Таратор за 10 евро означава ли скъпо Черноморие? Вижте отговора от Ричард Алибегов

Ключови думи: Ричард Алибегов, Димитър Попов, цени по Черноморието, таратор 10 евро, Българско Черноморие, цени лято 2026

Таратор за 10 евро в петзвезден хотел не означава, че цялото Българско Черноморие е станало непосилно скъпо - само на няколко метра същият продукт може да струва 2,50, 3,50 или 4 евро. Това е тезата на председателя на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов, който отхвърли пред bTV масовите обобщения за цените през сезон 2026. Според него туристите разполагат с огромен избор между различни категории ресторанти, курорти и ценови нива и не е коректно най-скъпите касови бележки да се представят като стандарт за цялото крайбрежие. Срещу тази позиция застана председателят на Българската асоциация по устойчив туризъм Димитър Попов, според когото поскъпването вече се усеща и няма как да остане без отражение върху сектора.

„Не е вярно, че всички, които са стигнали до Българското Черноморие, казват, че е скъпо. Това не е така. На Българското Черноморие има всякакви цени и това го повтаряме вече трети-четвърти месец“, заяви Алибегов. Той даде като пример широко разпространяваната през сезона цена от 10 евро за таратор. По думите му такава оферта съществува, но е в ресторант към петзвезден хотел и попада в един от най-високите ценови сегменти на пазара.

Според Алибегов най-добрият тест дали подобна цена е приемлива за клиентите е самият интерес към заведението. Той твърди, че ресторантът е пълен и вечер трудно се намира маса без предварителна резервация, а хотелът също работи при висока заетост през юли и август. На кратко разстояние туристът може да намери значително по-евтина храна и да избере според бюджета си. За председателя на БАЗ това е същият пазарен принцип, който действа в Гърция, Италия, Испания и останалите силни туристически дестинации.

Флагман.бг също провери цените по Южното Черноморие и установи, че отделни скъпи менюта не дават пълната картина за хилядите заведения по крайбрежието. През сезона именно снимките на необичайно високи сметки се превърнаха в едно от най-разпространяваните съдържания в социалните мрежи. Алибегов смята, че няколко подобни случая впоследствие се превръщат в аргумент за твърдението, че навсякъде по морето се плащат едни и същи високи цени. Според него това създава изкривена представа за туристическия продукт.

„Изкарват се политически битки на терена на българския туризъм, когато няма нищо общо“, коментира Алибегов. Според него част от дискусията за цените вече е свързана и с политическия спор около еврото. Той твърди, че определени сайтове и кампании се опитват да представят всяко поскъпване като директна последица от единната европейска валута. Това според него вреди на имиджа на българските курорти в момент, когато секторът се конкурира за туристи с цялото Средиземноморие.

Димитър Попов вижда проблема от друг ъгъл. Според председателя на Българската асоциация по устойчив туризъм цените действително се увеличават и най-ясно това личи при стоките и услугите, които туристите купуват ежедневно. Той посочва кафето, водата и храненето в ресторант като примери за разходи, при които натрупването на отделни увеличения променя крайната цена на почивката. Попов признава, че Гърция също поскъпва, но според него в България темпът при част от продуктите е по-сериозен.

Гръцката салата, която допреди време е струвала 7-8 евро, вече може да достигне 10 евро и в южната ни съседка, посочи той. Разликата според него е, че туристът адаптира поведението си към новите цени - вместо всяка вечер да посещава таверна, го прави през вечер или намалява други разходи. „Но тук този скок в цените - не само на морето, а и в София, няма начин да няма отражение“, смята Попов. Според него въпросът вече е не дали има поскъпване, а какво получава клиентът срещу по-високата цена.

Темата за съотношението между цена и качество вече беше поставена и от представители на туристическия бизнес пред Флагман.бг, според които туристът през 2026 г. все по-често избира според цялостното преживяване, а не само според цената на една салата или основно ястие. Именно тук Попов вижда по-сериозния проблем за България. Според него сравнението с Гърция няма смисъл, ако се гледа единствено менюто на ресторанта.

Той посочва свободното пространство на плажа и паркирането като два от факторите, които влияят пряко върху усещането за качество на почивката. Туристът може да приеме по-висока цена, ако получава удобство, спокойствие и предвидимост, но комбинацията между скъпи услуги, трудно паркиране и ограничено свободно място на ивицата вече променя оценката. „Като почнем да си мерим свободната плажна ивица и паркоместата с Гърция, тогава ще кажем да гледаме кръчмите и колко струва тараторът“, заяви Попов.

Проблемът с паркирането също периодично влиза във фокуса на туристите, като през юли частен паркинг в Слънчев бряг предизвика реакции с цена от 5 евро на час. В същото време разликите между отделните курорти остават огромни. На едно място туристът може да попадне на премиум услуга с висока цена, а на километри оттам същият тип услуга да бъде в пъти по-достъпна. Това прави обобщението за едно единствено ценово равнище по цялото Черноморие практически невъзможно.

Попов даде пример и със зимния туризъм. Според него редовни посетители на Банско, които около 15 години са избирали един и същ хотел, вече са решили да опитат Австрия. Причината не е само ресторантската сметка, а общият разход за лифт карти, храна, заведения по пистите и останалите услуги. По думите му в определени италиански зимни курорти храненето в ресторант вече излиза по-изгодно от аналогична услуга в Банско.

Алибегов от своя страна не вижда срив на летния сезон заради цените. Според неговите данни бизнесът по Черноморието се движи приблизително около резултатите от миналата година, а на отделни места има и лек ръст. Проверката на Флагман.бг преди началото на сезона показа и че на редица основни плажове цените на чадърите и шезлонгите останаха на миналогодишните равнища след превалутирането в евро. Бургас дори запази най-ниската цена за сянка сред големите морски дестинации.

Така спорът за скъпото море няма еднозначен отговор. Алибегов настоява, че туристът има избор и че касова бележка от премиум ресторант не трябва да се превръща в присъда за цялото крайбрежие. Попов не отрича разликите между отделните обекти, но предупреждава, че общото натрупване на по-високи разходи вече променя конкурентната позиция на България. Между двете тези стои самият турист - той сравнява не само таратора за 3 или 10 евро, а цената на цялата почивка, свободното място на плажа, паркирането, обслужването и това какво получава срещу парите си.