Лобистки натиск срива продуктовите такси и заплашва бюджета с 600 млн. евро глоби

Сривът на продуктовите такси застрашава от пълно спиране събирането и преработката на над 130 000 тона излязла от употреба техника годишно

Ключови думи: продуктова такса, БАР, Българска асоциация по рециклиране, МОСВ, рециклиране, ИУЕЕО, глоби ЕС, екология, лобизъм

Драстично съкращаване на продуктовите такси с до 500% предвижда нов проект на Постановление на Министерския съвет. Според преработвателния сектор у нас подобно решение се взема без реална оценка на риска и застрашава от спиране събирането на стотици хиляди тонове отпадъци от електрическо и електронно оборудване. Ето пълната и аргументирана позиция на Българската асоциация по рециклиране (БАР):

Във връзка с новия Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса, Българската асоциация по рециклиране (БАР) изразява своя остър протест срещу второто поредно драстично намаление на продуктовите такси за излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО).

БАР алармира, че предвиденото съкращаване на таксите с 400–500% (до 4–5 пъти) спрямо нивата от началото на годината е взето без никаква реална оценка за екологичните последици, финансовата устойчивост на системата и риска за държавния бюджет. Подобно административно сриване лишава от ресурс преработвателите и застрашава от пълно спиране събирането на над 130 000 тона отпадъци от ИУЕЕО годишно, само за да се обслужат лобистките интереси на група вносители на битова техника.

1.    Митът за „поскъпващата техника“

Публичният натиск за постоянно намаляване на продуктовите такси се базира на спекулацията, че те оскъпяват техниката. Истината е, че продуктовата такса представлява под 1% от крайната цена на уредите – едва няколко цента за мобилен телефон и между 3 и 5 евро за голям домакински уред (хладилник, пералня). Намаляването на таксата с няколко евро няма да доведе до реално по-евтина техника в магазините, но ще остави организациите по оползотворяване (ООп) и рециклиращите компании без критично финансиране.

2.    Растящи обеми при свиващ се ресурс

Разходите за събиране от домовете на хората, транспорт, безопасна сепарация и преработка на опасните компоненти (фреони, тежки метали) нарастват с всяка изминала година:

• Внесеното оборудване в България е нараснало над 10 пъти за последното десетилетие – до над 200 000 тона годишно.
• Само внесените соларни панели надхвърлят 65 000 тона годишно – сложен за преработка отпадък, чието рециклиране тепърва предстои.

Не е възможно да се събират и третират в пъти по-големи обеми отпадъци при драстично орязан финансов ресурс.

3.    Потенциална щета за държавния бюджет от 400–600 милиона евро

Напомняме, че съгласно европейския механизъм за собствен ресурс, считано от 2028 г. всяка държава членка ще плаща по 2 евро за всеки килограм нерециклиран отпадък директно от държавния си бюджет.

Ако поради финансовото обезкървяване на системата събирането на 130 000 тона отпадъци спре и България не изпълни задължителните си цели, потенциалната щета за националния бюджет възлиза на безумните 400 до 600 милиона евро под формата на глоби към Брюксел – сметка, която ще бъде платена от българския данъкоплатец.

БАР алармира и за прецедент в процедурата по обществено обсъждане на Постановлението, където е заложен недопустимо кратък срок от едва 1 седмица за реакция.

За нас е необяснимо защо Министерството на околната среда и водите (МОСВ) залага нива на таксите, пряко поискани от Американската търговска камара (AmCham) в тяхно писмо до министерството, поставяйки исканията на външни лобистки структури над българското законодателство, националните преработватели и екологичните цели на страната.

• Кой определя екологичната политика? 

БАР категорично заявява, че няма нищо общо със становищата на AmCham. Недопустимо е органи, представляващи интересите на чуждестранни вносители и търговци, които не носят пряка отговорност за постигането на националните цели, да определят политиката в сектора.

• Игнориране на българския бизнес: 

Докато предложенията на външни търговски организации се приемат с абсолютна приоритетност, българският преработвателен сектор, който инвестира десетки милиони в инфраструктура, технологии и работни места у нас, е брутално притиснат от 7-дневен срок за реакция.

Ако МОСВ счита становището на Американската търговска камара за по-важно от експертизата на българските преработватели, следва ясно да обясни на обществото защо интересите на чуждестранни търговски структури се поставят над устойчивостта на националната система за управление на отпадъците.

Постигането на чиста околна среда и изграждането на истинска кръгова икономика изискват устойчивост, а не административен натиск за постоянно сваляне на цените. Продуктовата такса е инвестиция в здравето ни и в спазването на принципа „замърсителят плаща“. БАР настоява за незабавно спиране на тази срамна процедура, отмяна на 7-дневния срок и изготвяне на реална оценка на въздействието върху националната сигурност и бюджета, каквато към момента не е представена.