В 222 общини държавата плаща повече от бизнеса: На места частният сектор почти е изчезнал

В много малка община трябва да има минимален набор от служители, независимо дали населението е 20 хил. или 2 хил. души

Ключови думи: публичен сектор, частен бизнес, заплати, общини, ИПИ

В огромната част от българските общини държавата вече плаща по-добре от частния бизнес. В 222 от тях средното възнаграждение в обществения сектор е по-високо от това в частния, а в десетки малки общини самата държава се е превърнала в основния, а понякога почти единствения работодател.

Това показва нов анализ на Института за пазарна икономика, изготвен от икономиста Адриан Николов върху данни за 2025 г. Картината е особено тревожна в обезлюдяващите се райони - населението намалява, бизнесът се свива, но администрацията, училищата, полицията, пожарната и останалите публични структури продължават да поддържат относително голям брой работни места.

Най-крайните примери са Трекляно и Бойница. В Трекляно 87% от наетите работят в обществения сектор, а в Бойница делът достига 93%. На практика там частният сектор е сведен до минимум. ИПИ посочва още Раднево с 81%, но там причината е по-различна - значителната роля на въгледобива и държавната енергетика.

В общо 52 общини повече от половината работещи са заети в обществения сектор. Само година по-рано те са били 46. Концентрацията е най-силна в Северозападна България, по границата със Сърбия, в части от Стара планина и в Североизтока.

Това не означава, че всички тези хора са чиновници. В обществения сектор влизат не само общинските администрации, но и учители, полицаи, пожарникари, медицински служители и работещи в държавни предприятия. Именно затова високият дял не може автоматично да бъде тълкуван като „раздута администрация“.

Но когато почти цялата местна заетост зависи от бюджета, възниква друг проблем - общината практически престава да има самостоятелен икономически двигател. Няма достатъчно фирми, няма достатъчно инвестиции и няма достатъчно частни работни места, които да генерират собствен доход извън публичните трансфери.

Още по-показателен е броят на жителите, които се падат на един общински служител. В големите общини един служител обслужва обичайно повече от 350 души. В София съотношението е 473 жители на един служител, а в Казанлък и Костинброд надхвърля 500.

На другия полюс са малките обезлюдяващи се общини. В Трекляно на един общински служител се падат едва 17 жители, в Бойница - 37, а в Макреш - 41. В 71 общини показателят вече е под 100 жители на един служител, докато година по-рано такива са били 46.

ИПИ отбелязва, че причината невинаги е механично увеличаване на администрацията. В много малка община трябва да има минимален набор от служители, независимо дали населението е 20 хил. или 2 хил. души. Когато жителите намаляват, съотношението автоматично се влошава, дори щатът да не расте.

Точно тук обаче се появява големият въпрос - докъде има икономически смисъл всяка малка община да запазва пълна самостоятелна администрация. Според ИПИ в някои случаи самата община вече е сред най-големите работодатели на територията си, въпреки че местният бизнес почти липсва.

Това прави такива населени места зависими от държавния бюджет. Собствените приходи са ограничени, защото липсват предприятия, големи работодатели, достатъчно данъчна база и икономическа активност. Така общината оцелява основно чрез трансфери от централния бюджет.

На другия край на картата има пет общини, в които публичният сектор е под 10% от всички наети - Марица, Родопи, Божурище, Куклен и Лясковец. Общото между повечето от тях е силно развитата индустрия, често в непосредствена близост до голям градски център.

В още 26 общини общественият сектор е под 20%. И тук тенденцията обаче не е положителна - броят на местата, в които частният бизнес доминира толкова категорично, намалява.

Най-силният сигнал идва от заплатите. В 222 от общините средното възнаграждение в обществения сектор е по-високо от това в частния. Това означава, че за огромна част от България работата в училище, общинска администрация, полиция, пожарна или държавно предприятие вече предлага по-добър среден доход от местния бизнес.

Най-голямата разлика е в Козлодуй. Там средната заплата в частния сектор е едва около 40% от тази в обществения, но причината е специфична - АЕЦ „Козлодуй“ създава голям брой високоплатени държавни работни места. Подобна особеност има и в Раднево заради енергетиката.

На национално ниво същата посока вече се вижда и в данните на НСИ. За 2025 г. средната годишна брутна заплата в обществения сектор е 32 292 лв., докато в частния е 30 880 лв. Обществените възнаграждения са нараснали с 12,6% за година, а частните - с 11,7%.

