Франция влиза в голямата битка за 2027 г.: Меланшон тръгна към Елисейския дворец

Ключови думи: Жан-Люк Меланшон, Марин Льо Пен, Франция, президентски избори 2027, Еманюел Макрон

Франция влиза в последните седем месеца преди президентските избори с общество, натрупало тревога за доходите, войните и посоката на страната, и с политическо поле, в което Жан-Люк Меланшон отново се опитва да превърне силната подкрепа сред младите в национална кандидатура. Лидерът на „Непокорна Франция“ официално обяви на 3 май по TF1 четвъртото си участие в президентска надпревара и посочи „Национален сбор“ като основния си противник. Първият тур е насрочен за 18 април 2027 г., а вторият - за 2 май. През 2022 г. Меланшон получи 21,95% и остана само на 421 308 гласа зад Марин Льо Пен, която се класира за балотажа.

Обстановката, в която започва новата кампания, е чувствително по-напрегната. Последното голямо електорално изследване на Ipsos bva за CEVIPOF, Fondation Jean-Jaurès, Institut Montaigne и Le Monde, проведено между 3 и 9 септември сред 13 060 регистрирани избиратели, показва, че 59% от французите описват настроението си с тревога, 51% с несигурност, а 30% с гняв. Надежда посочват едва 17%. В същото време 67% заявяват, че към момента са сигурни, че ще гласуват, което очертава висока предварителна мобилизация седем месеца преди вота.

Към социалното напрежение се прибавя и рязко променената международна среда. Войната около Иран удари цените на петрола и горивата, а правителството на Себастиен Льокорню оцени отражението върху френските публични финанси на между 4 и 6 млрд. евро през 2026 г. Само по-високите разходи по държавния дълг се оценяват на около 3,6 млрд. евро при разглеждания от кабинета среден сценарий. Париж вече насочва допълнителна помощ към хора и отрасли, които са силно зависими от автомобилния транспорт и горивата.

Вижте във Флагман.бг: ЕС е заплашен от енергийна ценова криза, предупреди еврокомисарят Дан Йоргенсен

Войната в Украйна също остава сред темите, които разделят французите, но нагласите трудно се побират в обикновено противопоставяне между подкрепа и отказ от военни ангажименти. Проучване на Ifop от февруари отчита 58% подкрепа за увеличение на бюджета за отбрана, докато 47% одобряват продължаването на оръжейните доставки за Украйна, а 39% са против. При хипотеза за прекратяване на огъня 40% подкрепят изпращането на френски войници, докато 43% се противопоставят. Същевременно 53% смятат, че Еманюел Макрон е прав да търси възстановяване на диалога с Владимир Путин.

Още във Флагман.бг: Париж, Украйна и европейската сигурност отново поставиха Франция в центъра на политическия дебат

Именно върху подобна смес от социална тревога, скептицизъм към досегашното управление и опасения от международна ескалация Меланшон изгражда четвъртата си президентска кампания. През август той заяви пред своите привърженици, че смята изборния успех през 2027 г. за постижим и призова за рязка промяна в икономическия и екологичния модел. „Непокорна Франция“ продължава да развива програмата „Бъдещето в общо“, която включва Шеста република, по-силно прогресивно данъчно облагане, възстановяване на данъка върху богатството и т.нар. данък Зукман върху най-големите състояния. В международната политика движението защитава необвързаност и напускане на интегрираното военно командване на НАТО.

Отношението към Европейския съюз при Меланшон също е сред най-спорните точки в платформата му. „Непокорна Франция“ заявява, че при конфликт между нейния вътрешнополитически проект и част от европейските бюджетни или конкурентни правила би търсила промяна на тези правила и при необходимост би отказала да ги прилага. Движението от години защитава и идея за преобразуване на определени държавни задължения, държани чрез централната банка, в безсрочен дълг с нулева лихва. Поддръжниците представят подхода като начин за освобождаване на ресурс за публични инвестиции, докато критиците му оспорват юридическата и финансовата му съвместимост с рамката на еврозоната.

