Евтим Милошев: Превръщаме „Св. св. Кирик и Юлита“ в глобален културно-научен център

Ключови думи: Св. св. Кирик и Юлита, остров Св. Кирик, Созопол, Евтим Милошев, Тихомир Янакиев, Дико Диков, Найден Прахов, Институт за подводно наследство, ЮНЕСКО, подводна археология, Аполония Понтика

Остров „Св. св. Кирик и Юлита“ край Созопол трябва да бъде превърнат в глобален културно-научен център, който събира на едно място хилядолетната история на Черноморието, подводната археология, морските науки, опазването на културното наследство и съвременната изследователска дейност. Това е актуализираната държавна визия, представена днес от министъра на културата Евтим Милошев по време на посещението му на острова. И ако този път намерението бъде доведено докрай, Св. Кирик има шанс да престане да бъде символ на десетилетия пропуснати възможности и да се превърне в институция с международна тежест, каквато България досега не е имала по Черноморието.

„Остров „Св. св. Кирик и Юлита“ е място с изключителна историческа стойност и рядко срещано съчетание между природна среда, културни пластове и морско наследство“, заяви Милошев. Заедно с него на място бяха областният управител Дико Диков, кметът на Созопол Тихомир Янакиев и директорът на Института за подводно наследство д-р Найден Прахов. Разговорът между тях е важен не само заради мащаба на обявената амбиция, а защото около една маса застават институциите, чието разбирателство е необходимо, ако проектът най-после трябва да излезе от дългогодишното състояние на концепции, спорове и административни обрати.

По време на срещата е договорено да бъде приета актуализирана и адаптирана към сегашните реалности концепция за бъдещето на острова. Тя стъпва върху няколко направления, които взаимно се допълват - историята и културите на Черноморския регион, подводната археология, консервацията и представянето на подводното културно наследство, морските науки и изследването на климатичните промени. Именно това прави сегашната идея много по-широка от обикновен музей или туристическа атракция.

Предвижда се на Св. Кирик да бъде разположена и централата на Института за подводно наследство, който вече има статут на институт от категория 2 под егидата на ЮНЕСКО. Това е едно от най-сериозните международни признания, които българската подводна археология е получавала. Споразумението с ЮНЕСКО бе подписано в Париж на 19 януари 2026 г., а на 27 февруари Народното събрание го ратифицира. Така проектът за Созопол вече не е само местна или дори национална културна инициатива - той е обвързан с международен ангажимент и с възможността България да изгради експертен център за Черно море и Долен Дунав.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Остров „Св. св. Кирик и Юлита“ трябваше да бъде отворен за туристи още през 2025 г.

И точно тук започва предисторията, която обяснява защо днешното изявление на министър Милошев има далеч по-голямо значение от поредното обещание за „социализация“ на културен обект. Флагман.бг следи съдбата на острова от години. През април 2025 г. бе обявено, че Св. Кирик трябва да бъде отворен за посетители още през същото лято и постепенно да се превърне в културна и туристическа дестинация с национално значение. Този срок не произведе голямото преобразяване, което Созопол очакваше, а през следващите месеци около острова започна съвсем различен спор.

В началото на 2026 г. Министерският съвет реши част от територията, включително хидротехническите съоръжения, да бъде предоставена на ДП „Пристанищна инфраструктура“. Планът беше там да се развие морски център с кей за пътнически кораби, обществен достъп и възможности за яхтено обслужване. Сам по себе си пристанът е необходим за бъдещето на острова - без нормален морски достъп подобен международен център трудно би функционирал. Конфликтът възникна заради реда, по който държавата реши да раздели управлението на територията, преди да е изработена цялостната концепция.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Св. св. Кирик и Юлита трябваше да стане морски център с пътнически терминал и яхтена марина

Това решение предизвика бурна реакция сред археолози, реставратори, архитекти и специалисти по културно наследство. Кметът Тихомир Янакиев също настоя бъдещето на острова да бъде разглеждано като едно цяло, а не чрез механично разделяне между различни ведомства. Дебатът не беше дали Св. Кирик има нужда от пристанищна инфраструктура. Има. Същинският въпрос беше кой определя предназначението на острова и кое трябва да бъде водещо - пристанищната функция или културният, археологическият и научният център, който тя трябва да обслужва.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Пристанище или културен остров - големият спор за бъдещето на Св. Кирик и Юлита

Само няколко месеца по-късно държавата промени курса. На 9 април Министерският съвет върна управлението на спорната част от острова на Министерството на културата с изричната цел територията да се развива цялостно като музеен, културен и научноизследователски център от международно значение. Това решение практически възстанови принципа, който специалистите защитаваха - първо трябва да има обща концепция за целия остров, а пристанищната инфраструктура да бъде част от нея, не отделен проект със собствена логика.

