Георги Константинов с премиера в Бургас, разказва за срещите си с Петя Дубарова

Бившият главен редактор на „Родна реч“ е помогнал за издаването на книгата на бургаската поетеса. Наскоро той бе награден от президента с почетен знак

Георги Константинов идва в Бургас за представянето на своята художествено-биографична книга „Един поет между вчера и утре“. Премиерата й в морския град ще е утре вечер в Дома на писателя от 18 часа, а на нея освен известният поет ще присъстват литераторката Левена Филчева и барда Румен Спасов, който е превърнал някои от стихотворенията му в песни. 

Бившият главен редактор на популярното по време на социализма литературно списание за ученици “Родна реч” в новата си книга разказва и за вълнуващите си срещи с гениалната Петя Дубарова и как решава да събере и издаде творбите, които тя е давала за изданието в стихосбирката „Аз и морето“. Идеята възникнала и като лично противопоставяне на ранната й несправедлива смърт. 

„Може би точно в тези години идваше голямата вълна от творби на способни „пишещи“ ученици, повечето от които след време заеха видни места в днешната ни литература: Петя Дубарова, Здравка Евтимова, Деян Енев, Бойко Ламбовски, Румен Денев, Мирела Иванова, Милена Лилова, Мая Панайотова, Николай Дойнов, Нели Лишковска, Миглена Николчина, Цанко Лалев, Анита Тарасевич, Нина Ненчева (преди – Бобчева), Надежда Искрова, Даря Хараланова, Нели Виткова и много, много още. Това беше едно многобройно, умно и талантливо поколение от млади творци, посветили се на литературата, което в себе си аз наричам „Поколението на Петя Дубарова“, пише авторът на стихотворението, по чийто текст ФСБ създават песента си „Обичам те дотук“.

„Това бургаско момиче, на чиито стихове се удивлявахме, беше още дете! Възрастта на Петя представляваше известно затруднение и за нас. Беше лятото на 1976-та година, момичето трябваше да влезе наесен в 7-ми прогимназиален клас. Ние харесахме много нейните стихове, но се чудехме как да ги публикуваме в нашето „средношколско“ литературно списание. Наложи се да направим малка мистификация – под името на Петя Дубарова сложихме традиционното, но преувеличено допълнение, че тя е ученичка в 8-ми гимназиален клас...“, признава бившият главен редактор на „Родна реч“.

„И след няколко месеца стихотворението „До утрото“, както и други нейни творби, се появиха в списанието. И въпреки, че я „повишихме“ в осмокласничка, пак имаше читателски гласове, които с изненада ни питаха: „Възможно ли е тези зрели стихотворения да са написани от ученичка?“, пише той в „Един поет между вчера и утре“.

„Ако трябва само с няколко думи да се обясни необикновената притегателност на нейните стихове, бихме могли да кажем – причината е в тяхната художествена простота, пролетната им искреност, вроденото чувство към красотата на българския език. Особено в малко по-късните й стихотворения, есета или кратки разкази – там ще срещнем неочакваната юношеска мъдрост на една дарба, чиито корени все още ще бъдат загадка. Всъщност появата на Петината литературна дарба е внезапна и в значителна степен необяснима – без увод и заключение, без редуване на сполуки и несполуки“, коментира той.

„Още тогава си давах сметка каква загуба понесе младата ни поезия в онзи декемврийски ден на 1979-година, когато ни зашемети вестта, че тя самата е сложила край на живота си... Да, освен, че е неповторима, даровитата душа е и болезнено ранима. В тази истина се крие отговорът на мъчителния въпрос – защо ръката на Петя се е протегнала към чашата с убийствена доза лекарство...“, пише поета в биографичната си книга. 

„И все пак – защо? Прекият повод за това драматично решение ми разкри тогава едно, малко закъсняло (пристигнало в редакцията към края на декември 1979-та година) писмо от нейната преподавателка по български език Н. Стефанова: „...Петя посегна на живота си поради една страшна несправедливост. Под давление на директорката, учителският съвет взема решение да й се намали поведението с една единица. Причини: повреден детайл на машина в бирената фабрика, където учениците са на производствена практика. Обвиняват Петя, но не е доказано, че тя го е повредила... Преди да заседава учителският съвет, майката (също учителка) се среща с директорката и... моли да не се наказва толкова строго дъщеря й. Мотиви: Петя няма провинения за такова наказание... Но среща бездушие“. 

„Отговорът е, че за да се заздрави дисциплината и укрепи авторитетът на гимназията, ученичката трябва да бъде наказана. Значи, избрана за изкупителна жертва!..“, добавя писателят.

После той научил и други тъжни подробности.

„Различни хора по свой начин ми обясняваха случилото се, но виждах почти една и съща картина. Детайлът на машината (малък брояч на бутилки) е повреден – така на шега – с участието на доста голяма група ученици. Работничките на лентата се оплакват от направената пакост, която пречи да се измери правилно изработената от тях норма. А в училището обвиняват и наказват само Петя. Не се намира неин съученик, който да потвърди пред учителите, че лекомисленото прегрешение е общо... И Петя трябва сама да понесе последствията от тази, заплетена от дребни подлости и догматика, ученическа случка. Всъщност не успява да го понесе...“, пише Константинов. 

След смъртта на гениалната бургаска поетеса той се надява стихосбирката й да бъде издадена, но от софийското издателство „Народна младеж“ му отговарят, че това е невъзможно. Тогава се обръща към директора на варненското издателство Панко Анчев и 27 юни 1980 година книгата ѝ излиза в тираж 1159 бройки.

„Там са и моите редове за Петините стихове: „Тези стихове са наистина удивителни за възрастта й: живи искри от светлината на бургаското слънце, весели пръски от вълнението на родното море, внезапно докосване до големите житейски истини, изненадващи за едно момиче на юношеска възраст, но не и за една родена поетеса...“, пише в „Един поет между вчера и утре“ писателят, допринесъл най-много за издаването на „Аз и морето“.