Те ни наблюдават: BBC разкри тайната на гларусите, които тормозят крайбрежните градове

Зевзек си направи експеримент в Созопол през това лято - пробва дали гларусът ще пие ракия

Ключови думи: гларуси Бургас, чайки Бургас, Южно Черноморие, The Sun, BBC, сребриста чайка, жълтокрака чайка, популация на гларуси, Общински съвет Бургас, Стоян Грозев, градски птици, чайки крадат храна, контрол на гларуси, затворени контейнери

Южното Черноморие и Бургас търсят варианти как да овладеят конфликтите с растящото присъствие на гларуси в градската среда, а същият въпрос занимава учени и крайбрежни общности във Великобритания. В Бургас проблемът вече стигна до Общинския съвет, който одобри изготвянето на оценка за популацията на жълтокраката чайка. Флагман.бг разкри през 2025 г., че специалисти наблюдават бърза адаптация на птиците към новата градска среда, въпреки затворените контейнери за отпадъци.

Днес BBC посвещава анализ на способността на чайките да се превръщат в изключително ефективни крадци на човешка храна. Изданието цитира учени, според които разположението на очите им осигурява зрително поле от почти 320 градуса, а формата на крилете позволява бавен и контролиран полет при приближаване към човек с храна. Те разпознават хранителен източник от значително разстояние и следят действията на хората, вместо да разчитат единствено на случайно открита храна. Това поведение обяснява познатата и в Бургас картина - птица наблюдава маса, пейка или човек с улична храна и атакува в точния момент.

Пие ли гларусът ракия

BBC стига още по-далеч в анализа на този тип поведение. Изследователката от Университета в Ексетър Лора Кели установява при експеримент, че сребристите чайки се приближават по-бавно към храна, когато човек ги гледа директно, тъй като погледът се възприема като сигнал за опасност. Екипът поставя изображения на очи върху кутии с храна и част от птиците отказват изобщо да се приближат, докато други постепенно разбират, че нарисуваните очи не представляват заплаха. Резултатът е особено важен за Бургас, защото показва, че един метод за прогонване губи ефективност при част от птиците веднага щом те се научат да го разпознават.

BBC описва чайките като клептопаразити - животни, които крадат храна от други, като наблюдават поведението им и атакуват, когато шансът за успех е най-голям. При друг експеримент поведенческият еколог Франциска Хакер яде чипс от пакет с определен цвят и оставя пред птиците два различни пакета. След две години наблюдения чайките избират опаковката със същия цвят като тази в ръцете на човека в 95% от отчетените случаи, което показва способност да свързват човешкото действие с конкретен хранителен избор.

BBC също проследява как този тип адаптация променя живота в британските крайбрежни градове. Британското издание описва нападения за храна по плажове, кражби от маси и местни правила, при които храненето на чайки на обществени места води до глоби. Така британският опит насочва вниманието не към физическото отстраняване на птиците, а към прекъсването на връзката между градската среда и леснодостъпната храна.

Бургас вече е проверил на практика част от тази логика със затворените съдове за отпадъци, които ограничиха достъпа на гларусите до хранителни остатъци. След въвеждането им присъствието на птиците в определени части на града видимо намаля, но по-късните наблюдения показаха, че те са намерили други хранителни източници. Това съвпада с британските изводи за високата поведенческа пластичност на вида - когато един източник изчезне, птиците наблюдават средата и търсят следващия. Затова затварянето на контейнерите работи като част от система, но не решава самостоятелно проблема.

Темата има и друг важен пласт - градските гларуси изглеждат многобройни, докато някои популации на сребристата чайка в естествените местообитания намаляват. BBC посочва загубата на местообитания и недостига на естествена морска храна сред факторите, които тласкат птиците към градовете, където ресторанти, кофи, туристи и открити хранителни отпадъци осигуряват постоянен ресурс. Това означава, че усещането за нашествие в крайбрежен град не доказва автоматично общ биологичен ръст на вида. Градът функционира като концентратор - на едно ограничено пространство се събират птици, които са открили по-лесен начин за оцеляване.

В Бургас от години се обсъждат и по-крайни варианти, включително практики за контрол на размножаването, прилагани в други европейски градове. Подобни идеи изискват оценка на законовия режим, въздействието върху вида и реалния размер на популацията, преди да се превърнат в политика. Британските експерименти дават по-малко конфликтна посока - да се намалят човешките сигнали и ресурсите, които учат птиците да търсят храна около хората. Покриване на храната, отказ от хранене на птиците, затворени контейнери, чисти пространства около заведенията и ограничен достъп до отпадъци атакуват причината, която задържа гларусите в града.

Най-интересният извод от The Sun и BBC е, че проблемът с гларусите не произтича от глупави птици, които действат хаотично, а от точно обратното - те са наблюдателни, упорити и бързо усвояват правилата на човешката среда. Лора Кели смята, че малка част от по-смелите индивиди стоят зад огромна част от конфликтите с хората, което също променя начина, по който трябва да се гледа на популацията като цяло. Това съвпада с наблюденията на специалисти, цитирани от Флагман.бж, че бургаските гларуси са се приспособили към промененото сметосъбиране и са намерили алтернативни източници на храна. За Бургас работещият модел изглежда не като война с птиците, а като постоянен контрол върху хранителната среда, измерване на реалната популация и промяна на човешките навици, които превръщат града в удобна трапезария.

BBC посочва парадокс - числеността на сребристите чайки в естествените им местообитания намалява, докато присъствието им в населените места става все по-забележимо. Според Лора Кели загубата на подходящи местообитания и намаляването на естествената морска храна подтикват част от птиците към градовете, където намират постоянен ресурс около хората. Въпреки това проучванията показват, че възрастните птици, които хранят малките си, продължават да предпочитат естествена морска храна, когато тя е достъпна. Това подсказва, че човешките отпадъци и храната по улици, плажове и заведения са по-скоро лесна алтернатива, която адаптивните птици бързо са се научили да експлоатират.