Фирмите: За бога, братя, купувайте! Хората: За бога, братя, с какво?

Автор: Илонка ИВАНОВА


Тревожните вести от Енергийния системен оператор продължават да валят. Днес бе публикувано ново съобщение, в което дословно се казва, че са изчерпани всички възможности за поддържане на баланса между производство и потребление в Електро-Енергийната система на страната. Конкретните цифри към 10 часа са – вътрешно потребление 4300 мегавата и износ – 250 мегавата. От вчера падна и мощността на Пети блок на АЕЦ “Козлодуй” – той вече работи на 750 мегавата, а Шести блок работи на 550 мегавата. Причината очевидно е затоплянето на времето и изключването на отоплителни уреди в домакинствата. Което още веднъж показва, че в България основен и главен потребител на ток са сградите, независимо дали се използват за жилищни или за офис цели. Ситуацията е такава, че от нея губят всички, каза енергиен експерт. Високите цени на тока отказаха много хора от потреблението на уреди за отопление, износът очевидно върви към нула, а инвестициите в производство на електроенергия трябва да бъдат изплащани. Държавата е буквално приклещена от неизгодните договори за изкупуване на скъп ток от Мариците, сключени по времето на Иван Костов, без нито една възможност да намали количествата , без това да се отрази като плащане на неустойки към частните компании. Падането на мощностите в АЕЦ “Козлодуй” води до милиони – според Валентин Николов, шеф на централата, засега те са около 19 милиона лева. Всеки ден обаче сумата ще нараства. Едва ли не със сълзи на очи енергетиците призоваха народа да не се стиска и да си включи елекроуредите. Народът обаче, опарен от ужасните сметки за януари, които все още изплаща разсрочено, не смее да си включи и ютията и ходи вече измачкан. За бога, братя...купувайте ток, помолиха отчаяно всички по веригата. За бога, братя, с какво? - отговориха мълчаливо потребителите и отвинтиха и предпоследната крушка от полилеите си. Късно е, либе, за китка... Една разходка из Бургас след дългата зима действа изненадващо и шокиращо на тези, които са ползвали единствено маршрута – работа – вкъщи. Дойде пролет, трябва да облечем нещо. И гледаш, магазинът, в който с години доставяха любимите ти блузки, прост

о го няма. Изчезнал е. Другият, в който имаше обувки на поносими цени, също е със захлопнати кепенци. В оня с дънките и панталоните стои облечена до зъби и увита с шалове женица и показва десетина артикула. Не можем да предложим пролетна стока, защото не сме продали зимната и няма с какво да я купим, свива рамене тя. Отсрещният с якенцата и саката вече се дава под наем. Кой си купува ново яке, когато няма какво да яде? Примирен и отчаян, влизаш във все още процъфтяващите магазини за дрехи втора употреба. Обаче ядец. Пълно е с клиенти, които ровят стръвно по закачалките, а там вече не висят годни за обличане дрехи, а парцали. Жилетки с бримки, пуловери с петна, суичъри с разпрани джобове, размъкнати блузи и смачкани якета. Явно стоката е купувана не на килограм, а на тон и от най-евтината – приготвената за изхвърляне. А артикулите са такива, че биха смутили и жителите на „Комлука“ да ги облекат. Няма я сладкарничката, няма я фурната за закуски, даже кафенето в парка е затворило заради липсата на клиенти, които вече свикнаха да си пушат вкъщи. Тъжна е и гледката на пазара „Краснодар“. Има стока, не е като да няма. Лъскави риби, пресни зеленчуци, примамливи плодове и току що заклани агънца. Само че продавачите са повече от купувачите. И марулите и лукът увяхват до вечерта и отиват в боклука. Рибата я замразяват, на сутринта пак отмразяват, докато се размирише и тя и отиде при котките. За бога, братя, купувайте! За, бога, сестри, но с какво? Пенсиите бяха замръзнали като океански скумрии четири години. Малкият бизнес просто се изпари. На всеки втори магазин пише „дава се под наем“. Безработните кътат помощите си, защото не знаят докога ще ги получават. Все още работещите също цепят всяка стотинка, защото не знаят пък докога ще работят. Дори имащите някой лев настрани го внасят в банката в очакване на по-добри времена. Как да започнеш някакъв бизнес в момента, когато не си сигурен коя банка след това ще ти продаде и жилището? Е, вярно, че спестяванията ги яде инфлацията, но поне не изчезват. И се тръгна по спиралата, от която засега изход не се вижда. Икономиката се е свила като охлюв, защото няма кой да купува. Няма кой да купува, защото икономиката не работи и хората също не работят.

Големите предприятия затварят през зимата, за да не плащат скъпия ток. Остават само домакинствата, които няма пък с какво да го платят този ток и стоят на студено. Магазините фалират един след друг, защото хората пестят пари, за да могат да си платят тока и да си купят хляб. И наложеното от кризата ограничаване преминава неусетно във втората по-опасана фаза – самоограничаване. От дрехи, от топла, от храна, от всичко. За да купуваме, трябва да имаме пари. За имаме пари, трябва да работи икономиката и да получаваме заплати. За да тръгне икономиката, трябва да има пазар. Пазар няма, защото нямаме пари. И снежната топка се търкаля, заприличва на лавина, която уверено се търкаля надолу и накрая ще ни затисне. Цялата държава. За бога, братя! Обещаваме, че ще купуваме! Само ни кажете с какво!