Едни пусти 20 хил. евро: Защо президентската бюлетина се пълни с кандидати без шанс

От 11 обявени кандидатури за Дондуков 2 до този момент само две са с реални шансове, другите минават в ролята на аустайдери

Ключови думи: Илияна Йотова, Андрей Гюров, Петър Волгин, Радостин Василев, Ивелин Михайлов

Едни пусти 20 хил. евро може да се окажат част от обяснението защо президентската бюлетина за 25 октомври се пълни с кандидати, огромна част от които към този момент нямат абсолютно никакъв шанс за „Дондуков“ 2.

До вечерта на 5 септември около вота вече се очертават 11 сигурни или практически сигурни заявки - част от двойките са обявени изцяло, при други партньорът за вицепрезидент още се пази, а „Възраждане“ и „Величие“ са заявили участие, но окончателният им избор все още не е формализиран.

Реално състезателни на национално ниво засега изглеждат две двойки - Илияна Йотова - Кирил Вълчев и Андрей Гюров - Георги Кандев. Трети фактор с потенциал да размести сметките може да произведе „Възраждане“, където се обсъждат Костадин Костадинов и Петър Волгин, докато останалите заявки към днешна дата попадат в групата на политическите аутсайдери.

Точно оттук започва по-интересният въпрос - защо толкова много хора искат да бъдат президенти, когато още преди началото на същинската кампания е ясно, че вероятността да стигнат до балотаж е минимална. Президентската кампания носи нещо, което една малка партия или политик извън центъра на вниманието трудно може да купи със собствени сили - национален ефир, участие в предизборни формати, легитимност на кандидат за най-високата държавна длъжност и не на последно място - медиен пакет за около 20 хил. евро. Това не означава, че всеки кандидат е тръгнал към изборите заради парите, нито има доказателства за подобен мотив при конкретните претенденти. Системата обаче безспорно създава достатъчно силен стимул кандидатурата да бъде ценна сама по себе си дори когато победата изглежда недостижима.

Само преди дни кандидатите бяха седем: Вижте как започна да набъбва битката за „Дондуков“ 2

Голямата битка в момента е лесна за очертаване. Илияна Йотова влиза в кампанията като действащ президент, с подкрепата на сериозна партийна инфраструктура и с Кирил Вълчев до себе си, а Андрей Гюров и Георги Кандев се опитват да съберат широк антисистемен и център-десен вот около инициативния си комитет. Именно тези две двойки засега имат национална разпознаваемост, организационен ресурс и политическа база, които позволяват разговор за балотаж. Всичко може да се промени, ако ГЕРБ извади силен собствен кандидат, но към 5 септември партията на Бойко Борисов още не е направила този ход.

Потенциалната изненада е „Възраждане“. Партията вече е регистрирана в ЦИК, внесла е 6619 подписа и официално заявява, че ще има собствен кандидат за президент и вицепрезидент, но продължава да избира между пет имена. Най-упорито в публичното пространство се въртят Костадин Костадинов и евродепутатът Петър Волгин, като БНР потвърди Волгин като една от обсъжданите кандидатури, а други медии посочват и самия Костадинов. Ако формацията събере двамата в една двойка или постави единия начело на силно разпознаваем тандем, това вече би било кандидатура, която трудно може да бъде поставена в една категория с останалите малки участници.

Андрей Гюров и Георги Кандев вече влязоха в президентската битка

Зад тези два основни центъра и потенциалния трети полюс започва далеч по-пъстрата част от бюлетината.

Първият аутсайдер е Иван Христанов, който обяви президентската си кандидатура още през август, но продължава да пази името на кандидата си за вицепрезидент. Бившият земеделски няма зад себе си организация, сравнима с големите партии. За него президентската кампания по-скоро ще е платформа за развитие на политическия проект „Единение“, което прави участието рационално дори без реалистична перспектива за втори тур.

