Училището в Приморско тъне в мрак, родители на смени пазят децата си
Дворът на СОУ „Н. Й. Вапцаров” в Приморско тъне в мрак и родителите на смени посрещат децата си, за да ги преведат през тъмницата. Нито една лампа не свети и отстрани школският двор изглежда като пустеещ терен, а не като част от центъра на морския град. „Недопустимо е да няма никакво осветление. Не може да въоръжим децата с фенерчета”, оплакват се родители.
В училището през зимните вечери, когато се стъмнява рано, се провеждат репетиции по танци като едните приключват в 18 часа, а другите в 19,30 часа. След тренировките ученици на 8-12 години едва се придвижват в тъмното.
Оказа се, че електрическите стълбове в двора на СОУ „Н.Й.
Вапцаров” са бутафорни, още преди години от ЕВН премахнали трафопоста, който ги
захранвал и сега по тях няма електричество. „Разполагаме само с дежурното
осветление – един прожектор на централния вход”, каза директорът на училището
Стоян Налбантов. Той добави, че възпитаниците на школото са само първа смяна, а следобед и привечер са съставите, които по принцип репетират в Читалището, което обаче в момента е в ремонт. "Няма как да предприемем ние действия за осветлението, което не работи от години, тъй като сме на делегиран бюджет, ще търсим съдействие от Общината", каза още Налбантов.
Гергьовден е, 208 016 българи имат имен ден
–––––––––––––––––––––
ДИАНА ЯНЕВА
- учител по химия, бивш помощник-директор
___________________
Още след като станал директор през 1995 г. Налбантов сменил зам. директорите и на този пост назначил Диана Янева. Неговите аргументи били следните: Щом директорът е бил най-големият курвар, то и заместничката му трябвало да бъде най-голямата курва. И наистина Янева има много лошо слава сред обществеността на Приморско и Царево. Известна е като лека жена, наричат я с най-различни обидни епитети - изтървана, развалена, голям шантаж, голям боклук и т. н. Самите ученици се отвращават от нея, наричат я гадна, злобна, перверзна, вулгарна. Неведнъж са я чували, най-вече извън училище да употребява цинизми и да псува.
За първи път е правила секс с Налбантов веднага, след като е била назначена за зам. директор. Това е станало в стаята до физкултурния салон. Първите впечатления на Налбантов са били, че тя е била много космата (явно има се предвид от кръста надолу). Правели са секс сравнително рядко, около 2-3 пъти в годината. Самата тя не крие, че е спала с него и много пъти го е обявявала на всеослушание.
През лятото на 1999 г. отношенията им се развалят, защото Налбантов е недоволен от работата й - занимавала се повече с бизнеса си и не поглеждала работата в училището. За да заглади положението тя се принудила да влезе при него в дирекцията и директно да поиска да правят секс. Казала му, че много държала на него и никога нямало да го предаде, след което започнала да разкопчава панталоните му и да му прави фелацио. Така отношенията им били изгладени. После във връзка с този случай Налбантов е споделял: "Що ми трябваше да се цапам с тоя боклук!"
Обикновено по отношение на секса Налбантов и Янева се намират в една негласна надпревара, кой повече бройки ще свали. Когато стане въпрос за морала му, той винаги се оправдава, че не бил само той такъв и дава за пример Янева - колко много бройки имала и т. н.
На телефона в училището постоянно я търсят най-различни мъже и тя непрестанно се интересува кой я е търсил, какво е казал, казва ако я търсят, какво да предадат. Много пъти подлага на коментар пред колегите си какви са качествата на различните мъже, които я търсят - тоз бил голям боклук, за нищо не ставал, другият бил такъв и такъв и т. н. Откровено говори пред колегите си за впечатленията си от секса, какъв голям кеф било и пр.
Според Налбантов тя била свързана със силови групировки, с които имала общ бизнес. Занимавала се и с прикрита форма на проституция. Типично за нея било да демонстрира курвенско поведение за да привлича мъжете и след това под една или друга форма да ги използва и да извлича някакви облаги от тях. Веднъж някакъв измамен мъж дошъл в училището и вдигнал скандал. Оплакал се на Налбантов, че Янева била купила някаква кола на много ниска цена и след това му я продала много по-скъпо. Затова я търсел за да му върне останалите пари. Налбантов се принудил да я прикрива и успял донякъде да заглади конфликта.
Във връзка с един друг подобен случай Налбантов много се обидил на Янева, защото не го държала в течение. В случая чрез покупко-продажба на имоти Янева успяла да придобие по спекулативен начин и на безценица апартамент в Бургас (близо до РИО, на ъгъла на "Гладстон" и "Сан Стефано"). Въпросният апартамент на Янева се намира на ул. Гладстон Nо. 107 в Бургас. На този адрес има
и регистриран телефон на нейно име - Диана Янева Костадинова - (056)30859.
Налбантов смятал, че тя била длъжна да го уведоми, за да се облагодетелствал и той. Във връзка с този случай Янева винаги е отричала да е закупувала такъв апартамент. Според Налбантов тя лъжела, за да можела по-лесно да придобие място за строеж в Приморско.
Янева е имала общ бизнес и с учителката по английски език Красимира Петкова, но впоследствие двете се скарват. Петкова твърди, че Янева постоянно я лъжела и крадяла от общите пари.
Диана Янева не е курва в истинския смисъл на думата. Тя се е принудила да стане такава и да демонстрира курвенско поведение, за да я забелязват мъжете и да й обръщат повече внимание. Така е успяла да си извоюва курвенски имидж и затова хората са си изградили тази погрешна представа за нея. Иначе Янева старада от комплекса, че е непълноценна жена и тежко преживява неуспехите си сред мъжете. Обикновено с нея ходят закъсали мъже и помияри, които не са виждали жена през живота си. Учителката по английски Красимира Петкова, с която Янева е скарана, казва за нея, че мъжете не я харесвали, защото си епилирала лицето, а понякога даже го бръснела с бръснач. Всичко това кара Янева да се комплексира и подтиска. Затова тя е принудена да играе ролята на курва, като смята че само по този начин хората могат да я възприемат като по-нормална жена и няма да забелязват недостатъците й и липсата на женственост.
Директорът Налбантов разпространява версията, че Диана Янева и учителката по руски Даниела Рашева са интимни приятелки и практикуват лесбийство. Когато Налбантов я бъзика на тая тема, Янева отговаря с недомлъвки и по принцип не отрича, че е приятелка с Рашева, но не казва категорично дали има интимна връзка с нея или не.
Разбира се всичко това са измислици на Налбантов, защото по този начин той отмъщава на Рашева, с която много се мразят. Верно е, че Янева е много извратена и е в неин стил да говори глупости по свой адрес, но връзката й с жени все още не е доказана.
Постепенно Налбантов си дава сметка, че Янева не е за зам. директорскя пост, защото постоянно го излага. Много пъти той е бил шокиран от нейното развратно поведение и е споделял възмущението си от нея:
"Е как може тази жена толкова много да се чука, бе! Туй пък нейното на нищо не прилича!" Когато се налагало да прикрива някой от скандалите на Янева, Налбантов се хващал за главата и се чудел какво да прави. В такива моменти той се изявявал като един съвестен директор загрижен за морала на подчинените си. Много пъти е водил сериозни разговори с нея на тема морал, почтеност, целомъдрие. Опитвал се да я накара да разбере, че поведението й не е нормално за един учител, говорил й например, че още от епохата на Възраждането българският народ е свикнал да вижда в лицето на учителя една нравствено извисена личност, носител на висок морал и ярки нравствени добродетели, но тя така и не разбрала за какво става въпрос.
Така Налбантов се принудил да вземе мерки и да свали Янева от поста зам. директор. Но истината е друга - Налбантов бил принуден да прибегне към тази мярка, само защото не можел да допусне по отношение на секса и разврата някой друг, а не той да бъде първи - все пак той бил директор, а тя подчинен и било много дръзко от нейна страна тя да му отнема палмата на първенството и да засенчва славата му.
––––––––––––––––––
"...Мъчно ми е само за Диана Янева. Тя беше мой учител, все още преподава и аз много я уважавам и като човек, и като преподавател”, заяви пред “ШОУ” Здравко.
Очернената химичка отказва категорично да говори по въпроса. След избухналия скандал с мистериозната порнокасета жената изпаднала в тежка депресия. Взела си дълъг болничен и с месеци не смеела да се покаже пред хората. До момента обаче тя така и не е посмяла да опровергае клюката за порнозаписа с бившия й ученик.
Въпреки че Здравко се кълне, че не е докосвал и с пръст даскалицата, хората в Приморско вярват точно в обратното. Още повече, че на 23. 11. 2004 г. в късното нецензурирано издание на "Биг брадър" той най-откровено си призна, че имал навик да се заснема със скрита камера, когато прави секс."
______________
ПЕНЬО ПЕЕВ (учител по фикултура)
Пеев се ползва с неоспорим авторитет сред учителите, учениците и обществеността на Приморско. Благодарение на него училищният отбор по волейбол е спечелил много награди и титли на републикански първенства. Много често Пеев получава похвали и признание за работата си от общината и от много други инстанции с изключение на… директора на училището. Налбантов завижда на Пеев, защото последният го засенчва с популярността си и с успехите, които е постигнал. Налбантов не може да понася и независимото му поведение. Пеев въобще не се страхува от директора и не му се подмазва както някои други учители – държи се свободно и свободно си изказва мнението било на събрания в училището, било на други места.
Самият Налбантов не обича да говори за успехите на волейболния отбор, защото няма никакъв принос за тях. По-скоро той се стреми да омаловажи дейността на Пеев: че какво толкова станало, какво толкова го хвалели тоя. Вместо да подкрепя Пеев, Налбантов се стреми всячески да саботира дейността му и фактически пречи на отбора на училището да провежда нормално тренировките си. Благодарение на Налбантов постоянно възникват проблеми с физкултурния салон – понякога салонът е заключен, понякога осветлението в него е изключено, салонът не се почиства. И всичко това се върши от Налбантов планомерно и целенасочено само и само за да се възпрепятства работата на Пеев. Възникват скандални ситуации, вследствие на което Налбантов бива привикван в общината и му се държи сметка за проблемите, които създава. Но така или иначе впоследствие проблемите с ползването на физкултурния салон продължават да възникват. Налбантов продължава да си измисля всякакви поводи за да пречи на работата на Пеев. Така например, обяснява на кмета, че в салона влизали чужди хора, които не били ученици. Той бил директор и не можел да позволи такива своеволия, откъде накъде чистачките на училището трябвало да почистват салона след като там са играли хора, които нямали нищо общо с училището. В края на краищата кметът разрешава спора в полза на Пеев. Той се разпорежда Налбантов да предаде ключовете за салона на Пеев и му поставя ултиматум да не се меси повече в работата му. Аргументите на кмета са следните: училището в т. ч. и физкултурният салон са били общинска собственост. В този смисъл салонът принадлежал не на Налбантов, а на всички граждани на Приморско и можел да се ползва от тях.
Налбантов отстъпва пред кмета и предава на Пеев ключовете за салона, но отново продължава да му създава проблеми и да се меси в работата му. На ден по няколко пъти той влиза в салона за да прави уж някакви проверки. Там Налбантов смущава трениращите с присъствието си като постоянно им прави някакви забележки, че трябвало да внимават, трябало да пазят оборудването, да не вдигали много шум, да затваряли врати, прозорци и пр. и пр. С една дума стреми се да напомни на всеки, който влиза в салона, че той командва тук – той е директорът и трябва да се съобразяват само с него, а не с Пеев.
