Порталът за Рая е в Странджа

Уникално тракийско светилище свързва Странджа с висшите астрални светове. То представлява огромен мегалитен комплекс с диаметър около 30 метра. Съоръжението край Малко Търново е аналог на английския кромлех Стоунхендж. Всеки един от седемте камъни на античния храм до Мишкова нива е с тегло до 10 тона, а между тях струи колосална мощ и текат странни явления. Над уникалната обсерватория прелитат често НЛО, а древните жреци са я използвали като астрокомпютър за контакти с космическите пришълци. Срещите са документирани, заснетите кадри от уфолози са изпратени в Центъра за космически изследвания към БАН. Българският Стоунхендж се намира до задграничния каньон между България и Турция.

Местните жители са забелязали, че никое животно не смее да влезе в двата концентрирани кръга на мистичната постройка. Само посветени могат да понесат силното енергийно поле, а който дръзне да го доближи, отива си веднага от култовия храм с главоболие. Биоенерготерапевти твърдят, че античното съоръжение е портал към тайнствения свят на Шамбала. Вратата към отвъдното според тях е между 10-тонните камъни, там може да се осъществи и връзка с учители от висшите астрални нива. Страната ни е свещена и не напразно от дълбока древност е наричана Земя на Боговете. След потопа в Рила се е смъкнала от около 8500 м височина до сегашните си размери. Тогава там се е отворила пространствено-времева структура, през която се телепортират обекти и същества. Те са ефирни – нямат телесна форма, но са много по-разумни от нас и ни пазят от всяко зло. Култовото светилище край Малко Търново навярно е един от техните портали. Безброй са и въпросителните около светилището на древноегипетската богиня-котка Бастет недалеч от Малко Търново, в чиято утроба според покойната пророчица Ванга, се намира гроб на принцеса, държаща в ръце жезъл от извънземна материя и чиито разположени в съседство два соларни кръга от необработени каменни блокове, са излъчвали психоенергии, достатъчни да привлекат дори космически кораби. Когато в нощта на 10 срещу 11 април 1981 г. петчленен екип изследователи, ръководен от видния историк и археолог Кръстю Мутафчиев, се разполага в близост до мегалитната мистерия, той става свидетел на истинско технологично “чудо” от древността. В мига, в който луната застава в една осева линия със западната стена на обекта, в горната част на стената заблестява фосфоресцираща светлина, която постепенно приема контурите на седнала в кресло мъжка фигура. Малко по на юг се очертава втори силует на хуманоид, а накрая изникват и контурите на човешка уста с беззвучно движещи се устни.

По-късно шокираните очевидци откриват на мястото на появата на силуетите няколко соларни кръга, оформящи триъгълник. Кръстю Мутафчиев предполага, че феноменът се поражда от маяк, проектиращ холографски изображения при определени условия. Но кой е бил способен да го сътвори, по непонятен и за нашето съвремие начин, още преди хилядолетия? Навярно древните атланти, които с енергията на мисълта са преодолявали земното притегляне. Хиляди лета след потопяването на техния Рай, мегалитните комплекси, макар и осквернени от иманяри, се използват от висшите нива на Космоса. Според феномени като Ангелина Христова, мисионери от звездите ни носят послания за мир и любов, разпалват Божествената искра в душите ни, за да ни спасят от Апокалипсиса, който цивилизации далеч по-развити от нашата, са си докарали сами.