Проф. Даниел Вълчев: Йотова може да създаде проблеми на Радев

Ключови думи: Даниел Вълчев, Илияна Йотова, Румен Радев, война в Украйна, Висш съдебен съвет

Президентът Илияна Йотова има характера и политическата самостоятелност да се противопостави на премиера Румен Радев, ако не одобрява действията на неговото правителство. България пък трябва да отстоява националния си интерес в условията на две войни, които поставят под натиск европейската икономика. Това са част от основните позиции, които деканът на Юридическия факултет на Софийския университет и бивш вицепремиер проф. Даниел Вълчев изложи пред bTV. Той коментира отношенията между двете най-важни институции в държавата, войната в Украйна и предстоящия избор на нов Висш съдебен съвет.

Ще се превърне ли Йотова в коректив на Радев?

Според Вълчев изборът на Илияна Йотова за президент не означава автоматично, че Румен Радев ще разполага с политическо влияние и върху президентската институция. Професорът припомни свое изказване отпреди изборите, в което прогнозира, че ако Йотова спечели, премиерът може да има проблеми. Думите му били свързани с твърденията на политическите опоненти, че двамата ще действат като единен властови център.

„Аз не познавам отблизо чак госпожа Йотова, но доколкото я познавам, бих казал, че тя по-скоро би създавала проблем на всеки, ако ще счита, че тази политика, която се води, е неправилна“, заяви Вълчев.

На въпроса дали вижда предпоставки за противопоставяне между президента и министър-председателя той отговори: „При госпожа Йотова със сигурност виждам такъв потенциал.“

Политическият смисъл на тази оценка е в разграничението между подкрепата, с която Йотова стигна до президентския пост, и начина, по който ще упражнява правомощията си. Румен Радев открито подкрепи кандидатурата ѝ и я определи като достоен държавен глава. Президентската институция обаче има самостоятелни конституционни функции, а съгласието между двамата не е задължително по всеки въпрос от управлението.

Румен Радев след победата на Йотова: Познаваме се от 10 години, ще бъде достоен президент на България

Украйна, Иран и цената, която плаща Европа

Външната политика зае централно място в разговора. Проф. Вълчев защити позицията, че България трябва да настоява за дипломатическо уреждане на войната в Украйна и да преценява решенията си според собствените си икономически и стратегически интереси.

Поводът беше декларацията от Дъблин, към която България се присъедини с резерви. Според Вълчев поведението на правителството показва стремеж страната да не блокира общите европейски решения, но и да не поема допълнителни ангажименти, които не съответстват на заявената му политика.

Той постави въпроса как Европейският съюз си представя реалния край на войната и дали публично заявените принципи са придружени от изпълним дипломатически план.

„Две възможни решения. Или по някакъв начин се водят преговори и се намира решение - по-добрият вариант според мен. Или едната държава влиза в столицата на другата държава. Аз не си представям трето решение. Едната капитулира. Какво може да бъде третото решение?“, попита професорът.

Вълчев определи като нереалистично очакването украинската армия да стигне до Москва и настоя, че европейските държави трябва да търсят път към преговори. Той критикува начина, по който се съчетават категоричната подкрепа за териториалната цялост на Украйна и необходимостта да бъде намерено дипломатическо решение.

Позицията му не отменя факта, че Русия започна пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. и че Киев настоява мирното споразумение да зачита суверенитета му. Спорът, който Вълчев поставя, е доколко досегашната европейска политика приближава прекратяването на военните действия.

„Нека да не смесваме идеологията със здравия разум. Общо взето XX век ясно показва, че идеологията и здравият разум са спали в едно легло“, заяви той.

„Българската икономика е под натиск“

Професорът свърза външнополитическите решения с икономическата ситуация в България. Според него продължаването на войните в Украйна и Иран създава рискове за Европа, които неизбежно достигат и до българските предприятия, домакинства и държавен бюджет.

„Ако по някакъв начин не се сложи край поне на едната, а дай Боже и на двете войни, които се водят от двете ни страни - имам предвид Украйна и Иран, Европейския съюз, а за съжаление и България, я чака тежко бъдеще“, предупреди Вълчев.

Той отхвърли тезата, че настояването за преговори с Русия автоматично означава подкрепа за Москва. Според него държавите от ЕС трябва да обяснят как възнамеряват да постигнат мир и как ще защитят икономиките си, докато конфликтите продължават.

