Бебетата на Бъзби, които не пораснаха

Ключови думи: Манчестър Юнайтед, новини, Мюнхен, Бъзби, Флагман, Ретро

6 февруари 1958 г. е най-черната дата в историята на Манчестър Юнайтед. Тогава 23-ма души – включително осем футболисти и трима членове на клубната управа – загиват при самолетна катастрофа в Мюнхен. На връщане от мача в Белград, за Купата на европейските шампиони (сегашна Шампионска лига) срещу Цървена Звезда, самолетът прави междинно кацане в Германия, за да презареди, пише Тема спорт.

Сняг вали на парцали, но играчите не могат да преспят в Мюнхен заради програма, изработена от английската футболна асоциация, според която мачове не могат да се отлагат. Самолетът прави два опита да излети, но пистата е скъсена заради навалелия сняг и не може да набере нужната скорост. Третият опит за излитане се оказва фатален – самолетът катастрофира.

От този свят си отиват Роджър Бърн (28), Еди Коулман (21), Марк Джоунс (24), Дейвид Пег (22), Томи Тейлър (26), Джеф Бент (25), Лиъм Уелън (22). От щаба на тима загиват още Уолтър Крикмер, Томи Къри и Бърт Уолей.

Осем журналисти също намират смъртта си – Алф Кларк, Том Джаксън, Дон Дейвис, Джордж Фелоус, Арчи Ледбрък, Ерик Томпсън, Хенри Роуз и Франк Суифт, който е бивш играч на Манчестър Сити. Самолетният капитан Кен Реймънт е сред загиналите, както и приятелят на сър Мат – Уили Сатиноф, единственият фен на борда.

Дънкан Едуардс (21) се превръща в осмата жертва от футболистите близо две седмици по-късно, издъхвайки в болница. Той е душата и сърцето на отбора, един от най-големите таланти на европейския футбол по това време. Говори се за него като за човека, който ще доминира в Юнайтед и националния тим на Англия поне десетилетие. Синеокият гигант е само на 21 години, а вече е изиграл 151 мача за червените дяволи преди ужаса в Мюнхен.

Вратарят на отбора – Хари Грег – се превръща в герой. Успява да измъкне от пламтящия самолет сър Боби Чарлтън и Денис Вайълет. След това се втурва да извади 22-месечната Венона, а покрай нея и майка ѝ Вера Лукич.

Хиляди хора правят опашка пред ковчезите на загиналите, а в една германска клиника оцелелият мениджър Мат Бъзби се бори за живота си. Неговият помощник Джими Мърфи му казва: „Ти си призван да вееш нашето клубно знаме високо“.

Отборът от сезон 1957–58 г. е много млад. Кръщават ги „бебетата на Бъзби“, защото са водени от мениджъра Мат Бъзби, който години по-късно получава титла сър. Той разбива клишетата, че един отбор трябва да е изграден от по-опитни футболисти, като налага младоци, които печелят симпатиите на феновете на Юнайтед и на противниковите отбори.

Бъзби следва завета си и не се отказва – решава да изгради нов отбор с младоците Джордж Бест и Денис Лоу. Десет години по-късно, през 1968 г., Манчестър Юнайтед става европейски клубен шампион. Мигът, в който взима купата, Бъзби поглежда към небето, разплаква се и казва: „Тази купа е за вас“. Тимът става известен като „Бебетата на Бъзби“.

Днес на митичното съоръжение „Олд Трафорд“, на външната западна трибуна, има паметна плоча с имената на загиналите, а специален часовник пред стадиона е спрял стрелките си на часа на катастрофата.

Ето и загиналите:

Роджър Бърн – 28 г., защитник. 277 мача, 19 гола, 33 мача за Англия.
„Аристократичен футболист, истински магьосник с бързината и маневреността си. Роджър беше бърз като стрела, но умееше да го прави с голяма грациозност, като балерина.” – Сър Мат Бъзби

Джеф Бент – 25 г., защитник. 12 мача.
„Когато Джеф навърши двадесет години, имаше доста клубове, които желаеха да го привлекат, но той остава верен на отбора. Умееше добре да се бори в защита, а шпагатите му не оставяха много шансове на противниковите нападатели. Роджър Бърн беше по-последователен и много смел, може би това е причината Джеф да изиграе толкова малко срещи. Но притежаваше качества да бъде титуляр във всеки отбор.” – Джими Мърфи

Еди Коулман – 21 г., дефанзивен халф, 107 мача, 2 гола.
„Еди беше много жизнерадостно момче и прекрасен играч. Той „приплъзваше“ топката – никога не я риташе – и умело финтираше противниците. Беше известен с прозвището „Въртеливият”.” – Уилф МакГинес

Дейвид Пег – 22 г., нападател, 148 мача, 28 гола, 1 мач за Англия.
„Дейвид би се справил прекрасно във всеки отбор, защото беше естествен талант, играеше най-силно в левия фланг на атаката. Дейвид беше много интелигентен – най-доброто ни ляво крило в онези години.” – Сър Мат Бъзби

Марк Джоунс – 24 г., дефанзивен халф, 120 мача, 1 гол.
„Йоркширецът Марк беше симпатичен младеж, но на терена беше непоколебим и безпощаден. Малцина се сприятелиха с него, било то на терена или извън него.” – Бил Фоулкс

Дънкан Едуардс – 21 г., дефанзивен халф, 175 мача, 21 гола, 18 мача за Англия с 5 гола.
„Всеки път когато чуех Мохамед Али да заявява, че е най-великият, усмивка се появяваше на лицето ми. Най-великият от всички велики беше Дънкан Едуардс.” – Джими Мърфи
„Единственият футболист, който някога ме е карал да се чувствам нискостоящ.” – Сър Боби Чарлтън

Томи Тейлър – 26 г., нападател, 189 мача, 128 гола, 19 мача за Англия с 16 гола.
„Нареждам го сред най-добрите централни нападатели за всички времена, въпреки че не разкри пълния си потенциал. Той беше типичният безцеремонен Йоркширец и страхотен отборен играч.” – Бил Фоулкс

Лиъм „Били” Уилън – 22 г., нападател, 96 мача, 52 гола, 4 мача за Ейре.
„Били беше истински магьосник с топка в крака. Нападател от световна класа – погледът му над играта и прецизните пасове бяха удивителни.” – Албърт Скенлън

Уолтър Крикмер, клубен секретар / Томи Къри, треньор / Бърт Уоли, треньор
„Уолтър Крикмер винаги ми е напомнял на едно малко „динамо“ – нищо не можеше да го спре. Том Къри бе като баща за нас – много силен човек. Бърт Уейли ми оказа голяма подкрепа и ми помогна много – прекрасен приятел.” – Бил Фоулкс