Как може Трифон Иванов и още 3 "лъва" от Етър да са 4-ти в света, а сега да страдаме от синдрома "Щраус"

Ключови думи: България, футбол, спорт, Трифон Иванов, деца, клубове, БФС, министерства

През изминалата 2025-а "Железния" Трифон Иванов, както мнозина го наричаха, трябваше да навърши 60 години.

Иванов си отиде от този свят точно преди 10 години - на 13 февруари 2016 г.

Той е част от отбора на България, който играе полуфинал на Световното в САЩ'94. С негов гол, макар да е защитник, побеждаваме Русия с 1:0 в решаващ мач от квалификациите за Мондиал 1998 във Франция. 

Това е и последното Световно първенство по футбол с участие на националния тим на България. 

Следващият Мондиал, за който може да се класираме е през 2030-а, така сушата за "лъвовете" е над 30-годишна.

В днешния ден Футболна България почита паметта на Трифон Иванов.

Но може би е и момент, в който да си зададем въпрос какво не е наред в родния най-обичан спорт сега и защо "лъвовете", с общо 7 класирания за Световно в историята, 3 десетилетия се провалят в квалификациите?

Редно е да се отбележи, че Трифон Иванов, Красимир Балъков, Цанко Цветанов и Илиян Киряков са "рожби" на една и съща школа - тази на Етър Велико Търново.

Всичките са важна част от тима ни, който играе полуфинал на Световно.

Отговорът на предния въпрос изглежда ясен - имаме ли в момента дори една школа в страната, която да мечтае 4 нейни деца да са полуфиналисти на Мондиал? По-скоро не, защото липсват адекватни условия на фона на 2026 година - а именно Футболни училища, където талантите да тренират, да се възстановяват и да учат напълно безплатно по начин съответстващ на развитите футболни страни. Топката е в Министерства, БФС и клубове, които сякаш не работят ръка за ръка и нямат реална амбиция България отново да е футболен фактор. 

Коментар на Тервел Илиев