Какъв е здравословният баланс за употребата на телефоните от децата

Ключови думи: телефони, ограничение, баланс, психично здраве, деца, как,

Децата не трябва да имат достъп до смартфони преди да навършат 13 години, показва ново международно изследване, цитирано от БГНЕС. Според резултатите, ранната употреба на смартфони е свързана с повишен риск от психични проблеми, самоубийствени мисли, емоционална нестабилност, ниско самочувствие, агресия и отдалечаване от реалността.

Министърът на електронното управление Владимир Мундров обясни, че България подкрепя Европейския портфейл за цифрова идентичностa, a ние ще имаме такъв в края на следващата година. Тази проверка ще помогне за верификацията на възрастта на тийнеджърите при тяхното регистраране в социалните мрежи.

Директорът на Регионалния център за подкрепа на процеса по приобщаващо образование доцент Калоян Дамянов каза, че регулацията не е забрана, а е създаване на рамка.

В България вече сме на 3 - то място по влошаване на психичното здраве сред подрастващите, като според изследвания децата използват мрежите през 10% от времето си през деня. Което изглежда, доста нереално имайки всеки един от нас лични наблюдения върху ситуацията.

Проучването, публикувано в Journal of the Human Development and Capabilities, установява, че момичетата са по-уязвими от момчетата при ранно ползване на смартфон. 9,5% от анкетираните момичета споделят, че имат проблеми с психичното здраве, в сравнение със 7% от момчетата – независимо от тяхната националност.

Ефектът се наблюдава при всички участници, независимо от география и социална среда. 
 
Изследователите също така установяват връзка между ранната употреба на смартфони и проблеми със съня, кибертормоз и напрежение в семейните отношения.

В Европа темата набира все по-голямо внимание. Частични или пълни забрани на мобилни телефони в училищата вече действат във Франция, Холандия, Италия, Люксембург, Испания, Унгария, Швеция, Белгия, Ирландия, Латвия, Финландия, Гърция и други. Страни като България, Португалия, Дания и Кипър също обсъждат допълнителни ограничения.

Различните платформи имат различен ефект върху децата - сред най-опасните е Тик ток, който с бързите си видеа е доказано най-пристрастяващ и носи риск от кибертормоз чрез негативни коментари. Инстаграм има други ефекти - той създава грешни възприятия за визуалната идентичност на децата и може да подсили чувството им на изолация, когато те търсят одобрение чрез лайкове.

"Децата се опитват да се скрият от родителите си, а няма къде", обясни Елисавета Белобрадова от ПП- ДП. Това е и причина да избягат в социалните мрежи, смята тя.

"Присъствието на родителите в живота им, особено на подрастващите, е стигнало невероятни висини".

Датския посланик Флеминг Стендер също присъства на кръглата маса. Той разказа за датско проучване, при което се разбира, че децата имат социални мрежи още преди да навършат 10 години. 

В България вече сме на 3 - то място по влошаване на психичното здраве сред подрастващите, като според изследвания децата използват мрежите през 10% от времето си през деня. 

Директорката на 18 СУ "Уилям Гладстон" Ралица Кирилова, която е и преподавател по гражданско образование, каза, че децата трябва да бъдат научени на свобода и независимост. 

"Надявам се да намерим добра пресечна точка как да върнем децата си в реалния живот, в това да има интеракция помежду си, а не само през мобилните телефони и социалните мрежи", цитирано от БНТ.