Независимо, че ключовете за салона са вече в Пеев, Налбантов разполага с още едно средство, с което може да саботира мероприятията в салона и той много умело се възползва от това средство. Понякога уж съвсем случайно Налбантов изключва електричеството на салона и с това проваля всички мероприятия, които трябва да се провеждат там. В подобни ситуации Налбантов се оправдава с това, че уж никой не бил му казал, не бил знаел и затова изгасил осветлението. Всъщност осветлението за салона се контролира от сградата на училището, където Пеев няма достъп. А дори и да има достъп, той няма ключ за ел. таблото, което е в подземието в едно помещение, което също е заключено. Разбира се Налбантов прави всичките тези саботажи съвсем планомерно и целенасочено, след като дълго време ги е обмислял. Много пъти той е дърпал шалтера в присъствието на някоя от чистачките или на други хора, негови познати, и съвсем определено е изразявал задоволството си, протривал е доволно ръце и е злорадствал по адрес на Пеев: “Сега ще ги видя аз какви тренировки ще провеждат!” Впоследствие се налага Пеев да търси Налбантов за да дойде в училището и да пусне осветлението. Налбантов се опитва да прехвърли цялата вина за случилото се върху Пеев – защо не го бил предупредил, че ще използват салона. Казва, че по принцип, той нямал нищо против тренировките в салона, нека да тренират децата, ама трябвало да го предупреждават предварително за да знаел и той, нали затова бил директор. Общо взето Налбантов се прави на ударен, а всъщност той разиграва един дълго обмислян от самият него театър. Неговата цел е да постави Пеев в унизителното положение да му се моли. Впоследствие в по-тесен кръг Налбантов коментира създадената от него абсурдната ситуация по следния начин: “Разбира се, че няма да му откажа, разбира се, че ще му пусна тока в салона, но за тая работа си има ред, има си правила на играта, които Пеев задължително трябва да спазва. Той трябва лично да дойде при мен, да си коленичи както му е реда и чак тогава ще получи каквото иска. Пеев трябва винаги да има едно наум, че в това училище аз съм директорът и че без мене той не може да направи и една крачка.”
Понякога Налбантов освобождава чистачките по-рано и физкултурният салон остава непочистен. Това той прави умишлено с цел да затрудни провеждането на часовете по физкултура на следващия ден. Всъщност главната цел на Налбантов е друга – той отново иска да постави Пеев в унизителното положение да го търси и да му се моли. При създаденото положение Пеев задължително го търси и го моли да изпрати някоя чистачка в салона. И тук неизменно действа схемата: “Този човек трябва да дойде при мен, да си коленичи както му е реда и чак тогава ще получи каквото иска!” От друга страна чрез подобни случаи Налбантов сам си създава поводи да държи сметка на Пеев, защо например било толкова мръсно в салона, защо Пеев не държал сметка на присъстващите, които го замърсявали и т. н. Т. е. Налбантов не пропуска случая да постави Пеев в неудобно и унизително положение, кара го да се чувства виновен за нещо, за което той няма никаква вина. Всъщност това е част от тактиката на Налбантов да държи хората си в страх и подчинение – с методична последователност, планомерно и целенасочено той всячески се стреми да култивира в подчинените си чувство на вина и страх от директора. Именно по този начин той превръща подчинените си в послушни същества, които после лесно се манипулират и управляват.
Разбира се Пеев не се поддава на манипулации и гледа с насмешка на всичките тези простотии, които Налбантов върши. Защо да му обръща внимание, той, директорът не бил виновен – просто акълът му бил толкоз.
Веднъж във връзка с успехите на волейболния отбор Пеев е бил награден от общината с някаква парична сума. Всичките документи за това били оформени, сумата била вписана в някаква ведомост, но кой знае защо на един от тези документи трябвало да присъства и подписът на директора на училището. Вероятно ставало въпрос за някаква бюрократична формалност. Налбантов естествено прави всичко възможно да попречи на Пеев да получи парите. За целта си търси всякакви поводи да протака подписването на документа – щял да го подпише на другия ден, сега нямал време, после си измисля други поводи и т. н. Случаят започва да прераства в скандал. Хората от общината негодуват и недоумяват защо директорът не подписва документа. Налбантов отново уверява всички, че щял да подпише документа, външно си дава вид, че уж нямал нищо против Пеев, дори много го уважавал… Но вътрешно в себе си Налбантов е бесен. Той не може да понесе мисълта, че всичко това е ставало зад гърба му. “Откъде накъде ще го награждават? Питал ли ме е някой?” – коментира той в по-тесен кръг. – “Който е решил да му дава пари, да му ги дава! Защо ще искат и моя подпис? Какво общо имам аз с тая работа?” Така се получава една абсурдна ситуация – от една страна Налбантов твърди, че щял да подпише, защото много уважавал Пеев, а от друга страна кой знае защо не подписва. Излиза, че и самият той не знае какво иска… Разбира се в крайна сметка Пеев получава парите, но всичко това става с голямо закъснение след поредната порция простотии извършени от Налбантов.
Покрай омразата си към Пеев Налбантове е намразил и цялото му семейство вкл. и съпругата му Петя Пеева, която преподава в същото училище. По негови признания, едно от нещата, за които той най-много мрази Петя Пеева е било това, че тя му сядала на стола в учителската стая. Става въпрос за стола на председателското място, откъдето Налбантов ръководи педагогическите съвети и другите мероприятия в учителската стая. През междучасията и въобще през останалото време, когато няма събрания, на този стол обикновено сяда Пеева. Това се възприема от Налбантов като провокация и предизвикателство срещу него и властта му. Така Пеева му се била подигравала, смята той. Когато той остане насаме в дирекцията със свои хора-подмазвачи и нагаждачи се отпуска и дава воля на злобата си срещу Пеева: “Коя е тя, че да ми сяда на стола, бе!? Как може да има такава наглост, да сяда на стола на директора – НА САМИЯ ДИРЕКТОР!?… О неее, тя ще разбере с кого си има работа! Направо ще я унищожа! Тия хора трябва да разберат – един директор има в това училище и тоя директор се казва Стоян Налбантов!”… Но Пеева не знае какви “големи” недоразумения е предизвикала и продължава да си сяда на въпросния стол. Проблемът идва и от това, че няма кой да й каже да не го прави.
В омразата си към семейство Пееви Налбантов не се спира пред нищо. Накрая, както той сам признава, най-после успял да им натрие носа, като хванал сина им да преписва на един изпит, вследствие на което го наказал и му анулирал изпита (вероятно става въпрос за зрелостен изпит). Независимо, че става за смях, той се изживява като победител след този случай и се хвали наляво и надясно: "Най-после им натрих носа на тия мръсници! Нека помнят кой е директора Стоян Налбантов!"
–––––––––––––––––––––
ДОНКА ПРОКОПОВА - учител по Б.Е.Л.
КРАСИМИРА ПЕТКОВА - учител по англ. език
Всички знаят, че Петкова е любовница на Налбантов. Двамата не крият връзката си и много често я демонстрират. Обикновено, когато говори за Петкова, Налбантов говори и за Прокопова и постоянно сравнява едната с другата. Прокопова се е наложила като неоспорван лидер в качеството си на любовница - тя била много по-нахална от Петкова и се вреждала по-често. Петкова била по-стеснителна и трудно си искала. За разлика от случая с Петкова Налбантов е принуден да прикрива връзката си с Прокопова, защото тя е семейна. Независимо, че не демонстрират близостта си, срещите на Налбантов с Прокопова са много по-интензивни и чести. Обикновено Петкова е безразлична към връзките на Налбантов с други жени, но по отношение на Прокопова тя изпитва ревност, защото заради нея остава на втори план. Веднъж Петкова дори обвинила Налбантов, че не било честно от негова страна - тя му била правила услуги, а той я пренебрегвал и ходел с разни селянки като Прокопова.
Много пъти Налбантов е повтарял, че използвал Прокопова, защото "много хубаво се ебяла", а Красито (т. е. Петкова) - защото "правела хубави минети", т. е. дори и в секса той бил въвел някакво разделение на труда - всеки трябвало да си знае работата. Впрочем Налбантов много често е повтарял на учителите, че всеки трябвало да си върши работата, за която му се плаща. Ако всеки си вършел работата както трябва, всичко в училището щяло да бъде наред. Учители били съгласни с това негово мнение, но е явно, че някои от учителките са били взели нещата много насериозно и се престаравали.
За Петкова Налбантов казва, че правела много "мазни" минети и много хубаво лижела - лижела му дори тестисите и задника. Била много изкусна в това отношение и той винаги се възползвал от тази екстра. За разлика от нея Прокопова не можела да прави хубави минети. Когато му лапала пениса била много възбудена и започвала да го хапе с всичка сила. Така му причинявала силна болка и затова Налбантов бил забранил на Прокопова да му духа.
Отвреме навреме за разнообразие Налбантов и Петкова правели и обикновен секс. Това ставало в дирекцията на дивана, на крилото откъм вратата. Много пъти, когато се хвалел на други хора, той нагледно е демонстрирал в дирекцията в каква поза бил легнал той, как била застанала тя, какви движения правела, какви звуци издавала. В повечето случаи по време на секса той бил лежал по гръб, а тя била отгоре му и го яздела. В такива моменти Петкова била много възбудена и издавала силни звуци на възклицание и екстаз, гърдите й се мятали наляво и надясно. Крещяла като че ли от болка:"Ааа! Оох? Ааа! Ооох!" Налбантов много често имитирал тези нейни изблици с много характерен писклив глас в много висок регистър. Въобще било му много забавно да я имитира.
Всъщност Петкова се срамувала от дългите си гърди и от външния си вид - задникът й бил много голям и въобще имала някакъв комплекс заради наднорменото си тегло. Това е била и главната причина тя да предпочита минетите, защото тогава нямало нужда да се съблича и да показва тялото си.
Понякога правела минети на Налбантов в колата му. Много пъти Налбантов я изпращал с колата си до Китен и още по пътя в движение тя му посягала и започвала да разкопчава панталоните му. Той отбивал с колата и спирал някъде край пътя, където тя довършвала минета. Била толкова страстна, че накрая по време на празненето му гълтала и спермата. Налбантов коментирал подобни случки така:"Чиста работа! Няма тикане, няма хамалогия, и тя - доволна, и аз съм освежен!"
Друга една съществена разлика, която отличава Петкова от Прокопова била тази, че половите органи на Петкова миришели на нещо неприятно. Когато я лижел Налбантов усещал разликата - Прокопова ухаела на нещо свежо и чисто, а Петкова излъчвала някаква неприятна миризма. Това е давало повод на Налбантов да се отдава на философски и сантиментални размисли на тема, защо жените се различават толкова много:"Защо така бе? - питал той, - Уж и едната - жена, и другата - жена, и едната има путка, и другата има путка, а пък путките им миришат различно! На какво ли се дължи тази разлика?..." Подобни размисли и гениални прозрения винаги са били неотменна част от характера и поведението на Налбантов. Въобще той много обичал да се отдава на всевъзможни метафизични размишления и полети на мисълта, примерно, за смисъла на живота или за необятността на Вселената, ще разберем ли някога защо живеем на този свят... В контекста на подобни размишления би трябвало да се разглеждат и въпросните му главоблъсканици за това, защо жените били толкова различни и защо така, защо интимните им части миришат различно. Това било много важно да се разбере...
