Пияната учителка искала да се самоубие

Автор: Бесове.бг

След като прочетох във ве4стниците и сайтовете какво зло съм сторила не можах да преживея срама, не можах да преживея това, което съм направила и реших да сложа край на живота си, призна Илияна Иванова във „Всяка неделя“. Чувствах се излишна, отчаяна, депресирана. Исках да скоча отнякъде, от нещо високо и да си реша проблемите. Но имах ли право да оставя децата си само? Тогава усетих, че може би разговор с психолог ще ми помогне и отидох. Лекарите бяха много мили и любезни, изслушаха ме, разпитаха ме за всичко и ме оставиха при тях. Утре съм на работа и съм много щастлива, че са ми простили. Всъщност аз не отидох пияна на работа. Нямам този навик. Този ден имах много свободни часове и подреждах в учителската стая. Беше останала почерпка от рожден ден на наш колега и подредих останалите неща на масата. В една бутилка имаше останало вино и изпих една чаша. Моят проблем е, че организмът ми не разгражда алкохола. Могат от една чаша да ми се отразят на кръвта много промили, но този ден ми беше мъчно. Идваха празници, нямах пари, нямах с какво да зарадвам трите си деца, размислих се за неблагодарната си работа, за ниските заплати и изпих тази чаша, за да ми олекне. Песента я знаех от децата ми и ме обзе някаква еуфория. Реших като вляза в час по немски да покажа на учениците, че тази песен може да се пее и на немски. Дори не зная стъпките, за да съм я изтанцувала. Импровизирах и учех децата да я пеят на немски. Направих няколко движения, казах на малчуганите, че ги обичам. Това явно им се е видяло неестествено, на тях рядко им казват, че ги обичат. Не зная кой колега е извикал полиция, но ме отведоха. До вечерта стоях вързана с белезници в ареста, а моите деца ме чакаха и не знаеха къде съм. Все пак вечерта ме пуснаха, а всичко се беше разчуло. Те не ме обвиниха, а ми казаха, че трябва да науча по-добре стъпките. Имам много добри деца. За което им благодаря. Те изстрадаха заедно с мен всичко. Преди четири години се разведохме с баща им. Той е епилептик, но с течение на времето получи и промяна на личността. Беше жесток с нас, биеше децата, малтретираше ги. Посягаше и на мен. В същото време, докато траеха тежките дела, ме съкратиха от работа. Щели да назначават учители – германци да преподават. Аз буквално останах на улицата. Шокът беше много голям. Но бавно и полека го преживях. Започнах работа в две училища. Едното е циганско. Отделях всеки лев за децата, за да не ги лишавам от нищо. Но ги лишавах. Няма как. Учителската заплата е мизерна, ние живеем в мизерия, а се очаква от нас да бъдем винаги усмихнати и да учим на любов и разум чуждите деца. Когато нямаме пари да гледаме своите. Иска ми се някак да изляза от мизерията. Заради своите деца и заради чуждите. Може би тази мизерия ме депресира напълно и посегнах към онази чаша вино. Няма да го правя повече. Децата на Иванова влязоха в студиото и изцяло подкрепиха майка си и й казаха, че я обичат.