Вторият е Радостин Василев с Красимир Манов. Лидерът на МЕЧ няма проблем с публичността и е значително по-разпознаваем от повечето кандидати в тази група, но президентският вот му дава нещо още по-ценно - седмици национален политически терен, върху който може да говори не само за президентската институция, а и за собствената си партия. При подобен кандидат действителната политическа възвръщаемост не се измерва единствено с президентския процент. Всеки дебат, интервю и предизборно участие поддържа марката МЕЧ в публичния дневен ред до следващите парламентарни избори.

Третата двойка е Николай Ненчев - Цвета Кирилова, издигната от БЗНС. Бившият министър на отбраната има политическа биография и разпознаваемост, но формацията му отдавна не разполага с електоралната тежест, която би превърнала кандидатурата в претендент за балотаж. Номинацията обаче позволява на БЗНС да се появи отново в националния политически разговор и да заявява позиции по сигурността, Украйна, Русия, НАТО и европейската ориентация на България. Именно президентската кампания е един от малкото периоди, в които подобна малка партия може да получи ефир, сравним по видимост с този на многократно по-големи формации.

Четвъртият е Александър Томов, бивш президент на ЦСКА и изп. директор на Кремиковци. Той заяви кандидатурата си на 31 август и обеща да представи партньора си на 12 септември. Бившият вицепремиер е ветеран на българския политически преход и трудно може да бъде наречен неизвестна фигура, но политическата организация зад него няма измерима тежест. 

Петата двойка е доц. Георги Димов - ген. Димитър Шивиков, издигната чрез инициативния комитет „Народна сила“. Те едва ли ще спечелят повече от 1 % от гласовете на вотга.

Шестата двойка е Лъчезар Аврамов - Ивайло Дражев. При тях вече има конкретна стъпка пред ЦИК - инициативният комитет от 21 души е регистриран официално на 2 септември. Бившият футболен бос Ивайло Дражев се завръща в национална политическа кампания като кандидат за вицепрезидент, а физикът проф. Лъчезар Аврамов е кандидатът за държавен глава. Ако се съди по досегашната публичност на тандема, достигането дори до 1% би изисквало сериозен пробив по време на кампанията.

Седмата заявка е днешната кандидатура на Венцислав Ангелов - Венци Чикагото и Атанас Стефанов, представящ се като иподякон от „Народна партия Истината и само истината“. Тук връзката с медийните пакети е особено интересна, защото партията вече познава механизма от парламентарния вот през април - ЦИК официално я включи сред формациите с право на медиен пакет от 20 451,68 евро. 

Флагман.бг вече показа как Венци Чикагото стигна до националния ефир и медиен пакет от над 20 хил. евро

Осмият аутсайдер в тази конфигурация е Ивелин Михайлов и очакваната кандидатура на „Величие“. Тук трябва да се направи важно уточнение - партията обяви, че ще участва в президентската битка, но към вечерта на 5 септември не е публикувала окончателно решение, с което да посочи официална президентска двойка. Самият Михайлов през последните месеци даде противоречиви сигнали - през април дори заяви, че „Величие“ няма да се кандидатира, а през юли вече обяви намерение партията да влезе във вота, докато в края на август поиска членовете и симпатизантите да решат дали да има собствен кандидат или подкрепа за външна фигура. 

Тези осем заявки са много различни като биографии, идеи и политическа тежест и не е коректно да им се приписва един общ мотив. Общото е друго - никоя от тях към момента не разполага с убедителни данни, че влиза в реалната битка за втория тур. За някои достигането на 1% би било успех само по себе си, за други целта вероятно е по-висока, но президентската институция трудно изглежда непосредствено достижима. Точно тук изборното законодателство започва да предлага други дивиденти, които могат да направят кампанията смислена дори без победа.

