Малко са протестиращите в жълто! Помните ли убийството на малкия Пепи преди четвърт век

Яно в онези все още много мутренски години обществото ни е било по-здраво психически. Като цяло.

Ключови думи: протести в жълто, таксита, малкия пепи, 2001 г., ретро

Таксиджиите и подкрепящите ги протестиращи през 2001 година по повод убийството на малкия Пепи бяха много повече.

И тогава по-голямата част от обществото беше изгубила (не без основание) доверие в полиция, следствие прокуратура, МВР, министри и правителство. И тогава беше започнала мощна медийна кампания в полза на "новите спасители", носители на промяната.

Да припомним все пак:

На 16 март 2001 г. Даниела Терзийска се обажда на мъжа си, който е таксиметров шофьор, че 3-годишният им син Пепи е отвлечен. Почти заеквайки, жената разказва, че е излязла да заведе момченцето на детска градина, когато руси мъже с черно БМВ го изтръгват от ръцете й и отпрашват в неизвестна посока. Стоян Терзийски за минути се прибира вкъщи, където заварва треперещата си жена. Той моментално решава – колегите му от „Окей супертранс“ ще помогнат. Звъни и на брат си, който кара такси във фирма „1280“, подава и сигнал в полицията. Жълтите автомобили престават да качват пътници, всички търсят черната кола с похитителите.

Два часа по-късно – около 10 ч. сутринта, става ясно, че е в Южния парк е намерен труп на дете, отговарящо на описанието. По телцето личи, че момченцето е удушено, това е изчезналият Пепи. София буквално се взривява. От солидарност към бащата столичните таксита блокират парламента и завардват изходите на София. Министър-председателят Иван Костов, който е в сградата заради деня на парламентарния контрол, заедно с няколко министри, се оказват блокирани в сградата. Отвсякъде се носят викове „Убийци!“ и „Мафия!“...

Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов, който е в Брюксел, спешно прекъсва командировката си. В 18 часа във Варна е арестувана и жена, заподозряна за поръчител на отвличането. Но часове след това главният секретар на МВР Славчо Босилков излиза пред парламента и казва, че протестиращите ще се срамуват, като научат истината за престъплението.

Бащата е извикан в СДВР.

„20 часа ме разпитваха. Към 11 вечерта полицаите започнаха да ми подхвърлят „Възможно ли е ваш близък да е извършител на убийството“ и други такива, разказва по-късно Стоян Терзийски. Малко след това му съобщават, че Даниела е направила самопризнания, че е убила сина им.

Бащата Стоян обаче отначало не вярва, че Даниела е убийцата.

,,Не може да съм такъв кретен всичко да се случи едва ли не пред очите ми. Бил съм постоянно вкъщи и имам наблюдения. Знам как съм я оставил сутринта и как се грижеше за детето. Тя чистеше апартамента по няколко пъти на ден. Никога не е повишавала тон на сина ни, никога не му е посягала. Животът ни беше идеален“, разказва той.

По-късно се убеждава сам ,че жена му е убила детенцето... тя сама води разследващите пред оная необитаема сграда и посочва мястото където е изхвърлила въженцето с което е удушила собственото си дете... Според разследващите, тя е удушила Пепи рано сутринта в дома им, занесла в чувал и изхвърлила телцето в Южния парк, а после измислила историята с отвличането. Полицаи твърдят, че камера на бул. „Цар Борис III”, където е домът им, е заснела, как жената носи детето на ръце, но не е ясно живо ли е. След това в една безлюдна улица пред изоставена сграда хваща такси, чийто шофьор твърди пред полицията, че е носела огромен плик и слиза пред Южния парк .

Година по-късно Даниела Терзийска беше осъдена, но призната за неспособна да носи наказателна отговорност заради отключено психическо заболяване, което развила след раждането, но след проведено лечение уж се била възстановила... Прокуратурата искаше тя да бъде настанена на принудително лечение, но защитата се възпротиви, милозливият български съд се съгласи и жената беше освободена, за да се лекува при домашни условия.

Семейството се разпада, бащата заминава за Англия където създава ново семейство и остава да живее там за постоянно...

Повтарям. И тогава също имаше мощна кампания, раздухвана от определени политици и медии, които зомбираха немалка част от обществото да не вярва на никакви доказателства от полиция, следствие, прокуратура. Месеци след разкриването на случая и предаването на всички доказателства в съда продължаваха слуховете, спекулациите и откровените измишльотини в редица медии.
Имаше обаче две разлики. Първо. Все още не съществуваха социалните мрежи и в повечето медии все още работеха журналисти, а не само партийни пропагандатори и некадърни грантоеди. Поради което, когато фактите от разследването и излязоха, въпросните журналисти във въпросните медии ги разказаха без спекулации и дори издириха и разказаха множество подобни случаи по света. 

Второ, бащата на невинната жертва беше абсолютно нормален човек, който с труд и любов сам се е грижил за семейството си, никога не би поверил невръстния си син на лами, гурута и "свръхбожествено просветена неземно възвисена изключителна личност с пряк достъп до други, много по-възвишени светове." Колегите му шофьори на таксита, както знаете, масово си падат малко конспиратори, но и те в огромното си мнозинство бяха нормални работещи хора, сами издържащи семействата си, които са били възпитавани да носят отговорност за собствените си постъпки и дори в конспиративните теории да търсят логика. 

И да. Хилядите таксита пред парламента и по блокадите в София също бяха жълти на цвят. Но явно в онези все още много мутренски години обществото ни е било по-здраво психически. Като цяло.