Грипът идва още в началото на октомври

Ключови думи: Радка Аргирова, грип, грипна ваксина, RSV, НЗОК

Първите случаи на сезонен грип в България може да бъдат доказани още през първите десет дни на октомври, предупреди вирусологът проф. Радка Аргирова, а очакваният пик на епидемичната вълна е в края на януари. Според нея най-подходящият момент за противогрипна ваксина е между 1 и 15 октомври, за да има достатъчно време организмът да изгради защита преди масовото разпространение на инфекцията. В момента респираторните заболявания постепенно се активизират с настъпването на есента, но официалните лабораторни данни все още не показват започнала грипна вълна.

„По-добре е предварително да бъдат образувани антителата, за да има защита“, обясни проф. Аргирова в предаването „Твоят ден“ по NOVA News. По думите й човек, който е болен в началото на октомври и не може да се имунизира в този период, може да го направи по-късно след възстановяването си и лекарска преценка. Вирусологът очаква през втората половина на октомври лабораторните изследвания вече да дадат по-ясна картина кои грипни вируси реално циркулират у нас през новия сезон.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Лекари алармират: Грипната вълна иде, а ваксините са малко

Официалните данни към средата на септември все още са спокойни. През седмицата от 7 до 13 септември Националната референтна лаборатория „Грип и ОРЗ“ е изследвала девет проби за грипни вируси и нито една от тях не е била положителна. Сред наблюдаваното население в страната са регистрирани 700 случая на грип и остри респираторни заболявания, или заболяемост от 20,12 на 10 000 души. Това е далеч от епидемичните стойности и е характерно за периода преди същинския есенно-зимен сезон.

Проф. Аргирова насочи вниманието към широкия кръг респираторни вируси, които циркулират през студените месеци - грипни вируси, парагрипни вируси, аденовируси и респираторно-синцитиален вирус. Особено внимателни трябва да бъдат семействата с малки деца и възрастните хора. RSV може да причини тежки инфекции на долните дихателни пътища, като при най-малките сред характерните усложнения е бронхиолитът, а при възрастни хора и пациенти с хронични заболявания рискът от тежко протичане също е по-висок.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Букет от шест вируса ни атакува

H1N1 също остава сред грипните подтипове, наблюдавани от здравните власти, но няма основание към момента да се твърди, че той вече доминира през новия сезон. През приключилия сезон 2025/2026 г. в Националната референтна лаборатория бяха доказани както A(H3N2), така и A(H1N1)pdm09. Например през февруари тази година H1N1 продължаваше да циркулира паралелно с доминиращия тогава H3N2. Какъв ще бъде водещият вариант през предстоящата зима ще стане ясно след натрупването на достатъчно положителни проби.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Свински грип върлуваше в България наред с доминиращия H3N2

Новост през този сезон е разширяването на безплатната ваксинопрофилактика. От есента за първи път държавата осигурява безплатни противогрипни ваксини за деца от 6-месечна възраст до навършени 7 години, както и за деца с хронични заболявания от 6 месеца до 17 години включително. Имунизацията е препоръчителна и се извършва по желание на родителите чрез общопрактикуващите лекари. За сезон 2026/2027 продължава и програмата за безплатна противогрипна ваксинация на хората на и над 65 години.

Причината специалистите да насочват ваксинацията към началото на есента е времето, необходимо за изграждането на имунен отговор. Защитата не възниква веднага след поставянето на ваксината и затова имунизацията преди същинското разпространение на грипа дава възможност организмът да образува необходимите антитела. Това обаче не означава, че след средата на октомври е прекалено късно - ваксина може да бъде поставена и на по-късен етап след индивидуална лекарска преценка.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Как протече последната грипна вълна - Бургас, Перник и Варна бяха сред най-засегнатите

В отделна тема от разговора проф. Аргирова коментира и значителния ръст на хоспитализациите в България. Данните от отчета на Националната здравноосигурителна каса към 30 юни 2026 г. показват увеличение с около 100 000 болнични дейности спрямо първите шест месеца на предходната година, или приблизително 4,7%. Отчетени са 2 267 824 лекувани пациенти по клинични пътеки и процедури при 2 167 443 за същия период на 2025 г.

НЗОК свързва увеличението с няколко фактора, сред които демографското застаряване, разширяването на диагностичните възможности и по-широкото приложение на високотехнологични методи за лечение. Проф. Аргирова обаче призова тези обяснения да бъдат анализирани по-задълбочено. „За мен застаряването на населението е един фактор, който е много удобен, за да се каже: „Стари хора, болни хора“, коментира тя.

Според вирусолога възрастовата структура сама по себе си не е достатъчно обяснение за увеличението, тъй като застаряването е процес, който се наблюдава в множество държави, а съвременната медицина същевременно позволява по-бърза диагностика и лечение на много заболявания. „Трябва да се провери и състоянието на използването на средствата по клинични пътеки, за да се види дали броят наистина е толкова“, заяви проф. Аргирова. Коментарът й е за контрола и отчетността в болничната система и не означава, че отчетеният ръст на хоспитализациите е свързан с настъпващия грипен сезон.