Расте броят на пациенти с непоносимост към глутен, алармира алерголог от МЦ "Д-р Стайков" Бургас
Хранителните алергии и хранителната непоносимост вече са често срещани при децата, д-р Цонева
Д-р Росица Цонева е сред признатите специалисти по Клинична алергология и Педиатрия в Бургас. С голям опит – повече от 20 години и отдаденост към професията, експертизата ѝ отдавна е призната от колеги и пациенти. Д-р Цонева е част от екипа на Медицински център „Д-р Стайков“ Бургас.
Ето какво разказа алергологът по темата:
Хранителната алергия се среща сравнително често при децата /около 5%/. С израстването повечето деца преодоляват този проблем към осмата и деветата си година.
Хранителната алергия включва клиничните симптоми, предизвикани от хранителни алергени, които са медиирани от имунни механизми. При децата от най-голямо значение за предизвикване на хранителна алергия са следните алергени:
Мляко – алергията към белтъка на краве мляко възниква в ранна детска възраст и намалява към третата година от живота. В последните години се наблюдава увеличение на децата с този вид алергия. Тя се предизвиква от протеините на млякото – казеин – алфа и бета лактопротеин. Клиничните прояви на тази алергия са – атопичен дерматит, уртикария, гадене, повръщане, диария, коремна болка, диспнея. Дори малки количества алерген /мляко/ мога да предизвикат опасни усложнения / Ангиоедем, анафилаксия/.
Яйца – тази алергия може да бъде опасна при децата. Белтъкът, а не жълтъкът причинява алергия. Тя се проявява с уртикария, ангиоедем, гадене, повръщане, анафилаксия. Ваксините, които се произвеждат от яйца, понякога предизвикват силна реакция дължаща се на протеинът в тях.
Фъстъци – често се среща сред децата и възрастните, но отзвучава към 5 – тата година, а при някои пациенти остава за цял живот. На деца под 3 год. възраст да не се дават фъстъци!
Соя – при изкуствено хранените бебета, соевите млека са добър заместител на млечните формули, но ако се появят симптоми на алергия, възможно е, бебето да е алергично към соя. Соята се намира в много хранителни продукти / хляб, кекс, бисквити, бонбони, млечни каши, макарони и др./
Риба – рибният алерген може да причини Ангиоедем, уртикария, астматичен пристъп. Освен рибата и другите морски дарове / скариди, миди, калмари/ могат да предизвикат същите оплаквани.
Пшеница - /пшенично брашно/ по – често при децата от колкото при възрастните, може да доведе до оплаквания подобни както при цьолиакия.
Хранителната непоносимост или интолеранс се дължи на нетоксични, неимунни реакции към храни:
Ензимни дефицити – най – чести дизахаридазни – лактозен дефицит в лигавицата на тънкото черво – тогава се препоръчва хранене с безлактозно мляко. Ферментиралите храни съдържат по – големи количества хистамин и тирамин – консервирана риба, сирене, паламуд, кисело зеле. Те могат също да предизвикат алергично – подобни реакции.
Глутенова ентеропатия / цьолиакия / се дължи на увреждане на тънкочревната лигавица. Протича със симптоми на малабсорбция, дължаща се на главния протеин на пшеницата, овеса и ръжта, наричан глеадин.
Синдром на малабсорбция – без наличие на цьолиакия, в ранна детска възраст се дължи на сенсибилизация към краве мляко, соя и пшенично брашно.
Ентероколитен синдром от краве мляко и соя;
Диагнозата на хранителната алергия се поставя с кръвен тест - специфични IgE, както и с кожно-алергично тестуване с хранителни алергени.
В последните години се увеличава броят на пациенти, които нямат алергия към глутен, но имат непоносимост към него, която непоносимост се проявява със симптоми на глутенова нетолерантност и се повлияват добре от прилагането на безглутенова диета.
Голяма е ролята на чревния микробиом за здравословен начин на живот от момента на раждането, като чревния микробиом се развива с много бързи темпове, достигайки все по – голямо разнообразие и едва към 3 г. възраст на детето съставът му е подобен на възрастният индивид.
Кърменето е най-доброто за бебетата, но много жени раждат, чрез секцио и не кърмят бебетата си, а ги захранват с адаптирани млека, което застрашава чревното здраве на детето.
При лечението на алергиите е необходимо да се открият взаимовръзките между алергена и храненето. Претоварването на имунната система води до алергия, тя излиза от равновесие и води до болестно изменение на човешкия организъм: кожата става чувствителна, корема се подува, носът тече, дишането се затруднява, явяват се отоци по клепачите.
„Ако веднъж сме алергични за винаги ли е това ?” – питат пациентите и родителите. Отговорът е „Не!”, защото алергиите са лечими, те не са вродени заболявания, а придобити. Важна е ранната диагностика и стриктно лечение в зависимост от клиничните симптоми – антихистаминови препарати и кортикостероиди и диетичен режим, като се изключи храната към която е алергичен пациента.
Важна е профилактиката на хранителната алергия.
Майката да избягва яйца, мляко и фъстъци през 3 – ти триместър на бременността
Предпочитане за кърмене до 6 месечна възраст.
Да се забави захранването на детето с твърда храна.
Да се дават на 6 – 12 месечна възраст зеленчуци, ориз, месо, плодове.
На 12 – 18 месечна възраст се включва краве мляко, пшенични храни, царевица, соя.
На 24 месеца- яйца.
На 36 месеца – риба.
При съмнение за хранителната алергия следва общопрактикуващите лекари да насочват пациентите за консултация с алерголог, който най-правилно да прецени вероятния причинител, а също да извърши правилната диагностика и лечение, коментира д-р Росица Цонева.
Тя приема пациенти всеки вторник и четвъртък в кабинета по ендокринология на четвъртия етаж в Медицински център „Д-р Стайков“. Часове за преглед и консултация се записват на тел.: 056 99 60 06 и 0892 99 60 06 или на място на регистратурата.
