Феликс Баумгартнер скочи с 1342,8 км/ч директно в световната история

За човешката лудост и възможности няма граници. Доказа го австриецът Феликс Баумгартнер, който скочи от 39 км. Той полетя от ръба на космоса точно в 21,07 часа българско време и стана първият човек, преминал звуковата бариера без машина, пише "Стандарт нюз". Скоростта му на летене достигна 1342,8 км/ч.

Преди да се устреми като куршум надолу 43-годишният Феликс каза: "Виждам цялата Земя. Пожелавам ви и вие да видите тази гледка! Понякога трябва да се качиш толкова нависоко, за да разбереш колко си малък". После козирува и скочи.

На четвъртата минута от свободното падане парашутът му се отвори. В 21,16 часа Баумгартнер кацна на земята пред погледите на милиони зрители, които наблюдаваха полета му на живо в интернет и по телевизиите. Най-голямо бе вълнението на семейството му, което за първи път напусна Европа и пристигна за старта в Розуел, Ню Мексико. Майка на Феликс - Ева, не можеше да сдържи сълзите си.

Полетът продължи 4,22 минути. Това означава, че той не е успял да счупи рекорда по най-продължително свободно падане, поставен от Джо Китингър, който през 1960 г. скача от 31 км. Височината, постигната от Баумгартнер, обаче е уникална за човешката история. По първоначални данни скоростта, с която е летял, е достигнала 1173 км/ч.

Феликс бе издигнат в стратосферата в специална капсула, прикачена към огромен балон с хелий. Изкачването продължи около 2 часа и 20 минути. Лек смут настъпи, когато пилотът съобщи, че му е студено на лицето и предпазният му шлем се запотява. Експертите се притесниха, че може да има проблем с херметизацията на скафандъра. В крайна сметка обаче австриецът рискува.

Преди това опитите му бяха отлагани няколко пъти заради силния вятър. Успехът му на 14 октомври съвпада с полета на Чък Йегър, който точно преди 65 години стана първият човек, преминал звуковата бариера със самолет.

Скокът на Баумгартнер ще бъде използван от учените за усъвършенстване на космическите скафандри от ново поколение и е значителна стъпка напред в проучването на земната атмосфера. Всеки детайл от мисията може да послужи за отправна точка на важни медицински и научни открития в близкото бъдеще. Той ще спомогне и за разработването на спасителни процедури и технологии при катастрофи във високите слоеве на атмосферата.