Вучич падна, а младите българи могат да бъдат като младите сърби… ако пожелаят

Почти две години сръбските студенти държаха властта под натиск, въпреки сплашванията и атаките на държавата. И накрая постигнаха целта си

Ключови думи: сърбия, студенти, протести, александър вучич, оставка, младите българи, младите сърби, урок, митинг, шествие, власт

През ноември 2024 година в Сърбия започна нещо, което в началото изглеждаше като поредния обречен протест срещу властта. После се оказа нещо по-голямо.

Поводът – рухна бетонният навес на железопътната гара в Нови Сад. Загинаха 16 души. Трагедията бързо се превърна в символ на държава, в която строителството, обществените поръчки, институциите и политическата власт са свързани с корупция, непрозрачност и липса на отговорност.

А после на улицата излязоха студентите. Млади хора. Поколението Z. Онези, за които възрастните обичат да казват, че живеят в телефона си, че не ги интересува нищо, че нямат търпение за каузи и че предпочитат да гледат света през екран.

Като предизборно обещание: Вучич се зарече Сърбия да изпревари България

Оказа се, че могат и друго. Могат да блокират университети. Могат да излязат на улицата. Могат и да останат там месеци наред. Могат да убедят стотици хиляди да тръгнат след тях. Могат да поискат оставки, избори и да не приемат обяснението, че политиката е работа само на политиците.

И най-важното – могат да НЕ се откажат.

Почти две години сръбските студенти държаха властта под натиск. Имаше опити за сплашване, атаки, натиск и контрапротести. Обвиниха ги, че някой ги командва отвън. Сякаш някой може да накара сърбин, независимо от кое поколение, да тръгне против родината. Властта използва срещу студентите всички инструменти, с които разполага. Но те продължиха.

Вучич блокира Сърбия, осуетява метежа на студентите

И вчера се случи нещо, което преди две години изглеждаше невъзможно. Александър Вучич подаде оставка като президент на Сърбия. Това не е неговият политически край. Даже напротив. Той напуска президентския пост, за да участва в парламентарните избори на 25 октомври и да опита да стане министър-председател.

Но това не променя същественото. Младите сърби постигнаха нещо голямо и имат право да ликуват. Не защото са получили всичко, което са искали. Не защото утре Сърбия изведнъж ще стане друга държава. И не защото един човек е подал оставка. А защото доказаха една проста истина, която политиците много обичат да забравят:

Няма вечна власт.

Няма власт, която да е толкова голяма, че да не може да бъде спряна. Която да е толкова самоуверена, че да не може да бъде принудена да отстъпи. И няма поколение, което да е прекалено младо, за да разбере това. Тъкмо обратното.

Може би младите сърби дадоха най-важния пример за своите връстници на Балканите. Показаха им, че демокрацията не е само да отидеш веднъж на четири години до урната и после да чакаш някой друг да оправи държавата. Понякога демокрацията е да станеш от дивана. Да излезеш. Да застанеш до други хора. И да кажеш: дотук.

Защо проблемите на Сърбия няма да си тръгнат с Вучич

Това е урок, който младите българи донякъде научиха с протестите от декември миналата година, но трябва да помнят винаги. Защото скоро България ще бъде до голяма степен в техните ръце. Както и целият свят. Днешните джензита ще бъдат хората, които ще управляват фирми, институции, градове, държави. Ще плащат данъци. Ще вземат решения. Ще избират управляващи. Ще създават правила. Ще живеят с последствията от тях. Затова е добре отсега да свикват с мисълта, че свободата не е даденост. И че отговорността не започва, когато станеш на петдесет.

Ако някой ден някой отново реши, че държавата му принадлежи, че институциите са му бащиния, че гражданите са просто публика, ще бъде добре да има кой да му припомни обратното. Сръбските студенти вече го направиха. Сега е ред на младите българи да знаят, че могат. Ако се наложи. Защото диванът е удобен, но от него няма как да опазиш свободата.