Налбантов няма никакви тайни от Петкова и споделя с нея всичко, с коя жена бил спал, какво са правели по време на секса и т. н. Веднъж в училището била дошла една дистрибуторка на козметика и предлагала на учителите стоките си. Накрая Налбантов я извикал в дирекцията и направо й предложил да правят секс срещу пари. Жената веднага се съгласила на една свирка. По време на свирката той бил седял на дивана, а тя била коленичела пред него и през цялото време докато духала наблюдавала реакциите на лицето му. Налбантов преразказал целия този случай на Петкова и други колеги в дирекцията - показвал нагледно къде точно бил седял той, в каква поза бил и в каква - жената. Петкова после му направила забележка, че не хубаво да бъде толкова откровен пред всеки, защото хора - всякакви.
Веднъж училището било посетено от една американска делегация - учители и преподаватели в университети и колежи. Тогава Налбантов се хвалел, че бил правил секс с една от американските учителки. Някои учители се смеели и попитали Петкова за достоверна информация: "Какви ги говори тоя? Верни ли са тия работи?" Петкова им отговорила:"Абе, оставете го, нека си говори!" и направила знак, че е откачен.
Много пъти Петкова е уреждала Налбантов със свои приятелки. Веднъж му препоръчала една нейна позната - София Кънчева, детска учителка в Китен. Петкова много я хвалела, била я видяла гола на плажа, имала страхотно тяло, нежна кожа и нямала нито едно петънце по тялото. На Налбантов очите му буквално светели и лигите му течали докато слушал тези подробности. Петкова ги запознала. Впоследствие Налбантов случайно срещнал Кънчева в Приморско, заговорил я и директно започнал да й се предлага. Канел я в дирекцията на училището. Тя се колебаела, казала, че е семейна. Тогава той й казал, че бил голям любовник и че много хубаво лижел - ама много щяло да й хареса. Кънчева много се смутила и според Налбантов това било сигурен знак, че тя се колебаела, дали да приеме или да не приеме. По-късно тя споделяла пред свои познати възмущението си от Налбантов. Казала, че този човек не е в ред, как не го било срам да й говори такива глупости.
За Петкова не е проблем да отсъства от работа, когато си пожелае, предвид връзките си с директора. За целта тя се старае да му угажда по всякакъв начин. Носи му всевъзможни подаръци: предимно алкохол, цигари, сладкиши, вещи, украшения, дрехи. В тази връзка Налбантов постоянно се хвали на други колеги:"Виж какво ми подари пак Красито! Много ме обича тя, защото съм голям ебач! Който ебе, така му носят подаръци!"
Честите отсъствия на Петкова от работа са обект на коментарии от страна на учениците. В тази връзка веднъж Петкова е влязла в конфликт с един ученик - Стойко Стефанов, който постоянно се подигравал на Петкова и по време на час я разпитвал, къде толкова ходела, какво правела, с кого се срещала. Веднъж Петкова много му се ядосала и започнала да му крещи:"Кой си ти, че да ми държиш сметка къде ходя и какво правя?" и т. н. Това според Петкова станало причина Стойко да бъде изключен от училището. Но учениците твърдят друго. Когато двамата с Петкова се скарали, Стойко й заявил, че тя имала много големи гърди и че човек спокойно можел да си направи една "турска чикия" между гърдите й.
В местният чат-канал някои момичета влизат като си избират ник с името на Петкова и чакат момчетата да се хванат на въдицата. Момчетата, които влизат във връзка и чатят с такова момиче обикновено започват да коментират гърдите му, колко са големи, дали стават за "турска чикия" и т. н. Момчетата, които избират никове с името на Налбантов обикновено се хвалят колко много учителки са изчукали, канят момичетата в дирекцията, голям секс щели да му дръпнат там и т. н. Много често в чат-канала се внедряват ботове с имена на учители. Доскоро в канала съществуваше и един бот с ник Химичката и когато някой влезе във връзка с него му се отговаря с предварително набрани текстове, които представляват цинизми, предложения за секс и всякакви мръсотии.
Случаи като този са показателни за това, какво мислят учениците за Налбантов, учителките и въобще за цялото училище. Според тях всичко е пълна порнография.
(от Царево - учител по руски език, напуснала СОУ-Приморско през 2000 г.)
По всеобщото мнение Рашева е една от най-сексапилните учителки. В часовете по руски момчетата постоянно я оглеждат и впоследствие коментират физическите й данни – ама какви крака имала само, какво тяло, какъв сексапил, направо върха. Преди много години Налбантов се опитвал да флиртува с нея, но така и не успял да я свали. Рашева директно му казала да се разкара. Всъщност Рашева е малко цапната в устата и не й пука от нищо, говори открито срещу директора без да я е страх от последствията. Пред колегите си в учителската стая тя коментирала съвсем открито как Налбантов правел опити да я свали. Била възмутена: “Откъде накъде ще му давам? Да не съм си намерила путката на пътя! Ай да си гледа работата!” Но Налбантов както е известно е крайно отмъстителен и злобен, той не прощава подобно непокорно поведение и прави всичко възможно да й отрови живота. Започва да й прави ежедневни проверки, прави й забележки, че не си вършела работата, следи я на всяка крачка и въобще я подлага на един своеобразен психологически тормоз. Тя естествено не се стряска и постоянно му отвръща. Казва му да не знаел много, защото и той не си гледал работата както трябва. Години наред Налбантов и Рашева са едва ли не в състояние на война. Много колеги съветват Рашева да не говори против него, защото имало доносници, които носели на Налбантов всяка нейна дума, но тя така и не се съобразява с тези съвети. Така Рашева се превръща в един от основните врагове на Налбантов. А когато Налбантов намрази някого той започва да го преследва, да го тормози и да трови живота му по всякакъв начин. В такива моменти всичките му мисли и желания са насочени само към едно – да унищожи врага си, да му направи някаква мръсотия, да измисли някакъв начин, с който да го унижи или злепостави. За Налбантов основната тема за разговор става Рашева – как не си вършела работата и как щял да я уволнява. От своя страна хората, които са приближени на Налбантов се опитват да му се подмазват и затова му пригласят и подлагат Рашева на тотално оплюване: била такава и такава, защо не напуснела като не й оттървало, докога щял да я търпи директорът и пр. Много често от нея се оплаква учителката по английски Красимира Петкова. Казва на Налбантов, че Рашева не си била вземала часовете, отпускала учениците, държала се с тях много свободно, не им пишела отсъствия и с това разваляла дисциплината. “Тя съвсем я кара през просото! Що не вземеш да я стегнеш?” – съветва тя Налбантов. Чрез една друга учителка – Донка Прокопова, Налбантов научава какво е говорила Рашева за него. И Прокопова, и Рашева са от Царево и по принцип поддържат много близки връзки. Затова Налбантов изисква от Прокопова всеки ден да му докладва какво е било поведението на Рашева, какво била казала, например, докато пътували за Царево, дали говорела нещо против него и пр.
Един от начините, които Налбантов използва за разправа с Рашева е да съчинява и разпространява най-различни измислици и компромати по неин адрес. Говори наляво и надясно, че тя пътувала всеки ден на автостоп до Царево със случайни шофьори и по пътя правела секс с тях. Разбира се всичко това той го казва уж в кръга на майтапа като се подиграва с други учителки от Царево, които всеки ден чакали на автогарата и не били толкова оправни. Казва им, че трябвало да се учат от колежката си, трябвало да застанат на шосето, да оголят крак и така да спират колите. На Рашева естествено не й пука какво говори Налбантов за нея.
Впоследствие Налбантов измисля друга тактика. Започва да разпространява слуха, че уж Рашева искала да ходи с него, ама той не искал, защото тя била заразена. “Не ми трябва беля на главата, – казва Налбантов. – Толкоз много мъже са минали през нея, че ще вземе да ми натресе някоя болест.” Веднъж по време на някакъв изпит по руски език възникнал проблем – липсвали необходимите формуляри или образци на изпитните протоколи. Тогава Рашева влязла в дирекцията и попитала Налбантов “Какво ще правим сега?”, като явно имала предвид дали ще могат да отстранят проблема с липсващите формуляри. Но Налбантов изтълкувал това нейно обръщение иначе. Въпросът й “Какво ще правим сега?” означавал “Хайде да се изчукаме!” Налбантов разказва, че останал много озадачен от това нейно директно предложение, но не можел да си позволи лукса да прави секс с нея, защото... измислял си там някаква причина подобно на "лисицата и гроздето". Разбира се никой от учителите не вярва, че Рашева е заразена. Всички знаят, че това са измислици на Налбантов. Той просто търсел някакво отмъщение и затова съчинявал истории за нея. След като вижда, че никой не му вярва Налбантов започва да измисля нови и нови доводи, с които да докаже че Рашева е болна от някаква кожна болест. Казва че бил забелязал някакво червено петно на ръката й, което тя се била опитвала да прикрие с една превръзка. Впоследствие натоварил Прокопова с "извънредната мисия" да разузнае и да научи коя е причината за това петно. Прокопова попитала Рашева и тя й казала, че петното на ръката й било в резултат от използването на някакъв перилен препарат. По принцип кожата й била алергична към този перилен препарат и винаги се възпалявала по време на пране. Така Налбантов започва да разпространява версията, че Рашева имала екзема и съветва мъжкото съсловие да си нямат много много работа с нея. Дори съветва тези, които не вярват да отидат при Рашева и да разгледат по-внимателно ръката й, за да се уверят че там имало някакво червено петно. Случаят е показателен за това, че в желанието си да отмъщава Налбантов не се спира пред нищо, той е готов на всякакъв род гадости и мръсотии – измисля всевъзможни истории и компромати за да злепостави и унижи противниците си. Но така или иначе, отново никой не вярва на Налбантов, за тях той е човек с развинтена фантазия, който плещи наляво и надясно глупости.
Така Налбантов се решава на следващата стъпка. Той решава да отстрани Рашева от училището като постепенно започва да й отнема от часовете по руски и да я оставя без необходимия норматив. При изработването на норматива за часовете през учебната 1999/2000 г. той разпределя часовете така, че петите класове да не изучават руски език. Неговото оправдание е, че вече никой не искал да учи руски. За да компенсира липсващите часове по руски от норматива на Рашева той й дава часове по философия. Това е част от тактиката, която Налбантов прилага, когато трябва да се разправи с неудобните за него учители – дава им часове по други предмети, които не са тяхна специалност и за които те не са толкова подготвени. Става ясно, че през следващите учебни години часовете по руски за Рашева ще намаляват все повече и повече. И всичко това принуждава Рашева да напусне. През 2000 г. тя се премества в училището в Царево, където за разлика от Приморско й предлагат пълен норматив часове по руски.
По принцип всички са наясно, че Рашева е изгонена. Учениците негодуват и се възмущават: как можело такова нещо, имало един свестен учител и тоз идиот я изгонил! Версията, която учениците коментират е, че Налбантов искал да чука Рашева, но тя не му дала и затова той я е изгонил.
Напускането на Рашева кара Налбантов да се изживява като победител. Той празнува победата над един от враговете си: “Най-после успях да се оттърва от тая кучка! Тя така и не можа да разбере най-главното: АЗ СЪМ ДИРЕКТОРЪТ В ТОВА УЧИЛИЩЕ И КАКВОТО КАЖА АЗ ТУЙ ЩЕ СТАВА! Който не го е разбрал трябва да си ходи!”
