Отличиха бургаски учен като автор на една от най-добрите български езиковедски книги
Присъствието на Мария Мицкова в тази престижна класация е доказателство, че в българската хуманитаристика навлиза поколение учени, които умеят да съчетават академична прецизност с жива чувствителност към историята на езика
В навечерието на най-светлия български празник – 24 май, когато словото и духовността отново застават в центъра на общественото внимание, Факултетният съвет на Факултет по славянски филологии обяви носителите на отличията за най-добри български езиковедски книги за 2024 и 2025 година. Конкурсът, утвърдил се като най-престижен в областта на филологическата наука у нас, тази година събра имена с безспорен академичен авторитет и ярко присъствие в съвременното езикознание.
След тайно гласуване голямата награда бе присъдена на проф. д-р Владислав Миланов за труда „Езикът на Възраждането и (въз)раждането на езика“ – издание на Университетското издателство на Софийския университет. Книгата впечатлява със своята дълбочина, историческа перспектива и проникновен анализ върху процесите, оформили модерния български книжовен език.
Второто място бе отредено за проф. Мирена Пацева и нейното изследване „Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществителни имена в българския език“. Това е мащабен научен труд, посветен на една от най-фините материи в езиковата система – също издание на Университетското издателство на Софийския университет.
Особено внимание за нас, като бургазлии, заслужава третото място, присъдено на главен асистент д-р Мария Мицкова за книгата „Българският език и неговите диалекти през погледа на възрожденския книжовник“, издадена от Университетското издателство на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.
Зад това признание стои и една вдъхновяваща лична история. Мария Мицкова е бургазлийка, израснала в най-големия жилищен комплекс на морския град – „Меден рудник“. Средното си образование завършва в СУ „Св. св. Кирил и Методий“, в паралелка с усилено изучаване на история – подготовка, която още тогава очертава интереса ѝ към националната памет, книжовността и културното наследство.
По-късно пътят ѝ естествено продължава в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, където завършва Българска филология, защитава докторска степен и постепенно се утвърждава като преподавател и изследовател с ярък научен профил.
Присъствието на Мария Мицкова в тази престижна класация редом до двама утвърдени професори е не просто личен успех. То е категорично доказателство, че в българската хуманитаристика навлиза поколение учени, които умеят да съчетават академична прецизност с жива чувствителност към историята на езика. И ако научните отличия са мерило за авторитет, то подобно признание недвусмислено поставя въпроса дали не е настъпил моментът Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ да удостои Мария Мицкова със званието „доцент“.
Грамотите на тримата отличени автори ще бъдат връчени по време на тържествената церемония, посветена на 24 май – деня, в който България неизменно свежда глава пред силата на знанието, буквите и духа.
Ще спим час повече: Връщаме стрелките на 25 октомври, но това няма да е за последно
Германците режат месото от менюто: Всеки четвърти планира да яде по-малко
AI вече носи реални пари: Как бизнесът печели от изкуствения интелект през 2026 г.
Имотният пазар натисна спирачките: Бургас е с най-голям срив на сделките
Ще спим час повече: Връщаме стрелките на 25 октомври, но това няма да е за последно
27/09/2026, Неделя 20:30
0
Златното правило за киселото зеле: Толкова сол трябва да сложите, за да стане хрупкаво и вкусно
Последната воля на Доли Партън: Забранила на близките си да я виждат, но допуснала само една жена
Понеделник носи силен вятър и дъжд, а над 2300 метра ще завали сняг
Пламна джипът на ключов свидетел срещу кмета на Трънчовица, собственикът твърди за заплахи ден по-рано
До 600 евро за едно дърво: Рязането удря сериозно по джоба
Кървав ден на пътя: Моторист загина на София - Варна, таксиметров шофьор издъхна край Садово
Почина Димитър Стойков, големият акордеонист и пазител на българския фолклор
Шаманът от Калофер се оказа испанец: 35 кактуса, гъби и тъмна течност в базата му
