Европа бие рекорд по руски LNG точно преди забраната: €7,88 млрд. потекоха към „Ямал“

Ключови думи: руски LNG, Ямал LNG, Европейски съюз, природен газ, санкции срещу Русия

Европейският съюз постави парадоксален рекорд само месеци преди да затвори вратата за руския втечнен природен газ. Между януари и септември 2026 г. европейските пристанища са получили 12,18 млн. тона LNG от арктическия проект „Ямал“ - най-голямото количество за такъв период досега.

Това показва нов анализ на германската неправителствена организация Urgewald, базиран на данни на Kpler. Обемът е с 9,5% по-висок спрямо същите девет месеца на 2025 г., въпреки че общите доставки на „Ямал LNG“ за световния пазар са намалели с 1,3%.

Още по-впечатляваща е финансовата страна. По изчисленията на организацията ЕС е платил приблизително 7,88 млрд. евро за руския арктически газ само за първите девет месеца на годината. През европейските терминали са минали общо 167 товара, или средно по една пратка на приблизително ден и половина.

Това означава, че Европа е останала най-големият клиент на проекта „Ямал“, въпреки целия политически курс за отказ от руска енергия. Около 85% от регистрираните доставки на проекта за периода са били разтоварени именно в европейски пристанища.

ЕС окончателно забрани вноса на руски газ от 2027 г.

На пръв поглед ситуацията изглежда като противоречие - ЕС санкционира Русия заради войната в Украйна, обявява край на зависимостта си от руските енергоносители, а в същото време купува рекордни количества руски LNG. Обяснението е в преходните периоди, заложени в европейското законодателство.

Новите договори за руски газ вече са забранени. От 25 април 2026 г. действа и забрана за внос на LNG по определени съществуващи краткосрочни договори. Но старите дългосрочни договори получиха преходен период и могат да продължат да се изпълняват до края на тази година.

Истинският вододел идва на 1 януари 2027 г. От тази дата трябва да спре и вносът по допустимите дългосрочни договори за руски LNG. Едва тогава режимът за втечнения руски газ ще стане практически пълен.

Точно затова ограниченията от април засега не се виждат драматично в общите количества. Дори след въвеждането им доставките по действащи дългосрочни договори продължават, а европейските компании очевидно използват оставащите месеци преди пълната забрана.

Германска държавна компания купува руски газ въпреки политиката за отказ от Москва

Urgewald посочва, че само през третото тримесечие ЕС е получил 2,21 млн. тона LNG от „Ямал“ и е платил приблизително 1,92 млрд. евро. Обемите през юли-септември всъщност са с 13,6% по-ниски от същия период на 2025 г., но силният внос през първата половина на годината е достатъчен, за да изведе деветмесечния резултат до рекорд.

Само през септември в ЕС са пристигнали около 792 хил. тона руски LNG на приблизителна стойност 818 млн. евро. Така европейската сметка за руския газ продължава да расте точно когато политическият срок за спирането му наближава.

Важно е да се уточни, че стойността от 7,88 млрд. евро е оценка, а не сбор от публикувани търговски фактури. Urgewald я изчислява чрез количествата, отчетени от Kpler, преобразувани в енергийни единици и умножени по съответната месечна цена на европейския газов индекс TTF.

Въпреки това данните ясно показват мащаба на зависимостта. Според европейския енергиен регулатор ACER руският газ все още покрива приблизително 12% от потреблението на ЕС, а само между януари и май 2026 г. вносът на руски LNG е нараснал с около 11% на годишна база.

Парадоксът има чисто икономическо обяснение. Европа може политически да иска да се освободи от руския газ, но енергийната система не може да бъде пренаредена за една нощ. Дългосрочните договори, терминалите, корабите, инфраструктурата и зимните запаси са изграждани с години.

Към това се добавя и новият проблем - ЕС влиза в зимата на 2026/2027 г. с необичайно ниски газови запаси. По данни на европейската мрежа ENTSOG подземните хранилища са били запълнени едва на около 72% към 1 октомври.

Това е значително под миналогодишното ниво и оставя по-малък буфер при продължителен студ, прекъсване на доставки или нов геополитически шок. Само година по-рано запълняемостта по същото време е била приблизително 83%.

ENTSOG предупреждава, че европейската система остава достатъчно гъвкава при нормални условия, но резервът за действие е по-малък. При комбинация от студена зима, ограничено LNG предлагане и прекъсване на част от останалите доставки рискът от недостиг нараства.