–––––––––––––––––––––
РАДОСТИНА ИВАНОВА
(от с. Ясна поляна) - изобразително изкуство
Още в първите дни след като е била назначена, Налбантов й направил директно предложение за интимна връзка. Тя много се шокирала и в първият момент не знаела какво да отговори. Започнала да се оправдава, че била семейна и не искала да изневерява на мъжа си. Била разтреперана, подтисната и неадекватна. Според Налбантов тя по-скоро се колебаела дали да се реши на такава връзка или не. Накрая й казал "както искаш" и я освободил. Това се случило на обяд след часовете и тя си тръгнала. Обикновено по това време отивала на автогарата, откъдето пътувала за Ясна поляна. След 1-2 часа Налбантов я заварил да го чака пред дирекцията. Останал много изненадан, защото не я очаквал. Попитал я какво иска и тя му казала: "Размислих". Влезли в дирекцията и като начало я накарал да му прави фелацио.
След този случай Налбантов редовно се хвалел, че още като я видял разбрал, че била голяма минетчийка и не се излъгал. За случаи като този винаги казвал: "Аз курвите ги надушвам от пръв поглед". Впоследствие редовно я викал в дирекцията, най-вече за орален секс.
Веднъж по време на една зимна ваканция учителите били събрани в дневната, където пиели кафе. Налбантов влязъл и извикал Иванова в дирекцията. Там я накарал да му прави фелацио, като накрая се изпразнил върху фанелата й в областта на яката. След това тя се върнала при колегите си и си допила кафето. Никой от учителите не забелязал петната по фанелата й.
През първата учебна година Налбантов подлагал Иванова на най-различни унижения - казвал й, че е голям боклук и проститутка. Според Налбантов тя била принудена да го търпи, защото била зависима от него и се страхувала да не изгуби работата си. Впоследствие станало ясно, че тя го търпяла, защото се надявала Налбантов да й помогне да получи апартамент в блока на специалистите - за целта била ходила и при кмета за да го моли за този апартамент, защото й било много трудно да пътува всеки ден до Ясна поляна. Така или иначе Налбантов не й съдействал за апартамента.
През втората учебна година, връзката на Налбантов с Иванова става много по-очевидна. Имало е случаи, когато в присъствието на други учители в учителската стая, той е започвал да я прегръща и опипва по гърдите. В такива случаи се лигавел и на всеослушание заявявал, че искал собственоръчно да провери дали не носела подплънки в сутиена си. Хвалел я, че имала хубаво тяло, хубав бюст и т. н. Много често колеги са ги заварвали прегърнати в дневната, в учителската стая и на други места в училището.
----------------------
КРАСИМИРА ДОБРЕВА (Приморско) - начална учителка
Налбантов не споменава подробности за тази връзка. Казва, че Добрева му се оплаквала от съпруга си - не бил добър в леглото и затова тя била принудена да ходи с него. Това карало Налбантов да се възмущава от нея, как не я било срам да говори против мъжа си и т. н.
----------------------
МАРА ПЕТРОВА (Приморско) - начална учителка
Връзката на Налбантов с Петрова била много стара. Налбантов е запазил хубави спомени от онова време - тогава Петрова била млада и много по-привлекателна. Сега вече и дума не можело да става за някаква връзка, защото Петрова била претърпиала операция от рак на гърдата.
----------------------
ЦВЕТА ЗАРЕВА - нач. учителка
Първата й връзка с Налбантов е станала по време на ексурзия в София през 1996 или 1997 г. Тогава той й направил някои интимни намеци. Казал й че я харесвал, че желаел да й каже нещо повече насаме и т. н., след което директно й предложил да се срещнат в хотел "Принцес" (бившият новотел "Европа"). Тя останала изненадана и не му отговорила нищо. Той отишъл веднага в хотела и я чакал във фоайето около един час. Накрая, когато решил да си тръгва видял, че Зарева влиза в хотела. Веднага ангажирал стая и двамата се качили в хотела. След секса тя влязла в банята да си вземе душ и излязла наметната с една голяма хавлия. Налбантов я накарал да легне на леглото и се опитал да продължи с любовната игра. Започнал да й разкрива краката, да ги разтваря и се опитал да я целува по половите органи. Но тя категорично отказала, затворила си краката и го отблъснала. Въобще според Налбантов тя била много подтисната и нерешителна. Впоследствие разбрал, че това преживяване за нея е било много стресиращо, защото за пръв път през живота си изневерявала на мъжа си и й е коствало много усилия за да се реши на тази стъпка. Пак според Налбантов тя за пръв път в живота си стигала до оргазъм по време на полов акт.
Другото, което му направило впечатление било, че Зарева имала белези от операция на половите органи (вероятно тук става въпрос за белези от раждане с Цезарево сечение). Случай като този е показателен за това, как чрез Налбантов много хора в Приморско научаваха коя учителка какви особености и белези има по тялото си - тази имала бемки еди къде си по тялото, другата имала белези от операция на гърдата, на друга гърдите й били много големи и висяли надолу и т. н.
Накрая Зарева била останала много доволна от секса с Налбантов, че решила да му направи подарък. Завела го в някакъв скъп магазин и го накарала да си избере някаква дреха. Той си избрал едно яке кафяво на цвят от едната страна кожено ... и т. н.
----------------------
ЙОРДАНКА СИВЕВА (Приморско) - начална учителка
Налбантов я свалил просто така като поредната бройка и нямал намерение да задълбочава връзката си с нея. Но в последствие тя започнала да го търси все по често. Веднъж му предложила да му стане официална любовница, но му поставила едно условие - той да не й изневерява. Налбантов не се съгласил и много се възмущавал, казвал че това било нахалство от нейна страна, как не я било срам да го подценява толкова, за толкова ли закъсал го мислела при положение, че той разполагал с толкова много жени.
Съпругът на Сивева подозирал за връзката на жена му с Налбантов и много често й правел проверки в училището, интересувал се за това какви часове има жена му и ако не я намерел отивал да я търси право в дирекцията. Досега не е успял да открие нищо, тъй като Налбантов и Сивева се срещат сравнително рядко.
----------------------
РАЙНА СТОЯНОВА (Приморско) - музика
Имала е връзка с директора два или три пъти. Налбантов не останал доволен от секса с нея - в леглото била като дърво, била много вързана и нямала никакво въображение. Независимо от това тя правила опити да продължи връзката си с него, но той не й обръщал внимание. Веднъж Стоянова го причакала пред дирекцията рано сутринта като правила намеци че иска да влезе и да поговорят насаме, но той не я пуснал и даже бил много възмутен от поведението й. После Налбантов коментирал пред други колеги:"Бе тая не е в ред бе! Дошла рано-рано да я еба. Направо акъл няма." Според него тя била като цапната в главата с мокър парцал и постоянно говорела глупости също като малките деца. Въобще на нея не можело да се разчита и за това Налбантов я отбягвал.
Впоследствие, когато се разчува за връзката им, той много се страхувал да не научи мъжът й, защото бил много ревнив и щял да го бие. По всяка вероятност мъжът й все още не знае нищо.
----------------------
ДОЧКА МИНЧЕВА - биология
Първата й връзка с Налбантов е била преди много години, когато тя е била помощник директор. Понастоящем тя има проблеми с наднорменото си тегло и затова Налбантов се оправдава как някога била по-слаба и по-привлекателна и затова я свалил, иначе сега нямало да й обърне внимание. Когато става въпрос за нея Налбантов обикновено прави коментарии за килограмите й: "За какво да я еба, по-добре да наеба някои слон вместо нея."
Преди известно време те пак подновили връзката си за кратко и е явно, че в случая това е станало по инициатива на Минчева.
Обикновено Налбантов отбягва да говори с подробности за секса с Минчева, защото се срамува от тази връзка.
Пак по това време Налбантов се хвали, че Минчева освен сексуалните услуги му правела много подаръци - предимно алкохолни напитки, бонбони, сладкиши и т. н. Явно е че тя му се е подмазвала или му е благодаряла за някаква услуга.
В случая Минчева му се отблагодарявала, защото Налбантов я бил повишил и я назначил като редовен учител по биология. Преди това тя е била само възпитател в прогимназиалните kласове.
В случая с нейното преназначаване за учител по биология Налбантов постига една от основните си цели. Жена му, Христина Налбантова, дотогава е работела като възпитател с ученици от началния курс и е получавала ниска заплата, защото е нямала квалификация за начален учител. След преназначаването на Д. Минчева, Налбантов назначава на нейното място жена си и по този начин й повишава и заплатата. За да постигне целта си той е трябвало да принуди титулярния учител по биология Недялка Милева да напусне работа, за да назначи на нейното място Дочка Минчева. За целта той в продължение на три години притеснявал Милева и се мъчил да я принуди да се пенсионира, за да освободи мястото. Но Милева не се съгласявала и тогава Налбантов започнал да й отнема част от часовете по биология, като вместо тях й давал часове по труд и техника. В крайна сметка на Милева постепенно й били отнети и всички часове в средния курс. Така тя се принудила да се пенсионира, но е явно, че това е станало почти принудително и то под силното давление на Налбантов.
- секретарка /от Царево/
Работи като секретарка от месец септември 1999 г. Преди да дойде на работа в училището е работила в пощата в Царево. Там не можела да се справя с работата си, постоянно не й излизали парите. Според всеобщото мнение била много проста жена, с нисък коефициент на интелигентност. По характер - затворена, необщителна, стеснителна. Запознава се с Налбантов през пролетта на 1999 г. Тогава тя прехвърля сина си от Царево в училището в Приморско и се наложило да влезе в дирекцията при Налбантов. По време на разговора той започнал да й прави комплименти и неприлични предложения, поканил я да дойде някой ден и да се видят отново. Определили си среща след няколко дни. Дора се подготвила старателно за срещата като отишла и на фризьор за да си направи нова прическа. Казала на фризьорката, че има среща с Налбантов и затова трябвало да изглежда красива, същевременно говорила за Налбантов със суперлативи, била възхитена от него и т. н. Фризьорката казала всичко това на Янева /по това време зам. директор и учител по химия/, която също е от Царево и двете много се смели. Янева много се чудела коя ли е тая шматка дето ги говорела тия глупости. Същият ден Янева влизала няколко пъти при Налбантов за да види коя е тая, която си е правила прическата заради него и същевременно казала на Налбантов какво научила от фризьорката. Налбантов останал много поласкан от чутото и започнал да се хвали:"Видя ли какво правят жените заради мен? Преди да ги еба ходят на фризьор и искат да изглеждат красиви. Много е важно аз да ги харесам!"
Същият ден по пътя за Приморско Дора пътувала заедно с Донка Прокопова - учителка по бълг. език и литература. Дора не знаела, че Прокопова е любовница на Налбантов и още на автогарата в Царево започнала да я разпитва за Налбантов и да изказва възхищението си от него. Прокопова веднага усетила, че тая жена е хлътнала по Налбантов и че най-вероятно двамата с него имали уговорена среща за да правят секс. Била много ядосана и още същия ден влязла при Налбантов и му вдигнала скандал за това че той й изневерявал с Дора. Казала му:"Стояне, заради тебе останах да работя в това училище, а ти сега ми правиш такива мръсни номера." Казала му, че й предлагали работа в училището в Царево, но тя отказала, за да бъде по-близо до любовника си в Приморско /т.е. Налбантов/. Защо той не можел да оцени жеста й и т. н. На Налбантов не му оставало друго, освен да мънка и да играе ролята на виновен и гузен.
