Криминалист: Христо Ботев е убит в гръб от близко разстояние

Вероятността войводата да бъде поразен с куршум от османците или черкезите е колкото да ви удари метеорит, коментира Иван Савов. Вижте и протоколът от комисията през 1927 г.

Ключови думи: Христо Ботев, Иван Тренев, Иван Савов, Никола Обретенов, убийството на Ботев

Няма абсолютно никакво техническо, физично, балистично сведение, което да подкрепя тезата, че Христо Ботев е убит от голямо разстояние, а съществуват само противоречиви показания на един човек – на Никола Обретенов, а още преди 2000 години римляните са казали, че един свидетел не е свидетел. Това каза криминалистът Иван Савов. Този случай е типичен криминален на убийство, категоричен е той и като посочи каква е ефективността на американските пушки, използвани от османската войска, посочи, че вероятността войводата да бъде поразен с куршум от 450-600 метра от неприятеля е почти същата на тази да ви удари метеорит.

На брифинг в националния пресклуб на БТА вчера той коментира и измишльотините, че поетът-революционер е прострелян в челото, както и противоречивите показания на сина на баба Тонка Обретенова, а преди това писателят Иван Тренев говори от името на Националната комисия за обследване на истината за лобното място и убийството на Христо Ботев за това, че на 20 май ще се навършат 150 години от смъртта на един от най-великите българи, а все още се крие истината. 

„За съжаление от днешна гледна точка нямаме почти никакви меродавни доказателства около подробностите. Имаме свидетелски показания на един човек. Въпреки това те са приети за истина и са се превърнали в нарицателно за това, което се е случило. Най-измисленото е това, че е бил прострелян в челото. Всички данни, включително и от показанията на Обретенов, сочат, че куршумът е бил областта на гърдите“, изтъкна Савов. 

„Когато имаме убийство, трябва да е налице конфликт. Първият очевиден е османската войска срещу българската чета. Това би следвало да е причината за цялото събитие, но не е“, добави той.

В книгата си “Христо Ботйов. Опит за биография” Захари Стоянов пише, че Ботев е убит на връх Вола под един разцъфнал шипков храст и куршумът го уцелил в челото, а той е използвал записките на Стоян Заимов по спомените на Никола Обретенов. 

„Може ли да има друг потенциален конфликт? Може и той е острото неразбирателство между ядрото на четата – т.нар. щаб, свързано с липсата на добро развитие с тяхното присъствие на нашата територия от дебаркирането им на Дунав до момента на смъртта на поета-революционер. Има низ от негативни събития и едно от много неприятните е свързано с овчар, който, след като дал няколко овце на четата, си поискал парите, защото турците идват. Ботев се е разстроил“, изтъкна криминалистът. 

„Четата е имала доста сериозна каса, която може да е мотивация за саморазправа. Ботев се разпорежда два или три наполеона да бъдат дадени на овчаря, а само един по онова време е бил достатъчен за купуване на селска къща. Това е малко състояние за този фермер“, уточни той.

„Показанията на Никола Обретенов, които са свързани с това къде е била четата и къде са те като щаб, са противоречиви. Първо твърди, че пред всички се случва убийството, а после казва, че са се отделили – бил встрани и обсъждали какво ще се случва“, изтъкна експертът с над 20-годишен стаж в криминалистиката. 

„По повод 50-годишнината от смъртта на Ботев, когато Обретенов завежда комисия, съставена от историци, военни, общественици, пред която трябва да покаже къде е лобното място, той се оплита сериозно. Наглася спрямо първите си показания коренно различна версия и казва, че поетът е предложил да избягат 4-5 човека в Сърбия и да зарежат четата. Кой от нас може да си представи Ботев да каже такова нещо?“, попита той.

„В криминалистиката е известно, че когато някой лъже и няма кой да го опровергае, е способен да сложи своите думи в устата на друг човек и най-вече, ако е умрял. Възможно е самият Обретенов да е предложил това. Това е конкретният повод за кавга“, коментира Савов. 

Той уточни, че мястото, на което е бил т.нар. щаб на четата, е такова, че теренът и местността са изключително пресечени и е трудно да се види къде е врагът, а и от голяма дистанция не може някой да произведе точен изстрел, за да убие войводата. 

Според него показанията, които Обретенов дава за разположението на щаба спрямо османците и черкезите, са нелогични. 

„Османската армия по онова време е разполагала с две основни системи оръжия, с които са били въоръжени войниците. Първата е т.нар. пушка „Пибоди Мартини“. Това е американско оръжие. Това е дълга пушка с унитарен патрон с гилза от месинг. С 50-ти калибър е. Началната скорост на куршума е 300-400 метра в секунда. Модерните пистолети имат същата“, заяви експертът. 

„Благодарение на дългата си цев има добра далекобойност, но откъм заряд, т.е. сила е с показания на модерен пистолет, т.е. може да се стреля с точност от 50 метра. За повече няма предвидима траектория“, обясни той.

„Ефективната стрелба с тези пушки е до 250 метра. На 600 не може да се предвиди траекторията и няма как да бъде уцелен човек с един изстрел в гората в 21 часа вечерта. Тогава не са сменяли времето и през май е било тъмно“, заяви криминалистът. 