Държавен срещу частен сектор - къде заплатите са по-високи

За бизнеса това създава съвсем практичен проблем. Малка фирма в бедна община трябва да плаща заплата, да реализира печалба, да издържа на конкуренцията и да поема целия пазарен риск. Срещу нея като работодател стои държавата, която финансира възнагражденията чрез бюджета и предлага относително стабилна заетост.

При равни или по-високи публични заплати изборът за един квалифициран човек става лесен - защо да рискува в частна фирма, ако може да получава повече и по-сигурно в бюджетна структура? Именно това ИПИ определя като един от големите проблеми пред инвестициите в по-слабите региони.

За нов инвеститор не е достатъчно да има евтина земя и добра пътна връзка. Той трябва да намери хора. Ако местните кадри вече са привлечени от общината, училището, полицията или държавно предприятие, частният работодател е принуден да предложи значително по-висока заплата или да докара работници отвън.

Така се създава порочен кръг. Малко бизнес означава малко частни работни места. Малкото частни работни места правят държавата основен работодател. А колкото по-силен работодател става държавата, толкова по-трудно е нов частен бизнес да привлече хора и да се развие.

Бургаска област познава този проблем от години, макар икономиката тук да е значително по-разнообразна от тази в най-бедните райони на страната. Още предишни анализи на ИПИ показваха, че в повечето общини в региона публичният сектор плаща по-високи средни възнаграждения от частния.

Расте разликата между заплатите в публичния и частния сектор в Бургаско

Още по-стар анализ на Флагман.бг показа, че в 10 от 13-те общини в Бургаска област разликата тогава се е увеличавала в полза на обществения сектор. Най-силно изоставане на частното заплащане имаше в Айтос, докато Бургас беше сред общините с по-балансиран пазар. Тези данни са исторически и не трябва да се пренасят механично към 2025 г., но показват, че тенденцията не е нова.

В само две общини в Бургаско частният сектор плащаше повече от публичния

Днес Бургас има много по-силен частен сектор от малките общини по западната граница - туризъм, логистика, търговия, строителство, индустриални зони, пристанищен бизнес и развиващи се технологични компании. Това прави пазара на труда по-конкурентен и не позволява държавата да стане почти единствен работодател.

Но дори в големите градове разликата между публичния и частния сектор има значение. Когато държавните заплати нарастват административно по-бързо от производителността и от възможностите на местния бизнес, фирмите започват да изпитват недостиг на кадри и са принудени да вдигат разходите си.

Това не означава, че публичните служители трябва да бъдат ниско платени. Учители, лекари, полицаи, пожарникари и администрация трябва да получават конкурентно възнаграждение, ако държавата иска качествени услуги. Проблемът възниква, когато в един регион почти няма сектор, който да създава стойност и приходи извън бюджета.

Има и още една важна уговорка. Статистиката отчита официално декларираните заплати. В частния сектор все още има случаи, при които част от възнаграждението се изплаща недекларирано, което означава, че реалната разлика може да е по-малка от видимата в данните. Това обаче не отменя общата тенденция.

ИПИ стига до по-радикален извод - според института трябва да започне дебат и за самата общинска карта на България. Ако населението продължава да намалява, а десетки малки общини не могат да поддържат икономическа активност без постоянни трансфери, въпросът дали всички трябва да останат самостоятелни административни единици неизбежно ще става все по-остър.

Експертите настояват паралелно да се върви и към по-голяма финансова децентрализация - повече собствени приходи да остават в общините, вместо те почти изцяло да зависят от София. Това би дало по-голяма свобода на икономически активните региони, но и би показало много по-ясно кои общини реално могат да се издържат.

Голямата цифра обаче остава 222. В толкова общини публичният сектор вече плаща повече от частния. Това е над четири пети от всички 265 общини в страната.

Само по себе си това не е доказателство, че държавата „плаща прекалено много“. Но когато към него се добавят 52 общини, в които повече от половината работещи са на бюджетна издръжка, и 71 общини с под 100 жители на един служител, картината става далеч по-сериозна.

Защото истинският проблем не е кой получава по-висока заплата. Проблемът е какво се случва с една местна икономика, когато най-желаното работно място вече не е в предприятие, фабрика или частна компания, а задължително трябва да бъде някъде в държавата.