Най-сладкият от тях е т.нар. медиен пакет. По действащия Изборен кодекс държавата финансира платено медийно отразяване за определени участници в кампанията, а левовият размер от 40 000 лева след въвеждането на еврото вече се равнява на 20 451,68 евро. Това е сумата, която ЦИК определи за правоимащите партии и коалиции без държавна субсидия на парламентарните избори през април 2026 г. При предишните президентски избори механизмът беше същият - 40 000 лева за правоимаща партия или коалиция и същият размер за инициативен комитет, регистрирал независима президентска двойка.

Тук обаче има съществена подробност, която често се пропуска: не всяка кандидат-президентска двойка автоматично получава по 20 хил. евро. Пълният медиен пакет се полага на партии и коалиции, които нямат право на държавна субсидия, както и по президентската хипотеза на правоимащите инициативни комитети. Партия, която получава държавна субсидия, не получава автоматично още един пълен пакет по този ред, а при коалициите правилата отчитат участието на субсидирани партии. Затова при лидери на парламентарни формации като Радостин Василев, Костадин Костадинов или евентуално Ивелин Михайлов по-същественият бонус може да се окаже националният предизборен ефир, а не непременно сумата от пакета.

И още нещо важно - тези 20 451,68 евро не се превеждат на кандидата, за да ги харчи както пожелае. Механизмът прилича повече на държавен рекламен ваучер. Кандидатът, партията или инициативният комитет договаря конкретна платена услуга с телевизия, радио, печатна или регистрирана онлайн медия, договорът минава през ЦИК, а след изпълнението комисията плаща сумата директно по сметката на медията. Могат да бъдат сключени договори с няколко доставчици, докато определеният лимит бъде изчерпан, а изразходваното подлежи на публично отчитане пред Сметната палата.

Именно тази конструкция поражда старото подозрение, че при част от екзотичните кандидатури истинският интерес може да не е президентският пост, а контролът върху това къде ще бъде насочена държавно финансираната реклама. Т.е. - да използват куха медия, за да превъртят парите и да си ги вземат.

Вижте колко струват предизборните кампании и как медиите получават парите от пакетите

През президентската кампания през 2016 г. куриозният кандидат Димитър Маринов - Митьо Пищова се превърна в лице на много по-сериозна история. bTV тогава съобщи за съмнения около схема, при която един политически „център“ стои зад няколко кандидатури и впоследствие разполага с медийните им пакети. Самият Пищова се появи в ефир с признанието, че се е оказал „кукла на конци“, а медията посочи и връзки между човека зад неговата кандидатура и други участници във вота. На изборите Митьо Пищова и Радослав Петров получиха едва 14 974 гласа - 0,39%.

Същият вот през 2016 г. произведе цяла галерия от кандидати с резултат, който статистически почти не се вижда на националната карта. Камен Попов и Георги Неделчев останаха с 5212 гласа или 0,14%, Кемил Рамадан и Момчил Добрев с 6089 или 0,16%, Пламен Пасков и Светозар Съев с 10 103 или 0,26%.

През 2021 г. примерът става още по-ясен. Йоло Денев и Марио Филев завършиха с 5394 гласа, или едва 0,20% от действителните гласове, но техният инициативен комитет фигурира изрично в решението на ЦИК сред правоимащите на медиен пакет от 40 000 лева. Росен Миленов и Иван Иванов получиха 12 644 гласа, или 0,47%, а инициативният им комитет също беше включен сред правоимащите на пълния пакет. Законът следователно не обвързва размера на този рекламен ресурс с реалната електорална тежест, защото тя няма как да бъде известна преди изборния ден.

Архивът на Флагман.бг: Колко пари погълна президентската кампания през 2016 година

Уточнямаве, че изобщо не е сложно да се появиш в президентската надпревара. За независима двойка са достатъчни най-малко 21 избиратели с постоянен адрес в страната, които да учредят инициативен комитет, и безлихвен депозит от едва 51,13 евро. След това трябва да бъдат събрани минимум 2500 валидни подписа в подкрепа на независимите кандидати и да бъдат внесени необходимите документи в ЦИК, обикновено са едни и същи подписи за всички избори - на стари партийни играчи.