С потенциала на Странджа фермерите могат да оживят опустелите села

Стоян Гюзелев

Ключови думи: Стоян Гюзелев, депутат, животновъдство, ГЕРБ

- Г-н Гюзелев, днес Областният експертен съвет връчва своите първи награди за най-добре развита ферма в Бургаска област. От кога работи тази структура и реално ли отговаря на проблемите на животновъдите?

- Експертният съвет работи от една година, уникален е за нашата област, защото в другите няма такава практика. Това е решение на Областната дирекция по земеделие и гори като се изхожда от обстоятелството, че Бургаска област заема 13 % от територията на страната и фермите ни са пръснати от Сунгурларе и Руен до Малко Търново и Средец, както и в Ямболска област. Необходимостта му беше извикана от факта, че имахме проблем с шапа преди 2 години. Непосредствените загуби за животновъдите, които трябваше да ликвидират своите животни бяха доста, имаше забрана за продажба и движение на животни вследствие на запечатване разпространението на шапа и този експертен съвет се създаде да информира животновъдите в реално време промяната в нормативната уредба, за да знаят какво се случва в този сектор.

- В него всички животновъди ли имат право да участват?

- Да, всички, както пчелари и тези, които отглеждат едри животни – крави, биволи и дребни – овце, кози, пилета, свине.

- Видяхме, че има приз за най-млад животновъд. Има ли млади хора, които се отглеждат животни?

- Има млади хора. Аз виждам, че в нашата област се наблюдава силно демографско движение към областния център. Не е трудно да забележи това човек, разхождайки се по селата от 20 до 50 км. от Бургас, за да види, че остава възрастно население. А на практика животновъдството се прави от млади хора – 25-40 години, на база потенциала, който дава Странджа като пасища има условия за развитие, но трябва някой да отиде да живее и работи там. От тук се решава и демографския и социален проблем за оживяване на нашата територия.

- Животновъди посочиха като проблеми изкупната цена на млякото и определянето на земите за пасища. Как могат да бъдат решени те?

- През последните години животновъдите са коментирали често изкупната цена на млякото. Човек като погледне цените по 50-60 стотинки на литър мляко и на половин минерална вода и си  отговор за това колко струват усилията за добиване на едното и другото. Но има и скрити проблеми, които са унаследени от прехода. Когато се ликвидира колективното стопанисване на земя - животновъдите дълго време купуваха фуражи, но не развиваха собствена земеделска площ около фермите. Зърнопроизводителите се разшириха, а животновъдите преди 5 години усетиха цената на фуража, когато имаше една зърнена криза. Ако те по естествен път имаха територии към фермите да си произвеждат, днес нямаше да има такъв проблем. Има една норма, която е общоприета в ЕС за едно голямо животно трябва да има десет декара земя. В Германия например зад 500 животни има 5000 дка площ, на която има фуражни култури, царевица, ечемик. Има много тежък проблем при нас. Един от опитите за компенсиране на това е чрез заявяване на пасища. Проблемът идва, че общините дълго време ги даваха година за година. За следващите седем години животновъдите трябва, заявявайки пасище, да не намаляват размера му, защото зад тези думи стои и друго изречение, че ако ги намалят – ще търпят санкции. Така че проблемите на многопластови и работата на Експертния съвет беше да се изчистят тези неясноти, за да може фермерите, спазвайки законодателството, да получават средствата да издържат и развиват фермите си.