Костадинов заложи себе си: Лидерът на „Възраждане“ влиза в битката за „Дондуков“ 2 с Волгин за вице

Могат ли Костадинов и Волгин да се превърнат в изненадата на вота и стигнат до балотаж?

Ключови думи: Костадин Костадинов, Петър Волгин, Възраждане, президентски избори, Ивайло Симеонов

22 Септември 2026, Вторник, 13:06 ч.

Автор: Иван КОЛЕВ

След електоралния срив от 13,36% на 4,26% лидерът превръща президентския вот в личен тест за партията; паралелът с пробива на Волен Сидеров през 2006 г. отново влиза в политическите сметки, но актуална социология за подобен сценарий засега липсва

Костадин Костадинов влиза лично в битката за „Дондуков“ 2. Лидерът на „Възраждане“ току-що бе официално представен като кандидат за президент на формацията пред Пирамидата на Независимостта на историческия хълм Царевец във Велико Търново.

До него застана евродепутатът Петър Волгин, който ще бъде кандидатът за вицепрезидент. Така една от най-дълго пазените тайни в настоящата кампания приключи с ход, който едновременно изглежда логичен и натоварва самия Костадинов с много по-голям политически риск, отколкото ако беше предпочел да изпрати друг човек на първа линия.

Мястото и датата едва ли са избрани случайно. „Възраждане“ обяви двойката на 22 септември, Деня на независимостта, във Велико Търново - градът, в който през 1908 г. България провъзгласява своята независимост.

Вижте още: Кой ще поведе „Възраждане“ към президентския вот: Волгин, Костадинов или Папазов

По-интересната изненада е разпределението на ролите. В седмиците преди номинацията именно Петър Волгин беше сред най-обсъжданите имена за президентската кандидатура. Бившият дългогодишен журналист от Българското национално радио има собствена публична разпознаваемост, изградена много преди влизането му в партийна политика. От 2024 г. той е член на Европейския парламент от „Възраждане“ и участва в групата „Европа на суверенните нации“, а политическият му профил е ясно евроскептичен и суверенистки.

Волгин е и човек, който последователно защитава позиции, рязко критични към санкционната политика на ЕС спрямо Русия, оръжейната помощ за Украйна и външнополитическата линия на европейските институции. Опонентите му често определят тези позиции като проруски; самият той ги представя като антивоенни и насочени срещу политиката на Брюксел. Точно тази разпознаваемост го правеше естествено име за самостоятелна президентска номинация - кандидат, който би могъл да говори на твърдото ядро на „Възраждане“, но без целият резултат да бъде записан директно на сметката на партийния председател.

Ръководството избра обратното. Костадинов ще бъде отпред, Волгин ще подсилва двойката от втора позиция. Това означава, че „Възраждане“ не търси дистанция между лидера и изборния резултат, а съзнателно персонализира кампанията около него. Ако партията иска да покаже, че все още има политическа енергия далеч отвъд парламентарния си резултат от април, вече няма посредник, върху когото да бъде прехвърлена оценката. Президентският вот се превръща в директно измерване на способността на Костадинов да мобилизира собствените си избиратели и да достигне до хора извън традиционното ядро на формацията.

Точно тук се намира и рискът. На парламентарните избори през октомври 2024 г. „Възраждане“ получи 325 466 гласа, или 13,358%, и 35 депутатски места. На предсрочния вот на 19 април 2026 г. партията остана със 137 940 гласа, 4,257% и 12 мандата. Това е загуба на близо 188 хиляди гласа и повече от 9 процентни пункта за период от година и половина. Формацията остана над парламентарната бариера, но резултатът беше достатъчно тежък, за да постави въпроса дали политическият модел, който я изстреля нагоре през предходните години, не е достигнал своя естествен таван.

Именно затова президентската номинация на Костадинов е много повече от поредното участие на партиен лидер в национални избори. Ако кандидатът беше Волгин или икономистът Виктор Папазов, резултатът би могъл да бъде интерпретиран като представяне на конкретна личност. Когато кандидатът е самият председател, подобно разграничение практически изчезва. Вотът ще измери не само отношението към кандидатпрезидентската двойка, а и актуалната тежест на Костадинов като политическа фигура след най-слабия парламентарен резултат на „Възраждане“ от влизането ѝ в голямата политика.

Това обаче не означава, че ходът е лишен от политическа логика. Костадинов остава далеч по-разпознаваем от повечето кандидати в надпреварата, умее да води конфликтен публичен дебат и е един от най-опитните оратори сред действащите партийни лидери. Президентската кампания по дефиниция е по-персонализирана от парламентарната, а телевизионните дебати, директните сблъсъци и личният образ на кандидата имат по-голямо значение от листите и местните партийни структури. „Възраждане“ очевидно е решила, че точно в такъв тип кампания нейният председател има по-голяма стойност отпред, отколкото като човек, който управлява чужда кандидатура от партийния щаб.

Вижте още: Костадин Костадинов след парламентарния вот: Само гласуващите могат да променят бъдещето

Има и политическа тема, върху която „Възраждане“ от години гради идентичността си - еврото. България прие единната валута на 1 януари 2026 г., въпреки продължителната съпротива на партията и опитите ѝ да предизвика референдум. Осем месеца по-късно официалната статистика действително отчита осезаем ценови натиск - годишната инфлация през август е 5,1%, а натрупаното увеличение на потребителските цени от декември 2025 г. е 4,3%. Това само по себе си не доказва, че приемането на еврото е причинило инфлацията, тъй като върху цените действат множество фактори, но дава на „Възраждане“ политически материал за една от основните теми, върху които формацията настояваше още преди смяната на валутата.

Точно тук възниква историческият паралел, който вече се появява в политическите коментари - президентските избори през 2006 г. Тогава лидерът на новата и бързо набираща влияние „Атака“ Волен Сидеров успя да изпревари кандидата на обединената десница Неделчо Беронов и стигна до втория тур срещу действащия президент Георги Първанов. На първия тур Първанов получи 1 780 119 гласа, или 64,047%, Сидеров - 597 175 гласа и 21,486%, а Беронов остана трети с 271 078 гласа и 9,753%.

Досега публичната президентска кампания най-видимо се структурираше около действащия президент Илияна Йотова и бившия служебен премиер Андрей Гюров. С влизането на Костадинов на терена към тях се добавя трета фигура с национална разпознаваемост, собствен партиен апарат и ясно оформена идеологическа ниша. Това не означава автоматично триполюсна надпревара, но променя характера на кампанията - особено ако лидерът на „Възраждане“ успее да наложи теми, различни от тези, около които досега спорят основните кандидати.

До 17:00 часа на 21 септември ЦИК съобщи, че са подадени документи за 24 кандидатски листи за президент и вицепрезидент. Двойката на „Възраждане“ беше обявена днес, като крайният срок за подаване на кандидатурите е 17:00 часа на 22 септември. Това означава, че списъкът все още не следва да се приема като окончателен до приключването на регистрационната процедура и решенията на ЦИК.

24-те двойки, чиито документи бяха постъпили в ЦИК до края на 21 септември, са:

Лъчезар Аврамов - Ивайло Дражев

Венцислав Ангелов - Атанас Стефанов

Нако Стефанов - Нина Ламбова

Камен Тасков - Галя Иванова

Борис Анзов - Бранимир Мичев

Радостин Василев - Красимир Манов

Методи Бъчваров - Ленин Станоев

Александър Томов - Сергей Инджов

Волен Сидеров - Славчо Велков

Ивелин Михайлов - Юлиана Матеева

Мария Колева - Валери Велковски