Налбантов бил толкова възхитен от Дора, че решил да я направи официална любовница. Преди тя да започне работа при него се срещали обикновено в събота и неделя. Работните дни били отредени за секс с Прокопова и Петкова. Тогава Дора идвала в Приморско уж за да се учела да работи с компютър /така казвала на мъжа си/. Ден преди това, в петъците, Налбантов организирал една грандиозна подготовка. Ходел до Бургас и с парите получени за други цели от общината купувал най-различни неща за случая - подаръци, дезодоранти, парфюми, дамски аксесоари, шоколадови бонбони, алкохол и мн. др. - направо искал да шашне любовницата си. От Приморско купувал цветя за вазата в дирекцията. Стаята се почиствала идеално и се ароматизирала с дезодоранти. Преди секса диванът в дирекцията се разпъвал и ставал като спалня. Налбантов бил толкова възхитен от секса с Дора, че постоянно се хвалел - голям кеф било, прилагали най-различни техники и т.н. В началото Дора била много неопитна, но той я бил научил на това и онова. За пръв път с него стигнала до оргазъм - с мъжа си такова нещо не била изпитала. Налбантов я бил лизал и на нея много й харесало, защото мъжът й не й бил правил такива неща. За пръв път била правела свирки или нещо подобно. В момент на екстаз казвала, че е готова да направи за него всичко каквото поискал, хващала му пениса, целувала го и го лижела - все още не го лапала целия, но постепенно щяла да се научи.
Дора не била много красива на външност, вече била 35-40 годишна, майка на 2 деца и годините й личали. След като я направил официална любовница Налбантов много се опасявал да не се излага в очите на хората, защото тя не била красива. Постоянно търсел мнението на околните и искал да се убеди, че и другите я харесват. Но обикновено му казвали истината - че не я харесват или че е грозна. Тогава той вадел последния си коз и изтъквал, че тя имала едно много важно предимство пред другите жени - отдолу била много тясна. Другите жени били с много широки влагалища, били "широки като кофи". Когато ги чукал не усещал нищо. Докато Дора имала много тясна вагина и когато й го вкарвал тя му пристягала члена като с клещи и на него му ставало много хубаво... Вероятно той си е мислел, че хората много му завиждат за тази голяма придобивка и затова се хвалел.
Налбантов е приятел с мъжа на Дора. Той е рибар и Дора често носи на Налбантов наред с многото подаръци и риба от мъжа си. Канят Налбантов в Царево по най-различни поводи. Двете семейства често си ходят на гости. Според Налбантов мъжът на Дора бил много просто момче и не можел да разбере за какво става въпрос. Налбантов повече се страхувал от свекървата на Дора, която била известна и влиятелна личност в Царево и се досещала, че между него и снаха й имало любовна връзка.
Директорът бил принуден да крие връзката си с нея, за да не се компрометира, още повече че мъжът на Елка бил циганин. Много пъти Налбантов е трябвало да лъже, че нямал нищо общо с нея - било го гнус от нея само като си представел, че тя е правела секс с циганин. Но за повечето хора връзката им е публична тайна. Всъщност Елка е леко малоумна и има някакъв дефект в говора, поради което много хора я мислят за циганка, защото говори с акцент и трудно комуникира на български.
Обикновено за да правят секс Налбантов я вика при себе си под предлог, че трябвало да почиства дирекцията. Другите чистачки са свикнали с тези техни срещи и имат негласната уговорка дирекцията да се почиства от Елка. След подобни срещи обикновено й се подиграват, че много се била забавила - какво толкова са правили там, защо била зачервена, а дрехите й раздърпани и т. н. Много пъти са били заварвани в дирекцията в интимни пози, прегърнати или в момент когато Налбантов я опипва по тялото. Веднъж, когато вратата на дирекцията е била заключена и двамата вътре интимничели, на вратата се почукало много силно. Елка се изплашила, скочила и побързала да излезе. Тогава Налбантов се скарал на влизащия, защото ги бил прекъснал. Казал, че точно тогава Елка го била опипвала по половите органи и вече се канела да му разкопчава панталона, но колегата ги бил прекъснал.
Мъжът на Елка подозира за връзката й с директора - много хора са му донасяли, че тя е любовница на Налбантов. Затова той често я биел и й забранявал да ходи на работа за дълги периоди от време.
Преди да дойде на работа в училището Елка се е занимавала и с проституция. Споделяла е, че е имала тежко детство и че поради бедност е била продадена на сутеньори, които са я принуждавали да проституира.
Елка е известна и с това , че е клептоманка. Най-редовно я привикват в полицията за кражбите, които стават в града и училището. Била е и следствена заедно с мъжа си за извършена съвместно с него кражба от някакъв турист.
Откакто е на работа в училището много пъти е крадяла различни вещи от дирекцията включително и пари от касата на директора. Всички са свикнали с това и знаят, че ако нещо изчезне, то е неизменно свързано с клептоманията на Елка. Налбантов знае за всичко това, но е принуден да я търпи и прикрива.
______________
МАРИАНА ПАРЗУЛОВА
През периода 1997-2000 г. е отговаряла за образованието в Областната управа в Бургас. За кратко време /от 2000 до 2001 г./ е била началник на Инспектората. През пролетта на 2001 г. след поредица от скандали е сменена от Мария Жекова. През периода 1998-1999 г. преподава във филиала на бившия Славянски университет в Приморско, който се помещава в сградата на училището. По това време тя е постоянен гост в дирекцията на училището, където директорът я посреща с отворени обятия. Възможно е връзката им да е била много по-стара. Поради честите присъствия на М. П. в кабинета му директорът е принуден да я представя като проверяваща от Областната управа. След подобни "проверки" той се хвалел на някои колеги: "Аз я наебах и тя си отиде" и други неща от този род, т. е. благодарение на него "проверката" минала успешно и тя си отишла доволна от свършената работа и най-вече от секса. В подобни случаи директорът се хвалел: "При мен проблеми няма, бе! Аз инспекторките като дойдат ги наебавам и така решавам всичките проблеми - и те са доволни, и аз съм доволен, и работата върви, какво повече искаш от това?" Но много скоро тази жена започнала да му омръзва. Както е известно директорът е имал много претоварена програма. Освен М. П. той е трябвало да посреща в дирекцията и други жени, предимно две учителки - едната по български, другата по английски, които правели секс с него почти ежедневно. Налагало се да се крие от М. П. Когато тя го посещавала той я отпращал като си измислял поводи, че уж заминавал по важна работа в общината или че някъде другаде го викали по спешност. Но тя била неуморима и постоянно го преследвала. Директорът вече се чудел как да се отърве от нея. Много често, когато М. П. идвала в дирекцията с явното намерение да правят секс, директорът излизал и викал на помощ някои от колегите си учители: "Ох, елате да спасявате положението! Тази пак ми се натресе и иска да я еба." В такива случаи той вкарвал колегите си в дирекцията уж по работа и ги задържал като ги карал да пият алкохол, за да останат по дълго докато М. П. си отидела. Когато тя си отивала директорът въздъхвал с облегчение и казвал на колегите си с поучителен тон като човек, който много е живял и препатил, че нямало нищо по-страшно от това да те преследва разгонена жена.
––––––––––––––––––––––––––––
Директор пусна лунапарк в училищен двор, на своя глава
Стоян Налбантов подписал договор за наем това лято тайно от общинарите в Приморско, вбеси хотелиерите в центъра
Директорът на училище „Н.Й. Вапцаров”, което се намира в центъра на Приморско Стоян Налбантов е сключил на своя глава договор за отдаване под наем двора на училището и там да бъде разположен лунапарк, с което изненада общинарите и шокира собствениците на хотели в района. Сумата, предвидена за наема е в размер на 30 хил. лева и дори вече била преведена по сметките на училището. Школският шеф се подмамил да подпише договора заради уговорката парите да не влизат в общинския бюджет, а директно да отиват за нуждите на учебното заведение, казаха общинари, пред които той е давал обяснения за действията си. Така почти в разгара на сезона се оказа, че все пак в двора на школото ще има батути и люлки, което постави пред свършен факт живеещите в района. Това стана ясно на среща, проведена между ръководството на училището, общинска администрация и представители на местния парламент.
Въпросният лунапарк разпалва страстите в началото на всеки летен сезон, но този път се нажежиха до червено. Емоциите се нагнетяват, тъй като атракционите са привлекателно място и посетителите им вдигат небивал шум, който пречи на туристите, отседнали в околните хотелчета. Хотелиери и хазяи са принудени да дават обяснения на курортистите за липсата на спокойствие в района, затова реагираха болезнено като видяха как в училищния двор влиза първият шарен камион, превозващ атракцион.
От общината тогава предпочетоха да чуят оплакванията на хотелиерите и решиха, че там тази година ще има само симулатор на кола от Формула 1, който няма да вдига шум. Кметът Лиляна Димова беше категорична, че лунапарк там няма да има. През последните дни обаче е бил опънат и поредния батут, което пак накараха хотелиерите да настръхнат.
„На срещата с Налбантов се разбрахме той да възстанови получената сума и да прекрати договора, който е подписал, ако не го направи ще бъде своеволие от негова страна”, каза Лиляна Димова днес.
Ами разпусни малко! Излез на чист въздух, изпий и една студена вода ако трябва, да ти мине гнева и недоумението, пък после пак ела и чети!
________________
ПРОФ. Д-Р П. ЧОБАНОВ – РЕКТОР НА УНИВЕРСИТЕТ В БУРГАС
Директорът на училището в Приморско Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Ч. (Понастоящем проф. П. Ч. носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. S., a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.
___________________
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ - бивш министър на образованието и науката – 1997-1999 г.
Налбантов и Веселин Методиев са лични приятели. Налбантов постоянно парадирал и се хвалел с това приятелство. Понякога карал Методиев, когато имал да му съобщи нещо лично, да го направи чрез Инспектората в Бургас. Тогава Методиев се обаждал на тогавашната началничка на РИО Снежана Пренерова и я карал да предаде на Налбантов някаква лична информация – примерно, че щял да идва в Приморско и искал да се види с Налбантов или Налбантов да дойдел в София за да си поговорят. Винаги, когато по някакъв повод говорел с Пренерова, Методиев я питал: “Как е Налбантов? Какво прави?” Карал я да му предаде много поздрави и т. н. С това Налбантов искал да натрие носа на Пренерова – тя трябвало да разбере, че фактически не тя командвала, а той. Пренерова от своя страна умирала от яд, че Налбантов имал такива големи връзки и много се страхувала той да не я измести от поста й.
Налбантов винаги е подчертавал, че министрите са били все негови стари приятели, на които винаги можел да разчита. Специално с В. Методиев отношенията им са били толкова близки, че заедно са сваляли мадами. Много често е разправял за един случай, когато двамата сваляли две студентки и за целта били наели хотелска стая в един хотел в Китен. Тогава министърът бил с едното момиче на едното легло, а Налбантов с другото момиче - в другото легло.
Общо взето Налбантов не останал доволен от министъра, защото бил много вързан и не можел да сваля мацки - така цялата организация на мероприятието се паднала на него. Този случай Налбантов коментирал така:
"Е как може да е толкова вързан бе, станал цял министър, а не може да наебе една путка!? Ох, докога ще съм жив да ги оправям тези некадърници, докога ще ги нося на гърба си!?..."
