100 хил. българи не могат да четат, държавата бездейства, а големите фирми бягат

Тези дни Еврокомисията обяви, поредния български “рекорд” - 41 процента от учениците са неграмотн

Ключови думи: неграмотни, българия, проект, граждани, фирми, работа, Сергей Игнатов, училище

24 Септември 2012, Понеделник, 09:39 ч.

Автор: Петър Бочуков, "Гласът на Русия", снимка: Дими Лазов

Страната ни чупи рекорди по неграмотност в ЕС, а министър Игнатов пуска слаби проекти за обучение

Срамни за днешния модерен свят данни на статистиката разкриват тревожна картина а състоянието на българското образование. В родината на първоучителите Кирил и Методий над 100 000 български граждани не могат да четат и пишат.

По този показател страната държи европейски рекорд с отрицателен знак. Сериозно безпокойство буди също фактът, че през последните 20 години 500 000 деца са напуснали преждевременно училище - една трета от тях не са стигнали до 7-ми клас. Повече от 60 процента от обърналите гръб на задължителното образование са цигани – проблемът на гетата отдавна е проблем на цялото общество. Но какви решения се предлагат за този проблем? Образователните експерименти и реформи очевидно не дават резултат. Държавата прилага методи и изследвания, които по-скоро изкривяват утвърдената и успешна в миналото система, вместо да я усъвършенстват. Мерките за модернизация на учебните програми, обучението на преподаватели и подобряването на достъпа до образование на децата в неравностойно положение, на практика дават обратни на очакваните резултати. Всъщност те отразяват състоянието на обществото, което се отличава с дълбоко разслоение, ширеща се бедност и липса на перспектива.

Тези дни Еврокомисията обяви, поредния български “рекорд”. Публикуваните данни сочат, че 41 процента от учениците са в някаква степен неграмотни. Те не успяват да покрият критичния праг на грамотност по четене. Броят на учащите се в България, които нямат основни умения за четене, е двойно по-голям от средните нива на останалите 26 държави от ЕС, където делът на слабограмотните е средно около 20 процента. По класацията от 1 до 5 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие учениците в България защитават ниво 2. Това значително увеличава риска за подрастващите по-късно да не могат да си намерят работа, заради ниска квалификация и ги обрича на трайна бедност – 73 процента от отпадналите от училище изобщо не се регистрират на трудовия пазар.

На основателната и остра критика в медиите, министърът на науката и образованието Сергей Игнатов неотдавна обяви началото на проекта "Нов шанс за успех", по който ще се обучават неграмотни и слабограмотни българи. Проектът е финансиран от ЕС по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Стойността му е 5 милиона евро. По този проект ще бъдат обучени 10 500 души, като се очаква осем хиляди от тях да получат и документ, удостоверяващ тяхното ниво на образованост. Но това е капка в морето. Огромното мнозинство неграмотни няма да бъдат обхванати от този или подобен на него проект. Преди време от Брюксел за пореде път препоръчаха на българските власти да ускорят реформите на законодателството, с което се урежда работата на училищата и мерките за модернизация на учебните програми, обучението на преподаватели и подобряване на достъпа до образование на групите в неравностойно положение. До средата на тази година страната ни трябваше да разполага с два закона - за предучилищното и училищното образование, а също и за висшето образование. Но те са все още в ранен стадий на подготовка. Резулатът е налице - на предварителния изпит по български език и литература в Софийски университет „Св. Климент Охридски” оценка слаб 2 са получили 52 процента от кандидатите за студенти. А в Пловдивския университет от проверените общо 2185 писмени работи по български език и литература двойките са 564 и няма нито една пълна шестица.

Перспективата е повече от тревожна. Както писа Ройтерс в свой анализ: “България трябва да реформира остарялата си образователна система, за да реши проблема с хроничния недостиг на квалифицирана работна ръка, който спира чуждите инвеститори и подкопава усилията да се помогне на боледуващата й икономика”. Най-бедната страна-членка на ЕС има и най-ниска производителност на труда. Тя харчи около 4 процента от брутния си вътрешен продукт за образование, което е много, много под средното за ЕС. Тези факти обричат България на трайна бедност и на постоянно регистрираща печалните рекорди на съвременна Европа...