Задругата на Голямобуковския манастир търси подкрепа, за да продължи да го възстановява

До този момент са вложили близо 300 000 лева в духовното средище, събрани чрез дарения, както и собствени средства

Ключови думи: Голямобуковски манастир, Голямо Буково, Задругата на Голямобуковския манастир, дарения, възстановяване на манастир, Странджа, доц. Таньо Стефанов, Янко Пашов, Света Богородица Живоприемний източник

Сигурен съм, че всички помните Задругата на пръстена от света на Толкин. Деветима различни по характер, произход и съдба спътници тръгват към една почти невъзможна цел – да спасят света. Това е една от най-красивите литературни метафори за силата на общността. Защото никой не може да извърви най-трудния път сам.

Днес обаче няма да говорим за измислени герои. А за десет обикновени хора, които вършат нещо необикновено. Това е Задругата на Голямобуковския манастир „Света Богородица Живоприемний източник“.

Те не носят мечове. Не воюват с орки. Не търсят магически пръстени. 

Те се борят с разрухата. С времето. С бюрокрацията. С безразличието. И засега печелят.

В Задругата има хора с най-различни професии. Лекар, адвокат, нотариуси, предприемачи, общественици. За свой обединител и водач те сочат гръдния хирург доц. Таньо Стефанов. А човекът, който е запалил искрата, е отец Александър Янев. Той ги събира. Разказва им за вековете история на това свято място. И им предава една проста, но силна мисъл – че наследството не се пази с въздишки, а с работа. Защото Голямобуковският манастир не е просто стар зид сред гората. Той е памет.

Манастирът, сгушен на около четири километра от село Голямо Буково, в полите на Странджа, е основан още през XII век. Историците дори допускат, че именно тук през XIV век се е намирал легендарният Парорийски манастир „Свети Григорий Синаит“ – духовната люлка на исихазма, където според някои изследователи са се подвизавали светците Теодосий Търновски и Ромил Видински.

Това е място, върху което времето е наслагвало пласт след пласт история. История, която днес може да бъде изгубена. Макар манастирът да е паметник на културата, преди четири години състоянието му е било тежко. Покривите течали, сградите се рушали, а бъдещето изглеждало несигурно.

Тогава десетимата решили, че няма да чакат някой друг да свърши работата. Започнали сами. Стъпка по стъпка. Тухла след тухла.

До този момент Задругата е вложила близо 300 000 лева – събрани чрез дарения, както и собствени средства. Изградена е масивна ограда от едната страна на комплекса, а скоро предстои и завършването ѝ от другата. Ремонтирани са покривите на църквата и къщата за гости. Обновени са магерницата и дома на свещеника. Построен е санитарен възел. Всичко това е извършено внимателно, поетапно и след множество съгласувателни процедури с Министерството на културата, Сливенската митрополия и Община Средец.

Във времена, когато думата „прозрачност“ често остава само обещание, Задругата прави нещо естествено, но все по-рядко срещано – отчита публично всяка похарчена сума пред дарителите и всички, които подкрепят каузата. Това също е част от доверието. И от уважението към хората.

Днес вече е подготвен и проект за европейско финансиране, който би дал нов тласък на възстановяването. Но никой в Задругата не разчита единствено на големите програми. Защото знаят една стара истина. Големите дела винаги започват с малки дарения.

Адвокат Янко Пашов от Задругата напомня, че помощта не се измерва единствено в банков превод. Изключително ценни са и даренията на строителни материали, техника и услуги. Освен това фирмите, които даряват официално, могат да ползват предвидените в закона данъчни облекчения.

Следващата задача е оформянето на пространството от входния портал до езерцето пред църквата. На пръв поглед това е просто външна планировка.

Всъщност е още една крачка към възраждането на това духовно средище.

Защото истинската реставрация никога не е само строителство. Тя е възстановяване на паметта. На достойнството. На връзката между поколенията.

Често казваме, че държавата трябва да пази културното наследство. И това безспорно е така. Но историята показва, че най-големите светини оцеляват не само благодарение на институциите. А и благодарение на хора, които отказват да ги изоставят.

Именно такива хора са десетимата от Задругата на Голямобуковския манастир. Тяхното дело може би няма да влезе в роман. Но вече са написали една истинска българска история, в която героизмът не се измерва с победи над чудовища, а с години доброволен труд, постоянство и любов към онова, което сме наследили.

И ако повече хора се присъединят към тази кауза, денят, в който Голямобуковският манастир ще заблести с достойнството на своето минало, ще дойде много по-скоро. Защото има битки, които не могат да бъдат спечелени от един човек. Но могат да бъдат спечелени от една задруга.

Българската Света гора се намира само на 60 км от Бургас

Областната управа в Бургас се включва в благотворителна кампания за манастира в с. Голямо Буково
 

За желаещите да подкрепят доброто дело:

Банкова сметка:
IBAN BG98STSA93000029278067
Банка ДСК

За контакти:
Доцент Т. Стефанов / 0888 58 66 15
Адвокат Янко Пашов / 0888 669 669