Той ако бил министър, какви чудеса щял да направи...
Налбантов поддържа приятелски връзки и с Румен Вълчев – бивш зам. министър на образованието (1997 – 1999 г.). Румен Вълчев открито демонстрира неприязненото си отношение към министър Веселин Методиев, казва за него, че бил много прост, за нищо не ставал. През лятото на 1999 г. Румен Вълчев напуска министерството. Казал на Налбантов, че повече не можел да работи с прости хора. Налбантов се съгласил с него – В. Методиев наистина за нищо не ставал - не можел да сваля мацки: “Как може да е толкова вързан бе?! Станал цял министър, а не може да наебе една путка! Аз, ако бях на негово място какви чудеса щях да направя!” и т. н. и т. н. И двамата си попаднали на любимата тема и плюели министъра…
____________________
Проф. д-р АНДРЕЙ ПАНТЕВ – историк, преподавател в Софийски университет "Кл. Охридски"
Андрей Пантев и Стоян Налбантов се познават от много години, вероятно от времето, когато Налбантов е следвал във ВТУ, но истинското им приятелство започва в началото на 90-те години, когато двамата се засичат в ММЦ-Приморско по време на "общи акции за сваляне на мадами". Двамата много си допадат поради голямото сходство в характерите, общите интереси и начин на живот – и двамата били бохеми, любители на развлеченията, гуляите, алкохола, жените. Това са били и постоянните им теми за разговор – секс, разврат, алкохол, жени... Споделяли помежду си впечатленията си от тая или оная, с която били преспали и т. н.
Веднъж Налбантов усетил, че Пантев бил хлътнал здраво по една негова мацка – някаква млада рускиня. Пантев не скривал възхищението си от момичето и завиждал на Налбантов: "Бе как успя да я свалиш тая! Басси и мадамата! Направо върха!" Тогава Налбантов решил да му я пусне, като предварително подготвил нещата – успял да уговори момичето да се пусне на Пантев и да му вземе акъла от секс. Казал и на Пантев, че всичко е уговорено и че вече може да й се пусне. Нещата станали според уговорката и Пантев бил възхитен от случилото се. Още в началото по време на флирта, когато останали сами в стаята, мацката му се нахвърлила страстно и започнала да му сваля панталоните. После му извадила оная работа и започнала да му прави фелацио. Сексът продължил и с други варианти, като момичето се вживявало и се правело на много страстно и всеотдайно, въобще държала се така сякаш професорът бил единственият и най-желан мъж в живота й. Пантев бил възхитен, даже потресен от случилото се и говорел на Налбантов:"Какво направи бе, как успя да я накараш?! Ми тя направо ме разби, направо ми взе акъла! Басси путката!"
От този момент Пантев решил да се отблагодари на Налбантов, говорел му:"Да знаеш, направо ще те позлатя! Ще видиш, че аз не съм неблагодарен и умея да ценя услугите." Тогава Налбантов не му обърнал особено внимание и впоследствие забравил, че Пантев щял да му се отблагодарява. След известно време, около 1 година след това, Пантев се върнал от Италия и донесъл на Налбантов подарък – някакво скъпо марково палто от камилска вълна. Изрично казал, че това е подаръкът, който му бил обещал заради услугата, която Налбантов му бил направил. Налбантов бил вече забравил за случая с рускинята и му е било нужно известно време докато Пантев му припомни за какво точно става въпрос. От своя страна Налбантов бил много изненадан, че за такива дреболии могат да се правят такива скъпи подаръци. Това, че му бил пуснал някаква рускиня си е било в реда на нещата, толкова путки са били минали през него, защо да не му услужи с някоя или друга. Явно е, че Пантев бил взел нещата много насериозно.
Оттогава приятелството между двамата се задълбочава. Впоследствие Пантев става кръстник на Налбантов и семейството му. Двамата поддържат постоянна връзка, ходят си на гости в София и Приморско. Междувременно с помощта на проф. Пантев Налбантов защитава дисертационни трудове и придобива последователно през 1994 г. научна степен "кандидат на историческите науки", а през 1999 г. - "доктор на историческите науки". Дисертациите нямат никаква научна стойност, но това едва ли има някакво значение – никой досега не ги е прочел включително и комисията, пред която се е провела защитата. Най-важна в случая е била подкрепата на Пантев – щом той е гарантирал за човека, значи всичко било наред.
Интересното е, че когато става въпрос за проф. Пантев Налбантов не споменава нищо за неговите научни постижения, научни трудове, оригинални научни разработки и пр. За него проф. Пантев е само едно средство за успех, човек с големи връзки и влияние в София, който много му е помагал и на когото много дължи за кариерата си. И най-вече, разговорите касаещи личността на проф. Пантев са свързани изключително със секс, алкохол, развлечения, гуляи, разврат и пр.
Така например веднъж Пантев почивал в ММЦ-то в хотел "Нептун" заедно с любовницата си, някаква негова студентка. Заедно с тях в същият хотел имало и друга двойка техни приятели – един друг професор, който също бил с любовницата си. Казвал се Димитър Бочев. Този професор бил много известен философ и писател на разкази и есета. Бил близък приятел на д-р Желю Желев. През 60-те години Ж. Желев му бил преподавател в университета. В края на 60-те години г-н Бочев избягал в Зап. Германия, където живял около 20 години и след промените отново се завърнал в България.
По време на престоя си в Приморско двете двойки (Пантев, Бочев и любовниците им) прекарвали голяма част от времето си заедно, като към тях се присъединявал от време на време и Налбантов. Веднъж Налбантов и Пантев били заедно в кафе-сладкарницата на хотела и чакали останалите да дойдат при тях. Дошло само момичето на Пантев, но било много разтреперано и уплашено. После разказало какво му се било случило. Била отишла да извика другите двама, но заварила в стаята само проф. Бочев. Той я поканил да влезе, след което заключил вратата и скрил ключа. Момичето много се уплашило, защото мислела, че професора ще я изнасили. Той започнал да си разкопчава панталона, като й казвал да не се страхува, нямало да й направи нищо лошо. После си извадил пениса и започнал да мастурбира пред очите й. През цялото това време професорът наблюдавал реакциите на момичето, която очевидно е била много изненадана и стъписана. Явно е, че тези нейни реакции го възбуждали, но така или иначе той не й посегнал. След като свършил професорът отключил стаята и пуснал момичето да си ходи.
Докато разказвала какво се било случило Пантев и Налбантов буквално се превивали и тресяли от смях. После Налбантов се подигравал на проф. Бочев:"Бе какво си направил ти бе?! Кви са тия сеанси, кви са тия нестандартни изпълнения? Ми внимавай малко! Много си го изплашил това момиче!"
Пантев обаче се скарал на колегата си:"Как не те е срам бе? Ми ти по тоя начин се подиграваш на момичето, унижаваш му човешкото достойнство..." Казал и други такива умни мисли и прозрения, каквито само Пантев бил способен да измисли. Въобще Пантев много мразел да лицемери и открито споделял мнението си, показвал грешките и недостатъците на околните, независимо от неудобното положение, в което ги поставял.
Явно е, че пребиваването на двамата професори в Приморско не било лишено от емоции и случки от всякакъв род. На Пантев му се отдала възможност да си го върне на проф. Бочев, но се случило така, че се възползвал само Налбантов. Веднъж когато цялата компания била в кафе-сладкарницата на хотела, проф. Бочев станал и се запилял нанякъде като дал да се разбере, че скоро няма да се върне. След това станали и момичетата за да се приберат в хотела. Любовницата на Бочев казала, че ще си вземе един душ, на което Налбантов веднага отговорил, че щял да дойде и той под душа. Последвал разговор в тази насока уж на майтап, но Налбантов усетил, че мацката му се слага. В разговора от време на време се включвал и Пантев – започнали да говорят за групови изпълнения, тройки и пр. Когато момичето си тръгнало Налбантов и Пантев започнали да обсъждат положението, как да подходят, как да я свалят, кой да е първи, кой втори като през цялото време Налбантов убеждавал Пантев: "Чуй ми думата, тая е силно вътре! Веднага я усетих. Не видя ли как сама се предлага...Направо ще я скъсаме от ебане!" Като по-млад Налбантов отстъпил на Пантев привилегията да е първи. Пантев тръгнал към стаята на момичето, но много скоро се върнал. „Не мога бе, Стояне, не им става пишката. Я по-добре отивай ти! Ти си младо момче и по- ти прилягат такива авантюри." Налбантов само това и чакал. Изстрелял се в стаята на момичето, влязъл при нея в банята и останалото било ясно – див и необуздан секс под душа.
Веднъж, когато били на някакъв исторически семинар или симпозиум в Русе, Налбантов и Пантев били настанени в един апартамент на някакъв хотел. Тогава докато Пантев правел секс с някаква мадама, Налбантов, който бил в другата стая чувал реакциите му. Пантев бил възмутен, че жената се преструвала на влюбена и страстна и имитирала оргазъм и й се разкрещял:"Какво ми ахкаш и охкаш! Не виждаш ли, че хуя ми е мек и никаква работа не върши? Толкова ли за прост ме вземаш?" Въобще Пантев мразел да го лъжат и лицемерят, ценял откритите и точни взаимоотношения и затова винаги казвал истината в очите на хората.
През август 1999 Пантев дошъл на гости на Налбантов в Приморско и той го настанил в дневната на училището – това е едно помещение до учителската стая, където учителите отсядат през междучасията предимно за да пушат цигари или ако имат повод – за да пият алкохол. Пантев спял на дивана, който за целта бил разтегнат като спалня и застлан с бельо от прислужничката на училището. На вторият или третият ден Пантев поръчал на Налбантов да му намери някоя жена за секс. Налбантов веднага се свързал с някаква местна мутра, който трябвало да докара проститутката. Човекът само попитал каква да бъде – българка, рускиня или гъркиня. Пантев предпочел българка. Когато докарал жената в училището сводникът се държал много грубо с нея и й казал, че професорът трябвало да остане много доволен. Ако нещо се оплачел от нея, щял да я скъса от бой. Преди секса, за да се настроят гледали известно време един порно канал на местната кабелна телевизия. (Телевизорът на училището се намирал в самата дневна, където било и леглото на Пантев). После започнали да правят секс на дивана, като през цялото това време Налбантов седял на няколко метра от тях на един стол и ги гледал.
Пантев бил известен с нетрадиционното си и разкрепостено поведение, постоянно скандализирал околните с изказванията си и с непредсказуемото си и скандално поведение. Налбантов много често е разказвал за един случай когато интервюирали Пантев и той започнал да говори цинизми. Тогава първо взели интервю от един професор, който започнал да обяснява нещо в следният стил:"Пък аз още от малък много обичам историята и реших като порастна да стана историк...". После интервюирали Пантев и той имитирайки предишния професор започнал да говори със същия старчески, флегматичен и изморен глас:"Пък аз още като бях малък... много обичах да еба... и реших като порастна да стана голям ебач." Всички присъстващи се стреснали, камерите веднага били изключени и интервюто спряно. През пролетта на 1999 по време на Косовската криза отношенията на Пантев с управляващите стават много обтегнати. Тогава той открито обвинява правителството за проамериканската му позиция и прави изказвания в подкрепа на сръбската кауза. Някъде по това време се засилва и кампанията на управляващите срещу Пантев с цел да бъде изгонен от апартамента на БОДК, където той живее от много години. Тогава президентът Петър Стоянов стоял настрана от този конфликт и се опитвал да поддържа приятелски отношения с Пантев. На един коктейл двамата се срещнали и президентът се опитал да заговори Пантев като явно искал да демонстрира, че е приятелски настроен към него. Но Пантев само го изгледал подигравателно и започнал да си изтърсва пепелта от пурата в джоба на сакото на президента и му казал:"Пешо, Пешоо, аз с физкултурници не разговарям." (т. е. не си на моето ниво за да разговаряш с мен. Бягай и се скрий някъде).
