Турция иска паметник в Бургас на свой консул, застрелян в атентат

Автор: Катя КАСАБОВА Снимка Ивелина ДОНЧЕВА

Кметството на Община Измир може да взриви крехкия етнически мир в Бургас с настояване да поставим пред Генералното консулство на Турция на бул.“Демокрация“36-38 паметна плоча на убития през 1982 г. турски дипломат Бора Сюелкан. 

Настоящият турски консул Джем Улосой е изпратил официално искане  до кмета на Бургас Димитър Николов да даде разрешение за поставянето на плочата върху оградата на консулството, става ясно от писмения документ, с който  Бесове.бг разполага.

Бора Сюелкан е консулът, който бе екзекутиран  пред дома си в жк „Славейков“ на 9 септември 1982 г. Поръчителите и извършителите на кървавия атентат остават до ден-днешен неразкрити, но неофициално той се приписва на арменската терористична организация  АСАЛА.

За първи път, от 30 години насам, южната ни съседка повдига официално този болезнен въпрос и настоява да се отбележи упорито премълчавания от нашите власти факт.

Ето как се стигна до това крайно деликатно положение: в началото на тази година в Съюза на българските журналисти се ражда идеята да бъде издигнат в Измир паметник на големия просветител и книжовник Константин Фотинов, създал там първото частно българо-гръцко училище. Главният секретар на СБЖ Снежана Тодорова пише до местната власт за това благородно начинание и смята, че няма да има пречки, предвид блестящите примери за трансгранично сътрудничество между българските и турските журналисти. В писмен отговор обаче, който е пристигнал във външното ни министерство чрез посолството на България в Турция в началото на август, южната ни съседка проявява реципрочност: щом искате в Измир паметник на вашия родолюбец, ние искаме паметник  на убития в Бургас наш дипломат.

Факсимиле на писмото, от което ясно се вижда какви условия ни поставя Турция

В Бургас живеят около 3 000 наследници на арменци, избягали от Истанбул по време на арменския геноцид от началото на миналия век, настроени са на патриотична вълна през последните 10 години, но успяват да намерят баланс в поведението си спрямо  равностойната по численост етническа група – турската (тук не включваме многобройните турчеещи се цигани от крайните квартали на града).

След убийството на консула Бора Сюелкан през 1982 г. се носеше слух, че това е

отмъщение на децата и внуците на избитите арменци,

 тъй като дипломатът произхождал от знатен род, свързан с подготовката и реализирането на масовото клане и прогонване на иноверците. Появиха се и журналистически разследвания, подсказващи, че към този акт принадлежност имат  мистериозноизчезналите през 1992 г. баща и син – Оник и Леонид Читакян. Оник Читакян бе зам.председател на СДС-Бургас. 

С разсекретяването на части от архиви на ДС, писани от тогавашния зам.вътрешен министър Георги Аначков, могат да се направят по-точни изводи за случилото преди три десетилетия, а именно: че извършителите са принадлежали към организацията "Отмъщение за арменския геноцид" (АСАЛА) и свързаната с нея група "Отмъстители за арменския геноцид" (ДЖИСАГ). За убийството на турския дипломат в Бургас АСАЛА изгражда оперативна група. Тя установява, че Сюелкан, като пратеник на военната хунта, управляваща тогава Турция, е задължен да изпълнява несвойствени на дипломатическия му статут поръчки. Сред тях е да назначи няколко агенти от турското външно разузнаване МИТ на дипломатическа служба в консулството. Пристигнали в Бургас, те разпореждат на Сюелкан да влезе в контакт с арменци от града, за които се е знаело, че имат някаква форма на кореспонденция с лица зад граница, имащи връзки с АСАЛА.

Българската ДС, освен че установява, че консулът малко преди убийството му е изпаднал в депресия и е изпитвал страх от покушение, докладва също, че дипломатът е поддържал близки връзки с разузнавачи от МИТ, които са работили на дипломатическо прикритие в консулството. По това време в Бургас се появява  търговеца Армян Хамбарян, живеещ в Швейцария, който бил в делови отношения с български външнотърговски предприятия и често идвал в България. Хамбарян проявявал интерес как е обезпечена физическата безопасност на хората от турското консулство в Бургас, какви мерки се вземат за тяхната сигурност и дали са въоръжени.

Разпитаните свидетели и очевидци на престъплението дават следното описание на терориста: мъж на възраст около 20-25 години, ръст до 180 см, атлетично телосложение, продълговато лице, черна, слабо къдрава коса, мургав. Установено е, че от 16 до 18 ч. на 8 септември лице с подобни белези е седяло на пейка в градинката пред жилището на дипломата в блока, известен като „Поморин“ и е наблюдавало входа. На местопроизшествието в ж.к. "Славейков", веднага след убийството в 14,30 часа са открити пистолет 9 мм, марка „Стар", 4 гилзи, медицинска ръкавица и парче плат тип „американ“ с размери 49/23,5 мм, върху което с флумастер е написано на английски: „Ние убихме турския дипломат. Арменски командоси от организацията за справедливост срещу арменския геноцид." На 10 септември работници от предприятие „Чистота" намират и предават в милицията пистолет, зареден с 8 патрона, захвърлен в контейнер пред блок 41 в ж.к. "Изгрев", който се намира на около 800 м от местопроизшествието.

 Това не е изолирана акция, тъй като по същото време са извършени няколко покушения срещу турски дипломати в Западна Европа, САЩ и Канада. За пръв път обаче е осъществено толкова тежко престъпление срещу чужд дипломат в България.

Ето този случай

Турция иска да спазари, грубо казано,

с историческата личност на Константин Фотинов. Той е роден  в  Самоков. Първоначално учи в местното килийно училище, а след това продължава образованието си в Пловдив и в Кидония, Мала Азия при големия гръцки хуманист Теофилос Каирис. От 1828 г. става учител и се занимава усилено и с книжовна дейност. В същата година създава в град Смирна (днес Измир) частно смесено елино-българско училище, в което въвежда Бел-Ланкастърската метода. Училищната програма включвабългарски, гръцки и френски език. Редактор и издател е на първото българско списание „Любословие“, излизало в Смирна през 1842 г. (пробен брой) и после от 1844 до 1846 г. Чрез него той си поставя за задача да съдейства за укрепване на националното съзнание на българския народ и да повдигне неговото самочувствие чрез примери от родната му история. Списанието има енциклопедичен характер. В него са поместени статии по история, български език, география, медицина, религия, морал и др. То е богато илюстрирано и със своето разнообразно съдържание изиграва немалка роля за развитието на българското образование в средата на XIX в. Във връзка с нуждите на преподавателите Фотинов издава и някои учебни помагала, като „Гръцка граматика“ (1838), „Болгарский разговорник“ (1845), превежда от гръцки „Общое землеописание“ и други. С цялата си дейност Константин Фотинов оставя трайни следи в културния и просветен живот на българите през средата на XIX в.

Очаквайте какъв е отговора до турската дипломация от страна на кмета на Бургас Димитър Николов, издигнат от ГЕРБ и управляващ втори мандат община, считана за люлка на националистическата телевизия СКАТ и създадената от нея през 2004 г. партия „Атака“, прераснала сега в „Национален фронт за спасение на България“ и претендираща да влезе в следващия парламент като продължител на чистите идеи, прокламирани от Волен Сидеров до 2009 година.