Трагедията с 18-годишния Билгин ни връща към съдбата на Петя Дубарова

Ключови думи: Билгин Алишев, Нова махала, самоубийство, училищен тормоз, психически тормоз, учител насилие, обществено мълчание, Петя Дубарова, институционално бездействие, България

Трагедията, породена от самоубийството на 18-годишния Билгин Алишев от село Нова махала, ни връща болезнено към една друга, сякаш отдавна отминала, но всъщност непреживяна рана - съдбата на Петя Дубарова.

Не защото краят им е еднакъв, а защото въпросите остават същите. Въпросите за натиска. За унижението. За самотата. За липсата на подкрепа. За мълчанието на всички онези, които са били наоколо и са избрали да не виждат.

И Петя, и Билгин си отиват на 18 - възраст, в която животът би трябвало тепърва да започва. Годините са различни, обществените системи уж са други, но проблемите са плашещо сходни. Едно дете, притиснато до стената. Един авторитет, превърнал се в насилник.

Кои са моралните убийци на Петя Дубарова

Една общност, която дълго време е знаела - и е мълчала. Билгин Алишев е трябвало тази година да бъде абитуриент. Да мисли за бал, за бъдеще, за мечти. Вместо това, на 22 януари той слага край на живота си. По данни на негови близки и приятели, момчето е било подложено на системен психически тормоз от своя учителка по английски език още от 2021 година – повече от пет години унижения, злепоставяне и агресивно отношение пред целия клас и пред цялото училище „Св. св. Кирил и Методий“.

Поводът - стар ученически конфликт, превърнат в дългогодишна лична вендета. Най-страшното е, че това не е било тайна. Приятелите му са знаели. Съучениците са виждали.

18-годишен се самоуби заради учителката си

Самият Билгин нееднократно е споделял, че не издържа и че мисли за самоубийство. Предварително са били известни и жертвата, и насилникът. И въпреки това – реакция няма. Нито от училищното ръководство. Нито от институциите. Нито от възрастните, призвани да пазят децата.

Прокуратурата пое случая с ученика, който се самоуби заради учителката си?

Около 270 седмици тормоз. 270 седмици мълчание. След смъртта му селото се раздели. Едни твърдят, че е имал лични проблеми. Други - че е бил чувствителен. Трети настояват, че трагедията е резултат от системен психически натиск. Но едно е безспорно - Билгин не си е отишъл внезапно. Това не е импулсивен акт. Това е крайна точка, до която се стига бавно, ежедневно, с всяка подигравка, всяка несправедливост, всяко „преглътни и мълчи“. Точно както при Петя Дубарова. Блестяща, чувствителна, талантлива. Обвинена несправедливо, наказана публично, пречупена от система, която не познава емпатия. След нейната смърт съучениците ѝ носят бели ленти в знак на траур и протест.

Днес съучениците на Билгин излизат с плакати: „Билгин имаше мечти“, „Твърде добър за един твърде жесток свят“. Историята се повтаря. Само имената са различни. Няма никакво оправдание за тормоз над дете, още по-малко когато идва от учител. Няма оправдание за бездействието на ръководства, институции и общество. Няма оправдание за затварянето на очи. Това не е просто лична трагедия.

Трагедията в Нова махала: Проговори учителката, свързвана със смъртта на 18-годишния Билгин

Това е обществено убийство, извършено бавно, пред очите на всички. В едно село. В една държава. В България. Разследването ще установи юридическата истина. Но моралната е ясна още сега. Когато едно дете казва, че не издържа – трябва да бъде чуто. Когато един учител злоупотребява с властта си - трябва да бъде спрян. Когато обществото мълчи, то става съучастник. За нетърпимост към тормоза. За истинска отговорност. За да не пишем отново и отново такива текстове. За да не повтаряме една и съща трагедия през десетилетията. За да не губим повече деца.