„Вторият вид оръжие е т.нар. пушка „Снайдер“, която е също американска. Куршумът също е оловен, тежък, необлечен. Калибърът пак е 50-ти. Началната скорост е около 380 м/сек. Ефективни са били на дистанция 250-300 метра. Шансът с такова оръжие на разстояние между 450 и 600 метра да бъде уцелен човек с един изстрел в полумрак, в гориста местност, която е силно пресечена, е равносилен на това да ви удари метеорит. Може някой да е бил поразен, но шансът е много малък“, обясни той.

Тезата, че черкезин е убил Ботев също е невероятна. Савов уточни, че това са разбойнически банди, които османците са използвали за поддръжка. „Тези хора са имали по-стари оръжия и е абсурдно да се говори за подобни високо точни изпълнения. В такива условия е нужен уред за нощно виждане, а такива не са били изобретени още. В експертизата ще пише подробности“, уверява той.

„Колкото по-близко е разстоянието на изстрела от оръжието до целта, толкова енергията, която проектилът притежава, е по-висока. Ако стреляме от 10 метра с късо или дълго оръжие, задължително ще имаме входно-изходно нараняване, като на мястото, където излиза куршумът ще е със значително по-голям диаметър с разкъсвания и разчупвания отколкото входно. Ако простреляте по този начин човек в главата, няма да я има. Черепът ще бъде пръснат като диня“, коментира експертът. 

„Колкото повече се увеличава дистанцията, толкова входното нараняване ще е по-близко до калибъра – до диаметъра на проектила. Ако дистанцията е достатъчно голяма, няма да има изходно нараняване“, обясни той.

„От данните, свързани със смъртта на Ботев, става ясно, че изстрелът по него е бил от близко разстояние или не повече от 10-15 метра. Произведен е най-вероятно в областта на гръдния кош. Минал е през гръбначния му стълб. Това може да стане по два начина – или изстрел от близко разстояние фронтално,  или да е убит в гръб“, заяви Савов. 

Адвокат Нина Ламбова коментира, че историята, която ни се представя за смъртта на Ботев, е едно обосновано съмнение, неизследвана версия с конфликт на доказателствата. Това в правото е достатъчно, за да я подложи на ново изследване и на съмнение, обясни тя. 

Според нея доказателствената стойност на показанията на Никола Обретенов губи тежест тъй като има съществени разминавания между отделните му разкази. Адвокатката попита как се третира свидетел, който едновременно твърди, че знае истината, но отказва да я разкрие изцяло и съществува ли научно обяснение защо ключови елементи от разказа се променят десетилетия след събитието. Според нея е странна и липсата на инстинктивна реакция за прикритие след внезапен изстрел в условията на бойна обстановка. Четниците са реагирали спокойно без да предприемат защитни действия след стрелба, а тялото на войводата им не е погребано. Останалите от щаба се връщат спокойно в групата при положение, че обективно е имало времева възможност да го погребат. 

Писателят Иван Тренев пък цитира подполк. Чукурски, който е бил в комисията, обследвала мястото край Крушевският извор на 50-годишнината от смъртта на Ботев. „От всичко това излиза, че някой от вас го е убил“, казал военният офицер, а в протокола останалите членове са се подписали с особено мнение. В документа дори пише, че Никола Обретенов умишлено е искал да очерни Христо Ботев. 

Тренев се позова и на два ръкописа от архимандрит Георги и свещеник Стефан Стефанов, за да докаже тезата си, че истинският убиец е Никола Обретенов.  

„В продължение на 150 години истината за убийството на Ботев се е пазела в тайна по линия на църквата, защото изповедникът на Обретенов е бил роднина на Христо Ботев. Той е русенският митрополит Михаил Доростолски. Той е и роднина на Лалю Метев, който свидетелства, че след изповедта митрополитът е пристигнал в София от дунавския град, за да изкаже тази тежка изповед, въпреки забраната му като свещеник на своите роднини в къщата им“, добави той.

Като доказателство за тезата, че синът на баба Тонка е убиецът, може да се приеме и това, че владиката в предсмъртната си изповед е казал какво е научил от Обретенов. Направил го е пред следващия русенски митрополит Антоний, а той също предсмъртно е казал, но вече през 1994 г. какво е научил от предшественика си за убийството на Ботев.

Тренев коментира, че Ботев е убит, защото е разбрал, че голяма част от парите – 18 000 златни наполеона са изчезнали от ръцете на Обретенов, а не са използвани за закупуване на пушки. Доставени са били само няколко револвера. На парахода „Радецки“ разбира, че няма достатъчно оръжие. 

„Ботев е предложил да се върнат в Сърбия, но с цялата дружина, но тогава биха се зададали много въпроси и виновниците са щели да отговарят за изчезналите пари. По закона на Българския революционен централен комитет военен съд се отсъжда най-тежкото наказание“, добавя писателят и уточнява, че освен Обретенов, в щаба са били и Димитър Тодоров – Димитрото и Сава Пенев, а те дават различни сведения от това, което е казал синът на баба Тонка.