Пантев гледал на света около себе си като на някакъв голям абсурд, нещо като един безкраен карнавал и тържество на човешката глупост. Постоянно давал потвърждения за това. Оценявал тежкото положение на България и помощите на Запада по следния начин:"Стояне, ами тези хора ни хранят бе! Ний само мързелуваме, лъжем ги че умираме от глад и те ни вярват и работят вместо нас. После изяждаме помощите им и пак ги лъжем, че сме много зле и те пак ни обещават нови траншове и пак работят заради нас за да могат пак да ни нахранят. ТОЛКОВА ЛИ СА ПРОСТИ, ЧЕ НЕ МОГАТ ДА СЕ УСЕТЯТ КАК ГИ МАМИМ?"
_________
Проф. МИЛЧО ЛАЛКОВ – доктор по история, специалист по балканистика, носител на Хердерова награда
_________
Проф. Лалков също е бил един от покровителите на Стоян Налбантов. Когато е в затруднено положение Налбантов винаги звъни до София на Андрей Пантев и Милчо Лалков за да му помагат, постоянно иска съвети от тях. В такива случаи казва: ”Трябва да питаме батковците в София. Те най-добре знаят какво трябва да се прави.” (Тук се има предвид времето, когато проф. Лалков е бил все още жив).
На 05.03.1999 г. в Бургас проф. Лалков представял новата си книга пред учители-историци от областа. Книгата представлявала един своеобразен преглед на историята на Югославия за времето след Първата световна война до 1992 г. Мероприятието по представянето на книгата се провеждало в конферентната зала на хотел “Приморец”. Там присъствал и Михаил Арнаудов от Кърджали – учител по история, един от ръководителите на Отечествената партия на труда и бивш народен предствавител от Великото народно събрание. Той също представял там една своя книга на педагогическа тематика. Налбантов не познавал Арнаудов лично, но определено му завиждал, защото бил известна и публична личност. Затова не можел да го понася и постоянно търсел повод да го оплюва и да злорадства по негов адрес: “Какво толкова ми се праска тоя, – казвал Налбантов за него. – Той е само един учител по история, нищо повече.” В подобни ситуации в Налбантов се проявявал комплекса на простия и ограничен човек – той завиждал на интелигентните хора и не можел да ги понася. По природа Налбантов е един невеж и неграмотен човек. Самият той има проблеми с четенето и фактически през целият си живот не е прочел и една книга. Въз основа на “научните” си трудове, които са изцяло плод на плагиатство и най-вече благодарение на познанството си с професорите Андрей Пантев и Милчо Лалков той е успял да придобие някакви научни степени и впоследствие да стане директор на училището в Приморско. Налбантов смята, че това е напълно достатъчно за да изпъкне над останалите. Всъщност той не може да изпъкне със знания и интелект и затова избива комплексите си на прост човек като постоянно търси повод да се самоизтъква и да се величае – аз съм такъв и такъв, аз съм голяма работа! АЗ… АЗ… АЗ! А когато стане въпрос за някой друг: “Кой е тоя бе!? Какво толкова ми се праска, какво толкова ми се пъчи!? Той няма моите титли, няма моите звания – в сравнение с мене той е едно нищо.” Така по цял ден Налбантов прекарва времето си в разсъждения за това колко велик бил той и какви нищожества били останалите.
От Приморско освен Налбантов на мероприятието в Бургас присъствала и Руска Бъчварова – учител по история. Накрая присъстващите си купували книгата на проф. Лалков и отивали при него за автограф. Налбантов разказва, че Лалков най-демонстративно отказал да даде автограф на г-жа Бъчварова, само защото тя била конкурент на Налбантов за директорския пост. Лалков бил направил така, защото знаел че Бъчварова и Налбантов са врагове и по този начин искал да помогне на приятеля си в борбата му срещу враговете и потенциалните кандидати за поста му. Разбира се всичко това са измислици на Налбантов, защото Бъчварова твърди точно обратното. Когато отишла при проф. Лалков той й дал автограф и се отнесъл с нея много културно и вежливо. Явно Налбантов има някакви психически проблеми – мания за преследване или нещо такова и затова живее в състояние на постоянен страх като смята, че е заобиколен от врагове, които му желаят злото и постоянно мислят как да го свалят от директорския пост.
На въпросното мероприятие в хотел “Приморец” присъствала и Т. К. – експерт по история в РИО – Бургас. Присъствието на Т. К. дава повод на Налбантов да се подиграва с проф. Лалков, защото последният бил имал любовна връзка с нея. Пита го: “Я разправяй, успя ли да я изчукаш? Как е, бива ли я в леглото?...” Впоследствие Налбантов разгласява за връзката на Лалков с инспекторката на всеки срещнат: “Лалков ми се похвали, че чукал Т. К... Ма голяма работа била!… Ма много доволен останал от нея! Била направо върха!… Ама да не земиш да кажиш на някой, щот’ тая кат’ разбере, направо ще ма убий!” Тези, на които разказвал тази история обещавали, че няма да кажат на никой и от своя страна разгласявали историята на други като ги предупреждавали и те да не казват на никой. Така днес тази история се знае от всички и едновременно с това всички я пазят в тайна.
На организираната по повод на представянето на книгата пресконференция учителите задавали на проф. Лалков най-различни въпроси. Лалков се опитал да флиртува с една млада учителка, която задала някакъв въпрос. Казал й, че много бил поласкан, за това че такава млада и хубава колежка се интересувала от книгата му. След пресконференцията в същата зала бил организиран коктейл с блок-маси, музика и танци. “Младата и хубава колежка” била неизменно в компанията на проф. Лалков – двамата постоянно танцували, дискутирали нещо и въобще прекарвали си весело. Налбантов не пропуснал случая да коментира пред познати “новото завоевание” на проф. Лалков. “Гледаш ли к’во става? Тая мацка ще яде тая нощ дебелата пръчка. Професорът няма да я остави да си отиде празна – при него празно няма.”
На следващият ден – 6 март 1999 г., Налбантов имал уговорени две срещи в Бургас. Едната била с някаква стара негова любовница на застаряваща възраст. Нея Налбантов искал да разкара, за да може да се срещне спокойно с друга една мадама, с която били още в процес на зарибяване. Тя била много по-млада и по-красива от другата и на нея той особено много държал. Със първата Налбантов се срещнал на уговорена от тях среща в едно от заведенията към хотел “България”. Казал й, че бързал за някакво мероприятие и нямало да може да й отдели необходимото време. Между другото споделил с нея, какво е правил предния ден – как е бил в хотел “Приморец”, където Милчо Лалков представял книгата си, как там били поканени много видни хора в т. ч. и кмета Йоан Костадинов, но последният не бил дошъл. Когато станало въпрос за кмета жената започнала да го обсъжда много оживено – Йоанчо бил такъв и такъв, Йоанчо правил така и така, Йоанчо така, Йоанчо иначе, въобще говорила за кмета като за някакъв много близък приятел. Впоследствие по повод на този разговор Налбантов споделя със свои познати: “На тая кучка Йоан сто на сто й е цепил сливата. Отде накъде ще го нарича Йоанчо, а не Йоан. Ясно е, че тук има нещо!… Той, кмета, е голям коцкар ще знайш, падне ли му не прощава!… Нека ве, нека! Нали затова е кмет! Сега ако не си отебе – кога друг път?”
Преди да се срещне с другата жена Налбантов се отбил в един парфюмериен магазин и й купил подарък – някакъв много скъп френски парфюм. Всъщност той е вманиачен на тема козметика. У него има някаква много силно изразена страст към парфюми, дезодоранти и одеколони. Голяма част от времето му в Бургас минава по магазините за козметика – по цял ден той ги обикаля и разглежда какво има в тях. Там Налбантов прекарва времето си като мирише различните дезодоранти и парфюми и си дава “експертната” оценка – този дезодорант бил такъв и такъв за разлика от другия, долавял такава и такава миризма, такива и такива нотки, такива и такива скрити нюанси, които не бил долавял в другия. Така той седи с часове по щандовете на тези магазини и ангажира продавачките, които трябва да са постоянно около него и да му дават да мирише стоката им. Всички продавачки в парфюмерийните магазини в Бургас го познават и когато го видят да се задава се подбутват и си казват една на друга: “Оня откаченият пак идва!”
След като купил въпросния френски парфюм Налбантов срещнал един свой колега на ъгъла на “Александровска” и “Кирил и Методий”. Това бил един учител по история от Бургас, който предишния ден също е бил на мероприятието в хотел “Приморец”. Колегата му се учудил като видял Налбантов, че е още в Бургас: “Какво правиш още тука ве? Ей голям чукач си значи! Ами спри се малко де!” Но на Налбантов не му било до майтапи. Тревожела го мисълта дали парфюмът ще се хареса на мацката. Споделил, че имал среща и че е купил парфюм и затова помолил колегата да помирише парфюма и да си каже мнението. За целта му тикнал парфюма в носа. Оня направил някаква изкривена физиономия и казал: “Мммм, много на хубаво мирише, мирише ми на путка! Даааа!” Но Налбантов не бил настроен за шеги и настоявал: “Айде, моля ти се, кажи сериозно, на какво ти мирише?” Но другият бил непреклонен: “Ами нали ти казах, на путка ми мирише.” След това потупал Налбантов по рамото и го насърчил да действа по въпроса. Впоследствие този колега коментирал Налбантов по следния начин: “Ама голям ебач е тоз човек! Скъса ги путките от ебане! Как ги прави тез работи, направо няма стигане!”
Същият ден Налбантов срещал и други свои познати и ги карал и тях да миришат парфюма. Хората миришели парфюма и казвали, че миришел на нещо хубаво, но по принцип е ясно, че те не били големи познавачи и са го казвали просто така от учтивост. Общо взето всички недоумявали защо Налбантов толкоз държи на този парфюм и какво значение имала чак толкоз миризмата му. Така той прекарал още няколко часа по “Александровска” като се мъчил да разреши неразрешимия за него проблем. Отново и отново срещал познати и задължително ги карал да му миришат парфюма…
Нататък не е ясно какво се е случило. Обикновено Налбантов се хвали, когато свали някоя мадама, но по този въпрос той упорито мълчи. Затова е много вероятно срещата им да не се е състояла.
Майки възмутени, че в училището в Приморско им искат данни като за CV в хвърчащи бланки
Родители се възмутиха, че в ОУ „Н.Й. Вапцаров” в Приморско директорът Стоян Налбантов ги притиска да пишат ЕГН-тата си и длъжността си, ако искат децата им да бъдат освободени от часовете по уважителни причини. В заявлението, което трябва да попълнят майките и татковците на децата, има специална графа, в която трябва да бъдат изписани личните данни. Хората са изумени кому са нужни подобни подробности, още повече, че ЕГН-то е част от личните им данни и могат да са повод за злоупотреби. „Искат да пиша информация като в CV, все едно ще кандидатствам за работа, а аз просто настоявам детето ми да бъде освободено по лични причини с мое знание”, възмущава се майка на третокласник.
