Проф. Иво Христов: Тръмп се стреми да взриви Иран, а Техеран – световната икономика

Социологът сравни с подлагане на динена кора решението да се задължи служебното правителство да внесе за ратификация присъединяването ни към ООН-то на Тръмп

Ключови думи: Иво Христов, война Иран, война САЩ, Китай, Русия, световна икономика, ратифициране Тръмп

Ако американският президент Доналд Тръмп се опитва да взриви Иран, то иранците правят точно обратното – стремят се да възпламенят световната икономика и да накарат всички международно значими фактори да окажат натиск върху САЩ. Това каза в „Лице в лице“ по бТВ социологът проф. Иво Христов.

„Основните причина за войната срещу Иран са две. За Израел тя е въпрос за екзистенциално оцеляване, тъй като това е единствената държава в Близкия изток, която може да унищожи еврейската държава. От гледна точка на САЩ това е война срещу Китай и Русия. Иран е просто важна подцел в този сблъсък“, обясни той.

Според него се намираме в много специфична ситуация, която се изразява в това, че залязващият хегемон в лицето на щатите се опитва да обърне хода на историята. 

Професорът обясни, че има два вида хегемона. Едните се примиряват с факта, че в средносрочна или дългосрочна перспектива отиват в улея на историята. Другите пък се съпротивляват и смятат, че могат да я обърнат. САЩ са от вторите и вярват, че могат да спрат своя срив, заяви Иво Христов.  

„Това минава през две базови условия – първото е да постигнат смазващо научно-техническо и военно превъзходство над своите конкуренти – т.е. над Китай и от друга страна да им сложат прът в колелата, за да не може да достигне до ниво, от което да заплашва хегемонията на Америка. Тази война е елемент от тази стратегия“, добави той.

„Погледнете на картата и ще видите, че Иран е това, което е Германия за Европа или България за Балканите, т.е. средната земя, а тя е най-важната от гледна точка на контрола върху комуникациите и геостратегическите възможности“, заяви социологът.  

„Който владее Иран, контролира два гигантски коридора, които са изключително важни. Единият е Север-Юг и е свързан с огромното желание на Русия да излезе на топло море – на Индийския океан, където руският войник на измие ботушите си, както казваше Владимир Жириновски в една книга“, добави той.

„Вторият коридор е Запад-Изток и който имам Иран, може да създаде гигантски проблеми на другите страни – ревизионисти. Падането на Иран означава директно, че Русия е заплашена по три направления – Кавказкото, Каспийското и Централна Азия. От друга страна означава обкръжаването й от юг“, коментира професорът. 

„Ако падне Иран и се монтира там проамерикански режим, означава излизане в тил на Китай, обкръжаването на страната по суша и пресичане на проекта, известен като един пояс – един път, т.е. ударът е върху т.нар. му континентална стратегия, която да избегне обкръжаването на страната по море, което в момента САЩ осъществяват. Затова залогът в тази война е гигантски. За Израел е за съществуването му като държава, а за САЩ – за статуса им като суперсила“, добави той.

„Не мисля, че Иран би тръгнал да унищожава Израел. Това е пропаганда и от двете страни. За ислямската република е нужно да мобилизира своите поддръжници, т.нар. ос на съпротивата – шиитската дъга. За евреите Иран е голяма мощна страна с гигантски ресурси и врежестка. Това е империя, цивилизация на 5000 години. Народът им е изключително интелигентен и умен“, коментира проф. Христов. 

„В Тел Авив разбират, че има две страни, които може да им унищожат държавата. Втората е Турция. САЩ са изправени пред три алтернативи. В теорията на блицкрига има три условни дати, които определят успеха – третия, десетия, 90-тия“, подчерта той.

„Победа в тази война означава да демонтирате режима на аятоласите в Техеран и да сложите проамерикански марионетен. Това не се случва. Подцениха страната, ресурса, волята й за съпротива, организацията и интелигентността на иранците за воденето на този тип асиметрична война. Поради тази причина третия и десетия ден вече са пропуснати, а победа няма. Остава 90-тия“, уточни социологът. 

