Над $100 милиона за леви екстремисти: защо САЩ обявиха европейски групировки за терористи

Решението на държавния секретар на САЩ Марко Рубио да обяви четири европейски крайнолеви организации за „глобални терористични формирования“ не е импулсивен политически жест, нито част от предизборна реторика. То е резултат от натрупване на данни, разследвания и финансови следи, които водят до тревожен извод: левият екстремизъм в САЩ и Европа отдавна не е спонтанно улично движение, а добре финансирана мрежа с международни връзки.

По време на закрита среща между представители на американската администрация, ФБР и Министерството на вътрешната сигурност бяха представени данни, според които десетки радикални леви организации са получили финансиране на обща стойност над 100 милиона щатски долара през последното десетилетие.

Част от тези средства идват от неправителствени фондации, „граждански“ структури с неясен профил, донори, които не са американски граждани и посреднически организации, използвани за прикриване на реалния източник на средствата.

По думите на Шеймъс Брунер, заместник-директор по научните изследвания в Института за отчетност на правителството, тези финансови потоци са използвани не само за „активизъм“, а за логистика, обучение, координация и правна защита на участници в насилствени действия.

В този контекст решението на Доналд Тръмп да обяви „Антифа“ за вътрешна терористична организация изглежда по-малко радикално, отколкото се представяше от медиите. Два месеца по-късно списъкът беше разширен и извън границите на САЩ. Обявените за терористи са Антифа Ост“ (Германия), Неформална анархистическа федерация/Международен революционен фронт (Италия), Въоръжена пролетарска справедливост (Гърция) и Революционна класова самозащита (също от Гърция).

Американската администрация вече не гледа на тези организации като на хаотични мрежи от протестиращи, а като на структури с идеология, ресурси и международни връзки, които използват насилието като политически инструмент.

Министърът на вътрешната сигурност Кристи Ноум направи показателно сравнение, поставяйки някои от тези мрежи в една категория на заплаха с ИДИЛ, Хамас и MS-13 – не по идеология, а по методи и организационен модел.

Докато във Вашингтон левият екстремизъм се разглежда като реална заплаха за националната сигурност, в Европа политическият фокус остава насочен почти изцяло към т.нар. „крайна десница“. Това създава очевиден дисбаланс.

Европейските институции демонстрират висока чувствителност към партии и движения, които критикуват миграционната политика или либералния консенсус, но в същото време проявяват забележителна пасивност към насилие, извършвано под леви лозунги – включително палежи, саботажи и атаки срещу институции.

Историята показва, че игнорирането на политическия екстремизъм, независимо от знака му, води до ескалация. В САЩ този урок изглежда вече е научен – затова и подходът е „цялостен“, включващ разследване на финансирането, международното сътрудничество и правоприлагането.

В Европа обаче въпросът остава отворен: докога левият екстремизъм ще бъде третиран като идеологическо отклонение, а не като проблем на сигурността?

С обявяването на европейски групировки за глобални терористи, Вашингтон ясно показва, че няма да се ограничи само до вътрешни мерки. Това е сигнал, че САЩ възнамеряват да действат глобално срещу радикални мрежи, независимо дали те се самоопределят като „антифашистки“, „анархистки“ или „революционни“.

Въпросът вече не е дали тези организации са леви или десни, а дали използват насилие, финансирано и прикривано чрез международни канали. А отговорът, който американските институции дават, изглежда все по-категоричен.