Захарова обвини Киев и НАТО в опит да ударят руския вот: „Бъдещето зависи от всеки глас“

Ключови думи: Мария Захарова, Русия, Държавна дума, Украйна, НАТО

Мария Захарова обвини Украйна, че действа като инструмент на НАТО в опитите за въздействие върху парламентарните избори в Русия, и призова гражданите да гласуват в последния ден от тридневния вот за Държавната дума. Говорителката на руското външно министерство свърза напрежението около изборите със съобщенията за атаки с дронове и посегателства срещу комуникационна и изборна инфраструктура. Според нея участието във вота е особено важно в сегашните „турбулентни условия“. Гласуването за новия 450-местен състав на Думата се провежда от 18 до 20 септември.

Русия избира нов парламент за първи път от началото на войната

„Бъдещето на страната зависи от личната отговорност и гражданската активност“, е основното послание в изявленията на Захарова. Тя атакува и призивите за протестно гласуване, като заяви, че според нея подобен подход размива личната отговорност на избирателя. Говорителката настоя руснаците да подкрепят кандидати, от които след това могат да поискат отчет за работата им. Това е политическата позиция на представителя на руското външно министерство в самия край на кампанията.

Особено остро Захарова коментира сигурността около изборния процес. Тя похвали членовете на избирателните комисии в региони, в които руските власти съобщават за атаки с безпилотни апарати, и подчерта, че те продължават работа независимо от риска. Руските власти действително съобщиха за кибератаки срещу системите за електронно гласуване и комуникационната инфраструктура по време на втория ден от изборите. Президентът Владимир Путин също обвини Украйна в опит да наруши гласуването, като Reuters отбелязва, че за това конкретно обвинение не са били представени публични доказателства. :contentReference[oaicite:1]{index=1}

Скромен парад в Москва заради украинските заплахи, че ще ударят с дронове Червения площад

В последния ден на вота напрежението допълнително нарасна след масирана украинска атака с дронове срещу руска територия. Reuters съобщава за над 1600 безпилотни апарата според руските данни, като стотици са били насочени към района на Москва. Украинската страна потвърди голяма въздушна операция, насочена към петролна и логистична инфраструктура, докато Москва я представи и като опит за нарушаване на изборния процес. Тълкуването на целта на атаката остава предмет на противоположни позиции между двете страни.

Захарова отиде по-далеч и заяви, че според руската страна украинските власти са „основният инструмент“ на НАТО в действията срещу изборите. Подобни обвинения са част от по-широката позиция на Москва, която многократно определя войната и отношенията със Запада като част от по-голямо противопоставяне между Русия и НАТО. Киев и страните от Алианса отхвърлят руските обвинения, че западните държави водят войната чрез Украйна. Затова твърденията на Захарова трябва да се разглеждат като официална руска политическа позиция, а не като независимо установен факт.

Мир за електроцентрали и рафинерии? Русия и Украйна още не са се разбрали

В серията си изявления говорителката на МВнР засегна и личната тема къде живее нейното семейство. Захарова заяви, че близките ѝ винаги са живели в Русия и ще продължат да живеят там, като свърза този избор с тезата си за личната отговорност към бъдещето на страната. По думите ѝ изборите не са абстрактен политически процес, защото решенията на гражданите засягат пряко начина, по който самите те и семействата им ще живеят.

Вотът е първият за Държавната дума след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Около 111 млн. души имат право на глас, като 225 депутати се избират от партийни листи, а останалите 225 в едномандатни райони. Изборите протичат в силно ограничена политическа среда - според Reuters и Associated Press значителна част от антивоенните кандидати не са допуснати, а Русия не покани наблюдатели на ОССЕ. Вот се организира и в окупирани украински територии, което Украйна и ЕС определят като незаконно.