„Аз разбирам, че един ден Русия ще се срине. Аз това чувам от четири години. Вие да забелязвате нещо такова? Това, което аз виждам, е, че ние ще се сринем“, каза той.

Вълчев настоя България да не приема решения само заради политическа солидарност, без да преценява последиците за собственото си стопанство.

„България има своя национален интерес. Българската икономика е под натиск и ние по някакъв начин трябва да се справим с този натиск. Това е моето разбиране“, заяви професорът.

Той припомни и решението на Народното събрание да не се изпращат български войски в Украйна, като подчерта разграничението между членството в съюзите и прякото участие във военни действия.

Илияна Йотова: Български войници нямат място в Украйна

Защо Даниел Вълчев отказа президентската надпревара?

Бившият образователен министър коментира и собственото си отсъствие от президентските избори. Името му се споменаваше сред възможните кандидатури, но той преценил, че моментът не е подходящ.

„Благодаря на тези, които са се сетили за мен. Преценил съм, че не е подходящо, така че тази тема е затворена. Сега ние имаме прясно избран президент, няма защо да се тюхкаме за нещо, което не се е случило“, заяви Вълчев.

Той отрече политически партии да са водили разговори с него за издигането му. Според професора участие в подобна надпревара има смисъл само при относителна независимост от партийните централи.

„Има смисъл човек като мен да се яви за каквато и да е идея, ако той има относителна независимост. Ако той ще е партиен кандидат, това няма никакъв смисъл. Ние партийни кандидати, както се видя, си имаме“, коментира той.

Вълчев определи кандидатурата на Илияна Йотова като подкрепена от управляващото мнозинство, а тази на Андрей Гюров като изразител на либералната политическа общност. Според него инициативните комитети не са премахнали партийните разделения от президентската кампания.

Нов ВСС няма да реши сам проблемите на съдебната власт

Предстоящият избор на нов Висш съдебен съвет според Вълчев е необходим, но недостатъчен, за да се постигне съществена промяна в правосъдието. Той предупреди, че дори политическите сили да намерят съгласие за състава на съвета, настоящите му правомощия ще продължат да създават предпоставки за концентрация на влияние.

Изборът на парламентарната квота изисква широко мнозинство, а според професора политическата ситуация и паралелните спорове около държавния бюджет затрудняват постигането на такова споразумение.

„При тези свои правомощия Висшият съдебен съвет, дори ангели да изберем, той за година-две ще се еманципира. И помнете ми думата. Дано всичко, разбира се, е добре, гладко. Но той няма да произведе ефекта, който обществото очаква“, предупреди Вълчев.

Основният проблем според него е, че ВСС едновременно участва в предложенията за назначения и взема окончателните кадрови решения. Това концентрира прекалено голяма власт в един орган.

Предложението му е двете функции да бъдат разделени. Министърът на правосъдието, председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и главният прокурор да правят предложения, а Висшият съдебен съвет да решава дали да ги одобри.

„Правилното е да се разкачат едно от друго. Тоест министърът на правосъдието, председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главният прокурор само да могат да правят предложения, а Висшият съдебен съвет да казва „да“ или „не“. В противен случай започва сдружаване, независимо дали някой отвън ги толерира или не“, обясни той.

Припомняме: Отнемат правомощия на ВСС с изтекъл мандат

Президентът да назначава служебен ВСС при политическа блокада

Вълчев предложи и механизъм за излизане от ситуация, при която парламентът продължително не успява да избере нов съдебен съвет. Според него, ако до шест месеца след изтичането на мандата не бъде избран състав, президентът трябва да получи право да назначи служебен ВСС.

Той отхвърли идеята необходимото парламентарно мнозинство да бъде намалявано постепенно, защото така управляващите биха получили възможност сами да определят парламентарната квота.

„Съвсем спокойно може да кажем така: да, ако не може до шест месеца след изтичането на мандата на ВСС да бъде избран нов състав, президентът назначава служебен“, обясни Вълчев.

Професорът предложи подобна възможност и при назначаването на временно изпълняващ длъжността главен прокурор, когато компетентният орган не успява да направи предложение за титуляр.

Той подчерта, че съдебната система се нуждае от промени в начина на управление и разпределението на кадровите правомощия, но отхвърли като некоректни внушенията, че в България изобщо няма функциониращо правосъдие.