Какво става с тялото, ако спрете хляба и пастата за 14 дни? Истината е по-различна

Ключови думи: Ерик Бърг, глутен, зърнени храни, пълнозърнести храни, хляб

Хлябът, пастата, оризът и останалите зърнени храни често попадат първи в списъка за изключване при нисковъглехидратните режими, но пълният отказ от тях не носи автоматично повече здравни ползи. Популярният привърженик на кето храненето Ерик Бърг твърди, че ограничаването на зърнените продукти за определен период може да намали подуването и колебанията на кръвната захар, но според собствената му биография той е доктор по хиропрактика, а не лекар по медицина. Съвременните препоръки правят ясна разлика между рафинираното бяло брашно и пълнозърнестите продукти. American Heart Association съветва хората да предпочитат овес, кафяв ориз, пълнозърнест хляб и паста вместо силно преработени зърнени изделия.

Разликата започва още от структурата на зърното. Пълнозърнестият продукт запазва триците, зародиша и ендосперма, докато при рафинирането част от богатите на фибри и хранителни вещества слоеве се отстраняват. Твърдението, че след обработката от зърното остава единствено глутен, не е вярно - бялото брашно съдържа основно нишесте, както и белтъчини, сред които глутен. Именно загубата на част от фибрите, витамините и минералите е една от причините пълнозърнестите варианти да имат различен хранителен профил.

Вижте още във Флагман.БГ: Расте броят на пациенти с непоносимост към глутен, обяснява бургаски алерголог

Глутенът също не представлява универсален проблем за всички хора. Националният институт по диабет, храносмилателни и бъбречни заболявания на САЩ посочва подуване, диария, запек, газове и коремна болка сред възможните симптоми при цьолиакия, при която приемът на глутен действително уврежда тънкото черво. При хора без цьолиакия или друга установена чувствителност няма основание автоматично да се приема, че глутенът предизвиква възпаление. Harvard T.H. Chan School of Public Health посочва, че при хора без цьолиакия изследванията не намират доказателства, че дългосрочният прием на глутен сам по себе си увеличава риска от сърдечно заболяване.

Ако човек спре сладки печива, бял хляб, бисквити и други рафинирани продукти, той действително може да намали приема на бързо усвоими въглехидрати, добавена захар и калории. Това при някои хора се отразява на ситостта, телесното тегло и колебанията в кръвната захар, особено ако тези храни бъдат заменени със зеленчуци, бобови растения, протеин и продукти с повече фибри. Резултатът обаче идва от промяната в цялостното меню, а не непременно от изключването на всяко зърно. Кафявият ориз, овесът и пълнозърнестият хляб се разграждат по-бавно от редица силно рафинирани продукти и доставят повече фибри.

Вижте още във Флагман.БГ: Как да понижим високия холестерол с диета и движение

Подобна е картината и при сърдечното здраве. Актуалните препоръки на American Heart Association от 2026 г. поставят пълнозърнестите продукти сред основните компоненти на сърдечно благоприятния хранителен режим и съветват рафинираните зърна да бъдат ограничавани. Фибрите в пълнозърнестите храни подпомагат контрола на холестерола, храносмилането и чувството за ситост. Затова твърдението, че премахването на всички зърнени храни непременно подобрява сърдечното здраве, противоречи на настоящите препоръки.

Няма достатъчно надеждни данни и за твърдението, че изключването на зърнените храни само по себе си намалява болките преди менструация или предотвратява нощния глад. Желанието за сладко и честото похапване зависят от общия прием на енергия, състава на храненията, съня, навиците и редица други фактори. По-високото съдържание на протеин и фибри в храната може да удължи чувството за ситост, но за тази цел не е необходимо автоматично да бъдат премахвани овесът, кафявият ориз или останалите пълнозърнести продукти. Същото важи и за запека - ограничаването на богати на фибри пълнозърнести храни при някои хора може да има точно обратния ефект.

Вижте още във Флагман.БГ: Какво се случва с тялото, ако ядете овесени ядки всеки ден

По-практичният подход е да се направи разграничение между силно преработените тестени изделия и храните, при които зърното остава пълноценно. Бисквитите, поничките, сладките закуски и изделията от бяло брашно често вървят с добавена захар, сол и мазнини, докато овесът, булгурът и кафявият ориз имат съвсем различен хранителен състав. При доказана цьолиакия безглутеновият режим е необходим, но самоволното изключване на глутена при липса на диагноза не носи доказана универсална полза. За повечето хора по-смислената промяна е по-малко рафинирани продукти и повече пълнозърнести храни, зеленчуци, плодове, бобови растения и други източници на фибри.