Жените влизат по-силно в корпоративните бордове: минимум една трета от директорските позиции

Ключови думи: жени директори, 33 процента жени, публични компании, Закон за равнопоставеност на жените и мъжете

Най-малко 33% от всички директорски позиции в управителните органи на публичните дружества трябва да бъдат заемани от по-слабо представения пол. Това предвиждат промени в Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, които Народното събрание прие днес на първо четене със 159 гласа „за“, 9 „против“ и един „въздържал се“. Практически в сегашната корпоративна среда мярката е насочена основно към увеличаване на присъствието на жените във висшето управление, но юридически правилото не е формулирано като постоянна квота единствено за жени. То защитава по-слабо представения пол във всеки конкретен борд. 

Промяната засяга директорските позиции както в управителните и надзорните съвети при двустепенната система на управление, така и в съветите на директорите при едностепенната. С други думи, изискването не се ограничава само до символично присъствие в надзора, а обхваща общия състав на ръководните органи. България избира именно европейския вариант с минимум 33% от всички директори, вместо алтернативния модел, при който поне 40% от директорите без изпълнителни функции трябва да бъдат от по-слабо представения пол. 

Това е важно уточнение, защото европейската директива не изисква механично половината ръководство на всяка компания да бъде сменено. Тя задава минимален праг и поставя акцент върху процедурите за подбор. Когато дружеството не достига необходимия баланс, кандидатите за директорски позиции трябва да бъдат оценявани по предварително определени, ясни, неутрални и недискриминационни критерии. При равностойна квалификация европейският модел дава предимство на кандидата от по-слабо представения пол, но не въвежда автоматично и безусловно назначаване само заради пола. 

С измененията българското законодателство наваксва сериозно закъснение. Директива 2022/2381 трябваше да бъде транспонирана в националното право до 28 декември 2024 г., а самите големи дружества, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, трябваше да се стремят към количествените цели до 30 юни 2026 г. България не приключи навреме този процес и Европейската комисия започна процедура за нарушение заради липсата на пълно транспониране. Това превръща днешното гласуване не просто в социалнополитическа инициатива, а и в опит държавата да изпълни вече просрочено европейско задължение. 

Самата идея зад европейските правила е по-широка от числото 33. В продължение на години жените увеличават присъствието си на пазара на труда и сред висококвалифицираните специалисти, но този процес не се отразява със същата скорост върху най-високите корпоративни нива. Според Европейската комисия през 2024 г. жените са заемали средно около 34% от местата в бордовете на големите публични компании в ЕС. Разликите между държавите обаче са огромни - там, където има задължителни квоти, делът е близо 40%, докато в държави без съществени мерки е около 17%. 

Българската схема ще разчита и на публичност. При подаването на декларациите за корпоративно управление дружествата ще трябва да предоставят информация за броя на жените и мъжете в своите ръководни органи. Комисията за финансов надзор ще публикува на интернет страницата си списък на компаниите, които са постигнали заложената цел. Така изпълнението няма да остане затворено единствено в годишните отчети на отделните дружества, а ще може да бъде проследявано и публично. 

Тук има и съществена граница, която лесно се губи в политическия спор. Европейските правила са насочени към дружества, регистрирани на фондовата борса, а не към всяка фирма в България. Директивата изключва микро-, малките и средните предприятия от своя обхват. Следователно собственикът на малък семеен бизнес няма да бъде задължен да преструктурира управлението си така, че една трета от директорите непременно да бъдат жени. Мярката е насочена към по-големите публични компании, при които управлението засяга широк кръг акционери и инвеститори.

В пленарната зала единствено „Възраждане“ се противопостави политически на промените. Аргументите срещу подобни квоти традиционно се концентрират около опасението, че полът може да започне да измества професионалната квалификация при назначенията. Именно затова европейската директива е конструирана така, че да запази оценката на компетентността като основен принцип и да се намесва в избора едва когато кандидатите са съпоставими по качества. Решението кой конкретно да стане директор остава на дружеството и неговите акционери. 

Поддръжниците на модела гледат на въпроса по различен начин. Според тях проблемът не е в липсата на достатъчно квалифицирани жени, а в продължително възпроизвеждащи се корпоративни мрежи, в които подборът за най-високите длъжности често се извършва сред ограничен кръг познати кандидати. Затова европейската концепция не започва с назначаването, а със самата процедура - прозрачни критерии, сравнима оценка и възможност кандидатът да разбере на каква основа е направен изборът.

Има и чисто математически особености. При малки управителни органи точно 33% невинаги могат да бъдат постигнати. Европейското законодателство затова използва най-близкия брой позиции, съответстващ на дела от една трета, като същевременно не допуска целта да доведе до представителство над 49%. Така например различният размер на борда ще води до различен минимален брой представители на по-слабо представения пол, вместо да се прилага абстрактен процент, който няма как да бъде изразен в цял човек.

За публичните компании промяната ще има не само кадрово, но и репутационно значение. След като КФН започне да публикува кои дружества изпълняват целта, структурата на управлението ще стане още един видим показател пред инвеститори, акционери и международни партньори. При големите борсови компании политиките за корпоративно управление отдавна се оценяват наред с финансовите резултати, защото инвеститорите следят не само печалбата, но и начина, по който се вземат решенията.

Днешното гласуване е само първата парламентарна стъпка. Законопроектът трябва да премине през обсъждане между двете четения, когато депутатите ще могат да предлагат редакции, а след това и през окончателно гласуване. Едва след приемането му ще стане ясна окончателната конструкция на националния режим.

Затова най-точният прочит на промяната не е „парламентът задължава всяка фирма да назначи 33% жени“. Новото правило е значително по-тясно и едновременно с това по-съществено - големите компании на фондовата борса трябва да изградят управителните си органи така, че по-слабо представеният пол да заема най-малко една трета от всички директорски места. А България най-после започва да въвежда европейско правило, чийто първоначален срок отдавна изтече.