Да закриеш Замунда е като да извадиш захарна близалка от устата на дете

Торент сайтът постепенно се превърна в културно явление. Можем спокойно да си позволим лукса да гледаме на случващото се с доза благороден хумор

Ключови думи: Замунда, торент сайт, културен феномен

В едно общество, което отдавна е свикнало да оцелява повече чрез находчивост, отколкото чрез благоденствие, новината, че правителството в оставка триумфално е „ударило“ Замунда и нейните проксита, прозвуча като официално съобщение, че държавата най-сетне е победила… безплатното забавление. 

Няма никакво съмнение, че архитектите на този виртуален рай отдавна флиртуват със законите по начин, който може да накара и най-толерантния юрист да получи нервен тик. Но също толкова безспорно е, че години наред творенията им функционират с почти митологична недосегаемост. Замунда постепенно се превърна не просто в сайт, а в културно явление. В своеобразна народна библиотека, само че вместо Вазов и Йовков, рафтовете ѝ се огъват под тежестта на холивудски блокбастъри, албуми на Шакира и Металика и атрактивни игри.

И ето че сега държавата, в момент на институционална деликатност и политическо безвремие, реши да влезе в ролята на родител, който с педагогическа строгост изважда захарна близалка от устата на двегодишно дете. Всеки, който някога е наблюдавал подобна сцена, знае, че тя не завършва с аплодисменти. Следват крясъци с честота, способна да строши кристал, сълзи с обем на пролетно пълноводие, драматично тропане с крачета и философско отричане на родителския авторитет. А родителят, горд пазител на денталната хигиена и моралните устои, се оказва въвлечен в сложна реторическа операция – обяснява, обещава, импровизира, понякога дори прибягва до дребни благородни лъжи. И както се случва почти винаги, близалката по мистериозни, почти квантови закони рано или късно отново се озовава там, откъдето е било извадена.

Ако търсим исторически паралел, можем да си представим римски император, който излиза пред плебса и с тежък моралистичен тон заявява, че гладиаторските игри се прекратяват, защото са жестоки и недостойни за една цивилизована империя. Плебсът, който между другото е посещавал тези зрелища напълно безплатно, вероятно би реагирал с такава смесица от недоумение и гняв, че дори Колизеумът би се почувствал тесен за общественото недоволство. Хлябът може и да е необходим, но зрелищата са социалният антидепресант, който предпазва масите от екзистенциална меланхолия.

Контекстът, в който се случва цялата тази акция, е също толкова живописен. Януари е. Месец, в който портфейлите традиционно страдат от следпразнична анемия. Управляващи в оставка и президентски трансформации създават политическа атмосфера, напомняща театрална смяна на декори по време на самото представление. Държавата е в период на преход към еврото, инфлацията демонстрира алпийски амбиции, а цените упражняват свободно катерене по вертикалата на потребителското отчаяние. На този фон решението да бъде ударена една от малкото безплатни радости на масовия българин изглежда като опит да се отнеме чадърът точно когато започва да вали.

Разбира се, геополитическите нюанси не бива да бъдат пренебрегвани. Възможно е в този акт да прозира благородното желание да се докажем като надежден партньор на САЩ в международната борба срещу пиратството. Ако това е така, то вероятно някъде зад океана някой дипломат доволно отбелязва още една отметка в списъка на съюзническата солидарност. Но дори най-добрите партньорства изискват прецизен тайминг, а настоящият момент напомня повече на човек, който решава да ремонтира покрива по време на буря.

В крайна сметка ситуацията носи всички белези на национална трагикомедия. Правителството демонстрира активност и административна мускулатура. Международните партньори вероятно ще кимнат одобрително. Обществото ще преживее кратък период на дигитален траур, изпълнен с конспиративни разговори, технически експерименти и носталгични спомени за времена, когато един клик можеше да осигури цял сезон от любим сериал.

А що се отнася до самата Замунда – историята на интернет многократно е доказвала, че виртуалните хидри рядко се отказват след първата отсечена глава. Те се адаптират, клонират, преместват се, преобличат се и продължават да съществуват с упоритост, достойна за учебник по еволюционна биология.

Затова можем спокойно да си позволим лукса да гледаме на случващото се с доза благороден хумор. Държавата ще отчете успех, съюзниците ще изразят признателност, гражданите ще въздъхнат театрално, а технологичната находчивост ще направи онова, което винаги прави – ще намери обходен маршрут.