В Бургас арменският терорист Арман уби турския консул през 1982 г.

Оник Читакян вляво бе архитект на бургаския фар, рационализатор, лидер на СДС-Бургас. Той изчезна със сина си 10 години по-късно, двама наши депутати тогава успяват да се спасят

Ключови думи: Бора Сюелкан, Бургас, Оник, атентат, Турция, Дончо Папазов, Светлана Читакян, Истанбул

Тема в развитие

Турция обяви разстреляния в Бургас дипломат Бора Сюелкан за мъченик, вижте кървавата история, за която почти не се говори Бургас да поеме инициативата за паметен знак на убития турски консул Няма връзка между убития турски консул и великия българин Константин Фотинов

Турция иска паметник в Бургас на свой консул, застрелян в атентат Да има паметник на турски консул в Бургас зависи от две министерства В Бургас арменският терорист Арман уби турския консул през 1982 г.

виж още

скрий

Това не е първият акт в Бургас, организиран от терористична организация и насочен срещу дипломатическо лице - завършил с жестоко убийство, след което се случват твърде мистериозни събития на изчезнали хора, за които се смята, че са участници в заговора. Става въпрос за зверския разстрел на генералния турски консул в града Бора Сюелкан през 1982 г. По разбираеми причини гласност за атентата в медиите не се дава. Едно десетилетие по-късно се смята, че има отмъщение, а корените на омразата са на етническа основа – между арменци и турци.

Ето историята, която припомняме от публикация на журналиста Божидар Божков през 2002 г.:

На 4 ноември 1993 година от бургаското пристанище на неколкодневна разходка до Турция потегля яхтата "Елпида". На борда й са все известни за времето си, че и до днес личности - Едвин Сугарев, Дончо Папазов, фоторепортерът от "Демокрация" Светлана Бахчеванова, лидерът на СДС-Бургас Оник Читакян, синът му Леонид и неговият приятел Тодор. Макар посоката да е Истанбул, всички тайно се надяват, че ще успеят да стигнат до Малта. Читакян е архитектът на бургаския фар, изобретател. Той е стар ветроходец и леководолаз и е обещал на своите гости най-романтичното пътуване в живота им. Почти десетилетие по-късно "Елпида" все още не се е завърнала от последния си рейс. Тя бе изхвърлена край бреговете на Турция, а тайната за съдбата на двама членове на екипажа й още не е разкрита.

Последни топли дни преди зимата на 1993. Шестимата на "Елпида" с нетърпение чакат отплаването от бургаското пристанище, след като датата на тръгване е отлагана вече три пъти. Всеки има своя мотив да е на борда: депутатът Дончо Папазов иска да си припомни славните минали години на морски пътешествия и е запалил за идеята жена си Светлана. Едвин Сугарев сам по себе си е авантюрист, но този път е решил да се измъкне за малко от парламента, където съвсем скоро предстоят тежки битки за съдбата на правителството. Леонид за първи път ще помага на баща си в толкова дълъг рейс. Любопитството пък тласка Тодор да се качи на яхтата, макар че няма никакъв опит в морето.

В свидетелството за еднократен преход, издадено от Държавната инспекция по корабоплаване, е записано, че яхтата тип "Картер-30", полско производство, е оборудвана с един спасителен кръг, седем спасителни ризи и червени сигнални ракети. В последните няколко реда на документа яхтсмените са изрично предупредени да не се отдалечават на повече от 10 мили от брега.
През това време политическата криза в България се задълбочава и депутатите сериозно се колебаят дали да не се върнат, за да дадат рамо на колегите си в парламента. След кратко колебание те все пак слизат на брега.