Силата на Меланшон остава концентрирана в конкретни обществени групи. В един от сценариите на септемврийското изследване на Ipsos той получава 41% сред избирателите под 25 години. Същото проучване показва далеч по-слаба подкрепа в по-възрастните групи, докато Марин Льо Пен регистрира най-високи стойности сред работниците - 58%, и служителите - 43%. Тази силно различаваща се социална география на подкрепата ще бъде една от важните характеристики на кампанията.

Самите сондажи засега показват голяма дистанция между „Национален сбор“ и останалите кандидатури на първи тур, без това да представлява прогноза за резултата през април. Изследването на Ipsos от септември измерва Марин Льо Пен между 33 и 35% в различните тествани конфигурации. Меланшон е между 15,5 и 17%, а бившият премиер Едуар Филип се движи между 14 и 21% според това кои други кандидати присъстват в съответния сценарий. Разликите показват колко голямо значение ще има окончателният състав на бюлетината и раздробяването на центъра и левицата.

Отделни институти вече тестват и хипотетични конфигурации за втория тур, но тези числа описват нагласите през септември, а не бъдещ изборен резултат. OpinionWay например измерва съотношение 66% към 34% при хипотетичен балотаж между Льо Пен и Меланшон сред заявилите избор, като при тази конфигурация прогнозната въздържала се част достига 31%. Ipsos отчита и висок отрицателен рейтинг за кандидата на „Непокорна Франция“ - през септември 70% от анкетираните заявяват, че биха били недоволни при негово избиране. За Марин Льо Пен същият показател е 52%.

Тези данни показват и един от основните проблеми пред френската левица - отношението между собствените й електорати. Меланшон има стабилна и силно мобилизирана база, но среща значително недоверие сред част от социалистическите и екологичните избиратели. Ipsos установи още през пролетта, че 80% от симпатизантите на Социалистическата партия биха били недоволни от негова кандидатура, докато привържениците на „Непокорна Франция“ остават силно консолидирани около него. Така разговорът за обща левица продължава да се сблъсква с големи различия между отделните партии и техните избиратели.

От другата страна Марин Льо Пен влезе официално в кампанията след решението на Парижкия апелативен съд през юли. Съдът потвърди осъждането й по делото за неправомерно използване на средства на Европейския парламент, но намали периода на неизбираемост до 45 месеца, 30 от които условно, което й позволява да участва в президентските избори. Присъдата е три години лишаване от свобода, две от които условно, а една година следва да бъде изпълнена под електронно наблюдение. Льо Пен обжалва пред Касационния съд, а делото остава част от политическия фон преди изборите.

Флагман.бг през юли: Апелативният съд осъди Марин Льо Пен, но остави отворен пътя й към президентските избори

Външнополитическите позиции на Льо Пен също поставят въпроса за бъдещата роля на Франция в НАТО. През май тя потвърди, че подкрепя излизане на страната от интегрираното военно командване на Алианса, без напускане на самия НАТО. Меланшон също защитава напускането на интегрираното командване, но поставя тази стъпка в по-широка доктрина за необвързаност и по-голяма дистанция от Вашингтон. Сходството по този конкретен въпрос не заличава значителните различия между двамата по икономика, миграция, идентичност, публични услуги и ролята на държавата.

Франция влиза в кампанията и с рекордно слаба оценка за действащия президент. Политическият барометър на Ipsos от септември дава на Еманюел Макрон 16% положителни оценки - най-ниското равнище, измерено от института за него. Покупателната способност остава първата посочвана тревога с 54%, следвана от бъдещето на социалната система с 40%, докато околната среда и имиграцията са на по 31%. След два президентски мандата Макрон няма право да се кандидатира за трети пореден мандат, което отваря още по-широко пространство за пренареждане на центъра.

Изходът от френските избори ще има значение далеч отвъд Париж. Франция е ядрена сила, постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и една от водещите държави в ЕС и НАТО, а решенията й имат пряко отражение върху общата европейска отбрана, политиката към Украйна, енергийната сигурност и дебата за стратегическата автономия на Съюза. За България тези теми минават през общите решения в ЕС и НАТО, финансовите ангажименти за отбрана и бъдещата европейска политика към Русия и САЩ. На 18 април французите няма да избират само между личности, а между различни предложения за ролята на държавата, Европа и Франция в променящия се международен ред.