Така днешното посещение на Евтим Милошев бележи следващата, далеч по-съществена фаза. Вече не се обсъжда дали островът да бъде културен или пристанищен. Новата философия трябва да събере двете функции в единна система, като центърът на тежестта остава върху културното наследство, науката и образованието.

Подводната археология е естественото ядро на тази концепция. Българското крайбрежие и акваторията на Черно море пазят уникален археологически архив - потънали селища, древни пристанища, корабокрушения и следи от морски контакти между цивилизации, обитавали региона в продължение на хилядолетия. Спецификата на Черно море, включително безкислородните води в по-голяма дълбочина, позволява на отделни органични материали и дървени конструкции да се съхраняват в състояние, което трудно има аналог в други морски басейни. Именно това превръща Созопол в логична отправна точка за международен институт, занимаващ се не само с българското наследство, а с Черноморския регион като общо историческо пространство.

Амбицията на Министерството на културата обаче отива по-далеч. Морските науки трябва да бъдат вторият голям стълб на бъдещия център - морска биология и екология, физика на морето, изследване на крайбрежните процеси и ефектите от климатичните промени. Това отваря острова не само към археолози и историци, а към океанолози, биолози, геолози, специалисти по брегова динамика и климат. Ако този модел бъде реализиран, Св. Кирик би могъл да функционира едновременно като музей, лаборатория, научно средище и място за международни експертни срещи.

Подобен модел е особено ценен за Созопол, защото островът не трябва да се превръща в още един красив реставриран декор, който туристите посещават за час и напускат. Истинският потенциал е да има постоянен интелектуален живот - изследователи, докторанти, реставратори, международни експедиции, изложби, конференции, научни програми и работа на терен. Това е разликата между туристически обект и институция.

Първата видима крачка вече е направена. През юни Флагман.бг показа началото на дългоочакваното конструктивно укрепване на бившето Рибарско училище - монументалната сграда, която десетилетия се рушеше на острова. За спасителните дейности бе обявен ресурс от около 800 хил. евро, като основната задача е да бъде спряно физическото разпадане на една от архитектурните доминанти на Св. Кирик. Без това укрепване всяка бъдеща концепция би останала рисунка върху хартия.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Започна ремонтът на Рибарското училище в Созопол - укрепват сградата за 800 хил. евро

Държавата осигури и отделно финансиране за археологическите проучвания. През януари Министерският съвет одобри общо 921 хил. евро за седем приоритетни археологически обекта в страната, сред които античната Аполония Понтика на остров „Св. св. Кирик и Юлита“. Това е особено важно, защото развитието на острова не може да започне със строителство и чак след това да се пита какво има под земята. Археологическият пласт е самата същина на мястото и всяка бъдеща инфраструктура трябва да бъде съобразена с него.

Св. Кирик е уникален и по още една причина - върху сравнително малка територия са натрупани следи от различни епохи, които разказват историята на Созопол далеч преди съвременния град. Островът е част от древната Аполония Понтика, един от най-значимите гръцки полиси по западния бряг на Черно море. В по-късните векове мястото продължава да изпълнява различни функции, а през XX век върху него се появява Рибарското училище. Тези пластове не си противоречат - именно тяхното съжителство е онова, което Милошев определя като рядко съчетание на природна среда, история и морско наследство.

Оттук нататък най-трудната работа тепърва започва. „Глобален културно-научен център“ е силна формулировка, но стойността ѝ ще бъде измерена в съвсем конкретни неща - окончателна концепция, устройствено планиране, реставрационни проекти, срокове, финансиране, пристанищен достъп, археологически проучвания и ясна структура за бъдещото управление. Св. Кирик вече е преживял достатъчно министри, концепции и обещания, за да бъде впечатлен само от думи.

Този път обаче има няколко обстоятелства, които дават основание за повече оптимизъм. Островът отново е събран под управлението на Министерството на културата. Рибарското училище вече физически се укрепва. България има ратифицирано споразумение с ЮНЕСКО за Института за подводно наследство. Кметът на Созопол, областната администрация и Министерството на културата разговарят за обща визия, вместо да защитават отделни парчета от територията.

Ако тази институционална подредба бъде запазена, Созопол може да получи не просто още една туристическа забележителност, а център, който да постави града на научната и културната карта на Черноморието. Подобен проект би имал значение и за целия регион - Бургас, Южното Черноморие и България ще получат постоянен международен поток от специалисти, изследователи и културни събития, който не зависи от двата най-силни летни месеца.

Залогът следователно е значително по-голям от реставрацията на един остров. Св. Кирик може да се превърне в мястото, където България разказва историята на Черно море пред света и едновременно с това изследва неговото бъдеще. Именно това е смисълът на новата визия - археологията да не остане затворена във витрината, науката да не бъде заключена в лабораторията, а островът да свърже миналото, морето и съвременното познание в една жива институция.