Това решение им спасява живота 

Оттук нататък следва разказът на Тодор. На 9 ноември "Елпида" поема към Турция. Двигателят обаче се поврежда още в самото начало. В неизправност се оказва и почти цялата техника на борда: радиостанцията приема, но не може да предава, а сателитният навигатор не иска да се свързва с нито един спътник. Въпреки тези перипетии "Елпида" се добира до Истанбул. Тук Оник, Леонид и Тодор изкарват няколко дни.
Решават да се връщат, но времето е лошо. Тримата сменят голямото платно с по-малко, щурмово. Оник поема управлението и води яхтата близо до брега. Към осем часа вече си мислят, че са в района на Резово, и

отчаяно търсят българския бряг 

Оник решава да се върнат обратно към Босфора, за да се скрият в някое пристанище, може би Мидия или Иниада. Вятърът се засилва още повече. По някое време, по разказа на оцелелия Тодор, се чуват викове за помощ. Оник се оказва зад борда, на около 150 метра от тях. Лео крещи на приятеля си да бяга за спасителни ризи. В един момент и двамата се опитват да ги измъкнат от каютата. Миг по-късно се опитват да си ги нахлузят направо върху дрехите, но вълна ги поваля във водата. Температурата е около 8-10 градуса. Разстоянието до брега е около миля и половина. Тодор, който почти не е можел да плува, се добира до брега, но Лео и баща му са погълнати от вълните.

Около 18 часа на 17 ноември телефонен звън нарушава спокойствието в дома на сем. Читакян в Бургас. Единственият човек по това време там е съпругата Таня. Някой на развален български търси съпруга й Оник. Гласът идва от полицейския участък в турското село Ялъкьой. Той се опитва нещо да каже, но така и не успява и затваря телефона. Час преди това хора от селото са намерили яхтата "Елпида", изхвърлена на пясъка близо до ресторанта на Ялъкьой. Пристигналите веднага от полицейския участък жандарми откриват в каютата международните паспорти на Тодор и Оник. На другата сутрин пазач намира вече позатоплилия се Тодор, който остава учуден, че приятелят му не е открит. В лодката липсват международният му паспорт и коженото му яке. Оказва се, че турските жандарми са поразбутали каютата за оръжие. Момчето веднага е отведено за разпит. Турците особено се интересуват що за арменци са Оник и синът му и дали знаят турски език.

Турската връзка

Родът Читакян води назад във времето към дебрите на Анадола. През XIX век прадядото на Оник се преселва в Истанбул, където даже открива златарски дюкян на "Капалъ чаршъ". Магазинчето е все още запазено и правнукът не забравя да го посети по време на разходката из ориенталския базар.

Оник често споменава в компании, че преди години родителите му са били заточени в Белене покрай процесите срещу членовете на националистическата арменска организация "Дашнак". След убийството през 1982 година на турския консул в Бургас Бора Сюелкан, Оник обича да разказва пред приятели, че знае доста неща около атентата. Убийството на дипломата е извършено по особено жесток начин – пред входа на жилищен блок в жк „Изгрев“. Оник споделя, че в последните дни около консула, който не таял особени симпатии към арменците, се навъртал техен сънародник на име Арман. След убийството тайнственият Арман изчезва безследно.

Отговорност за покушението поема арменската организация "Ас сала".

В турския участък на Ялъкьой трескаво се интересуват дали Тодор знае нещо за връзки между Оник и хората на "Ас сала". Питат го случайно ли е решил да разбие точно тази вила, в която е намерил подслон в нощта на крушението. Постройката се оказва собственост на заможен индустриалец. Няколко дни по-късно момчето е пуснато. Бреговите власти издирват безуспешно цяла седмица телата на Оник и сина му Леонид. От тях няма и следа. Специалисти от спасителната станция в Карабурун, близо до Ялъкьой, твърдят, че в този район морето винаги изхвърля жертвите си до 28 часа. Само че от двамата няма и помен. Загадка е какво се случва с Лео. Той е бил само на метри от брега. Освен това е имал на гърба си спасителна риза, която успял да навлече в последния момент. С нея няма как да потъне в каквото и състояние да е.

Два пъти баба Ванга е посещавана заради изчезването на Оник и сина му. При нея ходи Едвин Сугарев. Пророчицата казва, че двамата са живи.