Големите вериги скочиха срещу справедливата цена и предупредиха: Мярката може да оскъпи най-евтините храни

Ключови думи: цени на храните, справедлива цена, справедлива стойност, Сдружение за модерна търговия, търговски вериги, Kaufland, Lidl, BILLA, цени в магазините, надценки, маржове, инфлация

Опитът на държавата да изчислява „справедлива стойност“ на стоките може да доведе до точно обратния резултат - поскъпване на част от най-евтините продукти. За това предупреждава Сдружението за модерна търговия, което обединява 13 големи търговски вериги в България и настоява предложената методика да бъде оттеглена или сериозно преработена.

Проектът беше публикуван за обществено обсъждане на 7 август 2026 г. и е свързан с промените в Закона за защита на потребителите. Предвижда се чрез формула да бъде изчислявана т.нар. „справедлива стойност“ на стоките, която да служи като ориентир при наблюдението на цените.

Хранителният бранш бие тревога: Държавната справедлива цена рискува да оскъпи храните

От СМТ заявяват, че подкрепят защитата на потребителите, ограничаването на инфлацията и по-голямата прозрачност след въвеждането на еврото. Според организацията обаче предложеният механизъм има сериозни икономически, математически, счетоводни и правни слабости.

Едно от основните възражения е, че индикативната цена на практика може да се превърне в инструмент за административен контрол върху маржовете и печалбите на търговците.

В СМТ членуват 13 търговски вериги. Сред тях са BILLA, Kaufland, Lidl, „МиниМарт“, dm, IKEA, Deichmann и Mr. Bricolage. Организацията представлява не само хранителни магазини, а и компании за дрогерийни стоки, мебели, обувки, стоки за дома и други продукти.

Явор Гечев: Храните могат да поевтинеят още

Търговците подчертават, че високата надценка върху една конкретна стока не означава автоматично голяма крайна печалба. Разликата между доставната и продажната цена трябва да покрие заплати, електроенергия, наеми, транспорт, охрана, бракувани продукти и други разходи. Според СМТ нетната печалба в сектора обичайно е около 3-4%.

Особено внимание се обръща на т.нар. кръстосано субсидиране. При него определени продукти се продават с по-висок марж, за да могат други, включително масово купувани и по-евтини стоки, да останат с по-ниска надценка.

Според сдружението ограничаването на тази възможност може да накара търговците да компенсират именно чрез увеличение на цените на най-евтините артикули. Така домакинствата с по-ниски доходи могат да се окажат сред най-засегнатите.

Другото опасение е, че обявената от държавата „справедлива цена“ постепенно може да започне да се възприема като нормална пазарна цена. Ако магазин в момента продава даден продукт по-евтино от нея, според СМТ може да намалее стимулът да продължи да го прави.

Първи голям успех на кабинета: Хранителните вериги свалят цените с поне 15%

Сдружението атакува и самата математика в проекта. Според него са смесени понятията „марж“ и „надценка“. Като пример е даден целеви марж от 22,8%, който според изчисленията на организацията съответства на надценка от 29,53%, а не на директно приложени 22,8%.

Критики има и към начина, по който в примерните сметки се отчита ДДС. При посочения пример с краве сирене СМТ твърди, че след корекция „справедливата стойност“ би била 16,42 евро вместо 15,07 евро.

Търговците поставят въпроси и около диапазона от плюс-минус 10% спрямо изчислената стойност. Макар излизането от него само по себе си да не е записано като нарушение, то може да стане основание за наблюдение и проверки. Според СМТ така един ориентировъчен показател рискува да се превърне в средство за административен натиск.

Затова организацията настоява формулите да бъдат преработени, да се промени начинът за определяне на референтните цени и изрично да се гарантира, че отклонението от „справедливата стойност“ не е административно нарушение.

Основното предупреждение на големите вериги е парадоксално - механизъм, създаден, за да пази потребителя от високите цени, може да ограничи нормалното ценообразуване и в крайна сметка да направи част от стоките по-скъпи.