Водещата Цветанка Ризова пък припомни, че днес Тръмп обяви, че вдига санкциите срещу руския петрол. 

„За Америка залогът е много по-голям от формално иранската случка. Може от Белият дом да се опитат да излязат от войната, като обявят победа, пропагандата винаги може да поднесе на неособено интелигентната популация това. Ако го направят, означава, че САЩ губи лице и огромна част от това, което се явява нейна клиентела, която мило се нарича съюзници, ще види, че хегемонът не е в състояние да осъществи най-важното – да се грижи за тях, т.е. това са арабските монархии в залива“, заяви социологът. 

„Само в Обединените арабски емирства запасите от прясна вода и храна са за две седмици. Ако иранците ударят обезсолителните инсталации, нещата ще станат драматични. Ако САЩ излязат под някакъв претекст от конфликта, това ще е изключително тежък удар върху техния престиж. Сега ще се види дали хегемонът може да проектира сила или не“, добави той. 

„Войната е крайно непопулярна в САЩ. Никой там не разбира какво правят американците в Близкия изток. Ако този конфликт се затегне, ще рефлектира върху междинните избори и означава разгром на Републиканската партия през есента, ако тази война продължи да носи трупове или имиджови щети за страната“, изтъкна проф. Христов. 

Ризова пък припомни, че днес депутатите задължиха служебното правителство да внесе за ратификация в Народното събрание присъединяването ни към ООН-то на Тръмп, т.е.  т.нар. борд за мир, а гостът в студиото коментира, че това е като подлагане на динена кора на своя противник. 

„Българските фактори, като всяка една колониална администрация са разчекнати в момента. Трябва да се харесате едновременно на два центъра на силата, които не могат да се дишат – единият е Брюксел, а другият – Вашингтон. Когато интересите им са коренно противоположни, съдбата на слугата са тези „вълнения“, за които ми говорите“, коментира той.

Това е жест от една страна да се харесаме на хегемона от Вашингтон и същевременно да не дразним Брюксел, подчерта професорът. 

„Това е изключителен удар върху цялото движение MAGA. Тъкър Карлсън, който е възприеман като икона в САЩ, се изказа изключително отрицателно за тази авантюра, която се случва в Близкия изток. Аз също мисля, че нямаше по-неумел сценарий, по който Америка да можеше да проектира своето могъщество в момента. Те се подлъгаха по нещо, което им се получи много лесно във Венецуела“, коментира той. 

„Във Каракас се получи, защото си напазаруваха венецуелския елит, който предаде президента си. Сценариите за Куба и Гренландия попадат под сянката на „иранския вулкан“. Техеран е място, което е затривало не една империя, но проблемът на сегашният елит в САЩ е, че са слабо грамотни исторически“, коментира проф. Христов. 

„Много по-важно за Запада е какво се случва в Близкия изток, защото който го контролира, владее най-важното – артерията на съвременната индустриална цивилизация – нефтът", подчерта той.

„В момента САЩ освен застрашаването на Китай и Русия държат в шах два гигантски региона, които могат да бъдат реални или потенциални конкуренти – Европейския съюз, който много „умно“ първо си преряза руските суровинни източници, а сега с „любезното съдействие“ на американските си съюзници губи и възможността за доставка на нефт и газ от Близкия изток. Ще се снабдяваме вече само с американски горива на цени, които Тръмп ни каже. Европа е поставена на колене“, заяви социологът. 

Другият конкурент са Индия-най-големият потребител на нефт и газ от Персийския залив, заедно с Китай, Япония и Корея, добави той. 

""Най-опасното в сегашната ситуация е свързано със силовият триъгълник Русия-САЩ-Китай, който определя геополитиката в настоящето. Драмата е, че Америка е хегемон, който вече няма силата, но има желанието да наложи своята воля върху другите два върха", коментира социологът. 

"Проблемът на другите е, че единият има желание, но му липсва още възможността да го направи – това е Китай, а другият – вече няма желание да е хегемон, но все още има силата да блокира другите. В това силово преплитане единственото разрешение е гордиевия меч, т.е. глобалната война", каза още той.