Историята за Свети Валентин поставена под съмнение 

Английският поет Джефри Чосър в „Кентърбърийски разкази“ описва февруари като време, когато птиците избират партньор, а самият светец никога не е описван като "влюбен"

Ключови думи: Купидон, история, истина или не, Св. валентин, историци

По древна традиция Свети Валентин се отбелязва на 14 февруари почти в целия свят като Ден на любовта, но реално толкова ли е древна традицията?

До 90-те години на миналия век, празника се чества в англоговорящите страни и в някои части от Южна Америка. А от тогава до днес от Бангладеш до Милано всичко е потънало в сърца, валентинки, букети и спорещи "за" или "против" празника. Любовта доста силно се е смесила с рекламния бизнес за комерсиални цели, а приходите след Деня на влюбените за световната икономика надхвърлят милиони.

Но връщайки се към Св. Валентин, реално, зад тази традиция стои легенда за християнски мъченик, който тайно женил римски войници. Историческите източници обаче не потвърждават подобна история.

„Като историк, който се занимава с изучаване на християнството, мога да ви уверя, че разказите за произхода на модерния празник са красива измислица“, казва проф. Лиса Байтъл, преподавател по религия и история и автор на изследвания за ранното християнство. Тя подчертава, че Свети Валентин не е бил покровител на любовта, предава The Conversation.

Свети Валентин не е бил нито влюбен, нито покровител на любовта, коментира проф. Байтъл.

Основните сведения за личността на светеца се съдържат в „Acta Sanctorum“ - мащабен труд, започнат през XVII век от йезуита Жан Боланд и завършен през XX век. В него се споменават трима мъченици с името Валентин.

Един от тях загива в Африка заедно с 24 войници. Друг е римски свещеник, живял по времето на император Клавдий Готски. Според непотвърдени сведения той излекувал сляпата дъщеря на аристократа Астерий. След покръстването на семейството императорът наредил екзекуцията им. Мощите на този Валентин се намират край Виа Фламиния близо до Римини.

Третият е епископът на Терни в Умбрия, също живял през III век. Според „Acta Sanctorum“ той също бил обезглавен. Боланд допуска, че историите вероятно се отнасят до една и съща личност.

Причината 14 февруари да стане църковен празник се свързва с папа Геласий I. През 496 г. той премества честването в деня преди езическия фестивал Луперкалия, който се провеждал на 15 февруари и включвал ритуали, противоречащи на християнския морал.

Свързването на датата с романтичната любов става едва около хиляда години по-късно. Английският поет Джефри Чосър в „Кентърбърийски разкази“ описва февруари като време, когато птиците избират партньор. Това насърчава европейците да си разменят любовни послания.

Първата известна валентинка е изпратена през 1415 г. от херцога на Орлеан до съпругата му от затвор в Лондон. По-късно Уилям Шекспир включва мотиви за празника в своите произведения, което допринася за популярността му.

В римската митология майката на Купидон - Венера ревнувала от красотата на Психея и заповядала на Купидон да я накаже със смърт. Вместо това Купидон се влюбва дълбоко в нея. Но като смъртна й е забранено да го гледа.

Психея била щастлива, докато сестрите й не я убедили да погледне Купидон. Веднага щом тя погледнала Купидон, той я наказва, като си тръгва. Техният прекрасен замък и градини също изчезнали. Психея се озова сама в открито поле без следи от други или Купидон.

Докато се скитала, опитвайки се да намери любовта си, тя се натъква на храма на Венера. Желаейки да я унищожи, богинята на любовта дава на Психея редица задачи. Психея получила малка кутия и й било казано да я отнесе в подземния свят, за да улови част от красотата на Прозерпина, съпругата на Плутон.

По време на пътуването й са дадени съвети за избягване на опасностите в царството на мъртвите и е предупредена да не отваря кутията. Но изкушението преодолява Психея и тя отваря кутията. Вместо да намери красота, тя намерила смъртоносен сън. 

Купидон я намерил безжизнена на земята. Той събрал смъртоносния сън от тялото й и го прибрал обратно в кутията. Боговете, развълнувани от любовта на Психея към Купидон, я превърнали в богиня.

Днес Купидон и неговите стрели са се превърнали в най-популярните любовни знаци и любовта. 

Но с  индустриализацията празникът се комерсиализира чрез печатни картички и масово производство на подаръци. По данни на британската Асоциация на поздравителните картички всяка година по света се разменят над 1 милиард валентинки. Това поставя празника на второ място след Коледа по брой изпратени картички.

А, не е ли най-добре просто, всеки ден да се обичате? 

Любовта си има нужда от целогодишно отглеждане и поливане, а поводи за празнуваме винаги ще си намерят.