На 1 февруари почитаме Свети Трифон - закрилник на лозарите, винарите и лечител на душите

Ключови думи: Свети Трифон, Трифон Зарезан, лозари, винарство, православен календар, християнски мъченици, чудеса, Света гора, Трифон 1 февруари

На 1 февруари Българската православна църква и вярващите християни почитат паметта на свети мъченик Трифон - лечител, проповедник и духовен покровител на лозарите и винарите. Този ден, известен в народната традиция като Трифон Зарезан, бележи началото на резитбата на лозята и символично поставя началото на новия земеделски сезон, припомня Българската национална телевизия (БНТ).

Свети Трифон е роден през третия век в Мала Азия, в село Комсада (днес в територията на Турция), в бедно християнско семейство. Още от ранна възраст той проявява изключителна набожност и духовна зрялост. Първоначално пасе гъски, но не спира да чете Евангелието, да се моли и да участва в богослужения. Впоследствие получава от Бога благодатта да изцелява болни и да прогонва зли духове.

Според житието му, по молба на император Гордиан, св. Трифон изцелява дъщерята на владетеля, но отказва да приеме пари или позиция в замяна. По време на гоненията срещу християните при император Деций, светецът е арестуван, изправен пред съд и подложен на мъчения, за да се отрече от вярата си. Той обаче остава непоколебим и приема мъченическа смърт чрез обезглавяване в 250 година.

Името на Свети Трифон остава живо в християнската памет като символ на непоколебима вяра и себеотдаденост. Неговата помощ се призовава особено често при защита на реколтата. В манастира Ксенофонт на Света гора, където се съхранява главата на светеца, се пазят множество свидетелства за чудеса. Един от тях, описан от стареца Варлаам, разказва как след водосвет с мощите на св. Трифон, скакалци напуснали манастирските градини, спасявайки реколтата.

Празникът Трифон Зарезан е съчетание от християнски и народни вярвания, който ни напомня за силата на вярата, връзката със земята и нуждата от духовна благодарност и надежда в началото на всяка нова година.

Това е изцяло мъжки празник, на този ден строго разграничени са ритуалите при мъжете и жените. Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Вари се и пиле или кокошка и се приготвя с булгур или ориз, а в бъклица се налива от най-хубавото вино. В нова вълнена торба стопанинът на къщата слага питата, кокошката, бъклицата вино и тръгва към лозето, за да го подреже.

Жената изпраща мъжа най-много до края на селото.