Оказа се, че директорът Стоян Налбантов не е забелязал тази подробност с данните на родителите в бланките, които се раздават в канцеларията на училището. Той направи веднага проверка и се оказа, че с нея е запознат помощника му. „Тези редове в заявлението не са задължителни. Нужно е да се попълни само адреса, за да знаем към кого да се обърнем в случай на нужда. А и данните на родителите, включително и техните ЕГН-та ги имаме в училищната книга, но нямаме право да ги разпространяваме, тъй като имаме специална заповед за това от Министерството на образованието.
А вида на заявлението сме го взели и разпечатали от компютъра, там е изглеждало така. Нека, ако някой родител се притеснява – да не пише в бланките тази информация или ако има съмнения за злоупотреба да се обърне към нас”, каза Налбантов.
Някой добре го беше казал във форума по-повод рибарника, че до като дължим 4 200 000лв. ще сме надупени и не рибарници1 ами и кочини в морето срещу плажа ако искат ще направят!
ЧЕТИ:
"Настоящият кмет Димитър Германов заяви, че ще обжалва в съда решението за финансова корекция. „Това е непосилна сума за нашата Община”, каза той. Финансовият удар ще бъде тотален, тъй като Приморско е разплатило 1,7 млн. задължения, натрупани от предходния мандат, но има още 1,3 млн. лева. Освен това външна фирма, наета да извършва озеленяване на местност край морскияг рад по САПАРД, е завела иск срещу Общината за още 550 хил. лева."
-----------------
Из "ЗАПИСКИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ" - или българското образование такова, каквото го видях
______________
ПЕНЬО ПЕЕВ (учител по фикултура)
Пеев се ползва с неоспорим авторитет сред учителите, учениците и обществеността на Приморско. Благодарение на него училищният отбор по волейбол е спечелил много награди и титли на републикански първенства. Много често Пеев получава похвали и признание за работата си от общината и от много други инстанции с изключение на… директора на училището. Налбантов завижда на Пеев, защото последният го засенчва с популярността си и с успехите, които е постигнал. Налбантов не може да понася и независимото му поведение. Пеев въобще не се страхува от директора и не му се подмазва както някои други учители – държи се свободно и свободно си изказва мнението било на събрания в училището, било на други места.
Самият Налбантов не обича да говори за успехите на волейболния отбор, защото няма никакъв принос за тях. По-скоро той се стреми да омаловажи дейността на Пеев: че какво толкова станало, какво толкова го хвалели тоя. Вместо да подкрепя Пеев, Налбантов се стреми всячески да саботира дейността му и фактически пречи на отбора на училището да провежда нормално тренировките си. Благодарение на Налбантов постоянно възникват проблеми с физкултурния салон – понякога салонът е заключен, понякога осветлението в него е изключено, салонът не се почиства. И всичко това се върши от Налбантов планомерно и целенасочено само и само за да се възпрепятства работата на Пеев. Възникват скандални ситуации, вследствие на което Налбантов бива привикван в общината и му се държи сметка за проблемите, които създава. Но така или иначе впоследствие проблемите с ползването на физкултурния салон продължават да възникват. Налбантов продължава да си измисля всякакви поводи за да пречи на работата на Пеев. Така например, обяснява на кмета, че в салона влизали чужди хора, които не били ученици. Той бил директор и не можел да позволи такива своеволия, откъде накъде чистачките на училището трябвало да почистват салона след като там са играли хора, които нямали нищо общо с училището. В края на краищата кметът разрешава спора в полза на Пеев. Той се разпорежда Налбантов да предаде ключовете за салона на Пеев и му поставя ултиматум да не се меси повече в работата му. Аргументите на кмета са следните: училището в т. ч. и физкултурният салон са били общинска собственост. В този смисъл салонът принадлежал не на Налбантов, а на всички граждани на Приморско и можел да се ползва от тях.
Налбантов отстъпва пред кмета и предава на Пеев ключовете за салона, но отново продължава да му създава проблеми и да се меси в работата му. На ден по няколко пъти той влиза в салона за да прави уж някакви проверки. Там Налбантов смущава трениращите с присъствието си като постоянно им прави някакви забележки, че трябвало да внимават, трябало да пазят оборудването, да не вдигали много шум, да затваряли врати, прозорци и пр. и пр. С една дума стреми се да напомни на всеки, който влиза в салона, че той командва тук – той е директорът и трябва да се съобразяват само с него, а не с Пеев.
Независимо, че ключовете за салона са вече в Пеев, Налбантов разполага с още едно средство, с което може да саботира мероприятията в салона и той много умело се възползва от това средство. Понякога уж съвсем случайно Налбантов изключва електричеството на салона и с това проваля всички мероприятия, които трябва да се провеждат там. В подобни ситуации Налбантов се оправдава с това, че уж никой не бил му казал, не бил знаел и затова изгасил осветлението. Всъщност осветлението за салона се контролира от сградата на училището, където Пеев няма достъп. А дори и да има достъп, той няма ключ за ел. таблото, което е в подземието в едно помещение, което също е заключено. Разбира се Налбантов прави всичките тези саботажи съвсем планомерно и целенасочено, след като дълго време ги е обмислял. Много пъти той е дърпал шалтера в присъствието на някоя от чистачките или на други хора, негови познати, и съвсем определено е изразявал задоволството си, протривал е доволно ръце и е злорадствал по адрес на Пеев: “Сега ще ги видя аз какви тренировки ще провеждат!” Впоследствие се налага Пеев да търси Налбантов за да дойде в училището и да пусне осветлението. Налбантов се опитва да прехвърли цялата вина за случилото се върху Пеев – защо не го бил предупредил, че ще използват салона. Казва, че по принцип, той нямал нищо против тренировките в салона, нека да тренират децата, ама трябвало да го предупреждават предварително за да знаел и той, нали затова бил директор. Общо взето Налбантов се прави на ударен, а всъщност той разиграва един дълго обмислян от самият него театър. Неговата цел е да постави Пеев в унизителното положение да му се моли. Впоследствие в по-тесен кръг Налбантов коментира създадената от него абсурдната ситуация по следния начин: “Разбира се, че няма да му откажа, разбира се, че ще му пусна тока в салона, но за тая работа си има ред, има си правила на играта, които Пеев задължително трябва да спазва. Той трябва лично да дойде при мен, да си коленичи както му е реда и чак тогава ще получи каквото иска. Пеев трябва винаги да има едно наум, че в това училище аз съм директорът и че без мене той не може да направи и една крачка.”
Понякога Налбантов освобождава чистачките по-рано и физкултурният салон остава непочистен. Това той прави умишлено с цел да затрудни провеждането на часовете по физкултура на следващия ден. Всъщност главната цел на Налбантов е друга – той отново иска да постави Пеев в унизителното положение да го търси и да му се моли. При създаденото положение Пеев задължително го търси и го моли да изпрати някоя чистачка в салона. И тук неизменно действа схемата: “Този човек трябва да дойде при мен, да си коленичи както му е реда и чак тогава ще получи каквото иска!” От друга страна чрез подобни случаи Налбантов сам си създава поводи да държи сметка на Пеев, защо например било толкова мръсно в салона, защо Пеев не държал сметка на присъстващите, които го замърсявали и т. н. Т. е. Налбантов не пропуска случая да постави Пеев в неудобно и унизително положение, кара го да се чувства виновен за нещо, за което той няма никаква вина. Всъщност това е част от тактиката на Налбантов да държи хората си в страх и подчинение – с методична последователност, планомерно и целенасочено той всячески се стреми да култивира в подчинените си чувство на вина и страх от директора. Именно по този начин той превръща подчинените си в послушни същества, които после лесно се манипулират и управляват.
Разбира се Пеев не се поддава на манипулации и гледа с насмешка на всичките тези простотии, които Налбантов върши. Защо да му обръща внимание, той, директорът не бил виновен – просто акълът му бил толкоз.
Веднъж във връзка с успехите на волейболния отбор Пеев е бил награден от общината с някаква парична сума. Всичките документи за това били оформени, сумата била вписана в някаква ведомост, но кой знае защо на един от тези документи трябвало да присъства и подписът на директора на училището. Вероятно ставало въпрос за някаква бюрократична формалност. Налбантов естествено прави всичко възможно да попречи на Пеев да получи парите. За целта си търси всякакви поводи да протака подписването на документа – щял да го подпише на другия ден, сега нямал време, после си измисля други поводи и т. н. Случаят започва да прераства в скандал. Хората от общината негодуват и недоумяват защо директорът не подписва документа. Налбантов отново уверява всички, че щял да подпише документа, външно си дава вид, че уж нямал нищо против Пеев, дори много го уважавал… Но вътрешно в себе си Налбантов е бесен. Той не може да понесе мисълта, че всичко това е ставало зад гърба му. “Откъде накъде ще го награждават? Питал ли ме е някой?” – коментира той в по-тесен кръг. – “Който е решил да му дава пари, да му ги дава! Защо ще искат и моя подпис? Какво общо имам аз с тая работа?” Така се получава една абсурдна ситуация – от една страна Налбантов твърди, че щял да подпише, защото много уважавал Пеев, а от друга страна кой знае защо не подписва. Излиза, че и самият той не знае какво иска… Разбира се в крайна сметка Пеев получава парите, но всичко това става с голямо закъснение след поредната порция простотии извършени от Налбантов.
Покрай омразата си към Пеев Налбантове е намразил и цялото му семейство вкл. и съпругата му Петя Пеева, която преподава в същото училище. По негови признания, едно от нещата, за които той най-много мрази Петя Пеева е било това, че тя му сядала на стола в учителската стая. Става въпрос за стола на председателското място, откъдето Налбантов ръководи педагогическите съвети и другите мероприятия в учителската стая. През междучасията и въобще през останалото време, когато няма събрания, на този стол обикновено сяда Пеева. Това се възприема от Налбантов като провокация и предизвикателство срещу него и властта му. Така Пеева му се била подигравала, смята той. Когато той остане насаме в дирекцията със свои хора-подмазвачи и нагаждачи се отпуска и дава воля на злобата си срещу Пеева: “Коя е тя, че да ми сяда на стола, бе!? Как може да има такава наглост, да сяда на стола на директора – НА САМИЯ ДИРЕКТОР!?… О неее, тя ще разбере с кого си има работа! Направо ще я унищожа! Тия хора трябва да разберат – един директор има в това училище и тоя директор се казва Стоян Налбантов!”… Но Пеева не знае какви “големи” недоразумения е предизвикала и продължава да си сяда на въпросния стол. Проблемът идва и от това, че няма кой да й каже да не го прави.
В омразата си към семейство Пееви Налбантов не се спира пред нищо. Накрая, както той сам признава, най-после успял да им натрие носа, като хванал сина им да преписва на един изпит, вследствие на което го наказал и му анулирал изпита (вероятно става въпрос за зрелостен изпит). Независимо, че става за смях, той се изживява като победител след този случай и се хвали наляво и надясно: "Най-после им натрих носа на тия мръсници! Нека помнят кой е директора Стоян Налбантов!"
Наско ли е,Васко ли е,ще ни залее с инфо.