Европа разполага с голям капацитет за прием на втечнен газ - около 145 млрд. куб. метра за зимен сезон. Но терминалите сами по себе си не произвеждат газ. Те имат стойност само ако на световния пазар има достатъчно товари и Европа успее да ги купи на конкурентна цена.

Това е особено важно сега, когато европейското търсене на LNG расте, а конкуренцията с Азия остава силна. При нов студен фронт или проблем с голям производител цените могат да реагират рязко.

Европа смени Русия с Америка и пак се подлага на енергиен риск

След началото на войната Европа действително замени огромна част от руския тръбопроводен газ с LNG, основно от САЩ. Това намали зависимостта от „Газпром“, но създаде нова зависимост - от глобалния пазар на втечнен газ и от американските доставки.

Така Брюксел се оказва между две рискови зависимости. От едната страна е политически неприемливият руски газ, а от другата - по-скъп и силно зависим от международната конюнктура LNG, при който Европа се конкурира за едни и същи товари с Китай, Япония, Южна Корея и останалата част от Азия.

Руският арктически LNG има и още една специфика. „Ямал LNG“ се намира далеч на север и е зависим от специализирани ледоразбиващи танкери от клас Arc7, които могат да преминават през тежките арктически условия. Именно тази флотилия е едно от слабите места на проекта.

През лятото част от споровете около новите европейски санкции се концентрираха точно върху тези кораби. Гърция настоя част от дейността на своите корабни компании да бъде защитена, тъй като специализирани танкери на гръцки оператори обслужват руския арктически износ.

Шест държави блокираха новите санкции на ЕС срещу Русия, LNG се оказа в центъра на спора

Това показва колко трудно се прекъсва една енергийна връзка. Дори когато самият газ бъде забранен, остават кораби, терминали, договори, застраховане, финансиране и логистични услуги, които могат да поддържат търговията.

За Русия европейският пазар е особено ценен именно заради близостта си. Износът към Азия от Арктика изисква по-дълги маршрути и повече специализирани кораби. Европа позволява на „Ямал“ да продава сравнително близо до производствената база и при развит терминален капацитет.

Затова пълната забрана от 2027 г. може да има много по-сериозен ефект от досегашните ограничения. Ако ЕС действително затвори пазара си и не бъдат създадени нови изключения, Москва ще трябва да пренасочва значително повече LNG към други региони.

Това обаче ще създаде предизвикателство и за самата Европа. Изчезването на милиони тонове руски LNG от европейския баланс означава, че количествата трябва да бъдат заменени от другаде - САЩ, Катар, Африка или други производители.

Тук България не е изолирана от процеса. Страната ни все повече разчита на LNG, който влиза през гръцките терминали. През юли „Булгаргаз“ получи товар от 1 млн. MWh американски LNG през терминала в Александруполис, предназначен за нагнетяване в „Чирен“ за зимата 2026/2027.

През август пък „Булгартрансгаз“ получи първата си собствена LNG доставка за технологични нужди на системата - 500 GWh, отново през Александруполис. Операторът изрично постави условие газът да произхожда от държави, които не са обект на международни санкции.

Това означава, че всяко поскъпване на LNG в Европа засяга и България, независимо дали конкретният товар е руски, американски или от друг произход. Газовият пазар е свързан, а цената на TTF служи като ориентир за договорите в огромна част от континента.

Следователно руският LNG създава двоен парадокс. Докато го купува, Европа продължава да изпраща милиарди евро към руския енергиен сектор. Ако го спре рязко, трябва да намери огромни заместващи количества на пазар, на който цените вече са високи и зимният резерв е по-малък.

Затова 12,18 млн. тона не са просто статистически рекорд. Те показват колко голяма е дистанцията между политическото решение и физическата реалност на енергийния пазар.

От 1 януари тази дистанция трябва да започне да се затваря. Тогава дългосрочният руски LNG също попада под забраната и ЕС ще трябва да докаже, че може действително да замени „Ямал“, а не само да обяви края му на хартия.

И точно зимата на 2026/2027 г. ще бъде първият голям тест. Европа влиза в нея със запаси около 72%, рекордни покупки от Русия зад гърба си и обещание след броени месеци да прекрати един от най-големите останали канали за руски газ.