Спасихме млад човек с инфаркт на тънките черва и тежка некроза

Д-р Янка ДИМЧЕВА, началник на Хирургическото отделение в МБАЛ „Дева Мария“

Ключови думи: МБАЛ Дева Мария, Д-р Янка ДИМЧЕВА, Хирургическо отделение, некроза, тънки черва

Тема в развитие

Спасихме млад човек с инфаркт на тънките черва и тежка некроза Мили, върнах се от Швеция и ще остана с теб - ти ще живееш!

- Това са твърди камъни от жлъчката на наш пациент, извадих ги току-що оперативно с  малък срез около пъпа и две мънички срезчета от около половин сантиметър, действахме с лапароскопа. По конвенционалния метод жлъчка се оперира с огромен срез в коремната област. Сега пациентът се чувства само сънен, дори няма болка, вече се събуди от упойката. 

- Гюнел е постъпил тук, по негови думи, защото джипито му д-р Григорова  написала на едно листче името на хирурга д-р Обрейков. Имал само болки в корема, а в крайна сметка можеше да свърши фатално, ако не бе поставена вярна диагноза и не бяха предприети адекватни действия, бихте ли ни разказали какво сте свършили?

Преди разговора ни д-р Янка Димчева обработи тези три камъка от жлъчка на пациент, извадени безболезнено чрез лапароскопия

- Гюнел е имал предшестващо заболяване тромбофлебит, но и не са му правени изследвания, за да се изясни на какво се дължи. Той постъпва при нас с коремна болка, която е с неясен характер в началото - на моменти силна, после почти изчезвала. Но след като болката стана непрестанна и даде признаци за перитонеално дразнене, пристъпихме към операция и установихме, че имаме мезентериална тромбоза – тежко заболяване, което води до прекратяване на кръвоснабдяването на червата – инфаркт, може да завърши летално в зависимост от това доколко са засегнати.  В случая обаче като начало не се е запушила артерията, която носи кръв на тънките черва, а венозните съдове, в които се оттича кръвта. Видяхме некроза на червата и се наложи да почнем да рецезираме -  т.е да бъдат отстранени всички черва, които са засегнати по този начин.

- Колко метра бяха засегнати и имаше ли живи части?

- Много рецезирахме, само малък участък около дванадесетопръстникаоколо 30-40 см сме оставили, както  и около 50 см от илеоцекалната клапа, което ще рече мястото, на което тънкото черво се влива в дебелото черво, всичко останало бе мъртво.

- Говорите за инфаркт, но той не се ли развива и проявява за минути?

-Трябва известен период от време  този процес да  стане тромб и да запуши червото.

- Вие сте участвали в операцията, д-р Мирослав Обрейков също, а кои бяха останалите в екипа?

- Д-р Стоян Милушев, Д-р Николай Игнатов, проф.Д-р Никола Владов. Операцията продължи няколко дни. На 3 юли намерихме участък напълно загинал, рецезирахме – изрязахме го, останалите черва  не бяха напълно некротирали, не можеше да се каже дали ще загинат или ще има жизнени от тях. Оставихме отворена коремната стена, за да може на следващия ден да ревизираме без да разшиваме и  травмираме още повече пациента, да ги проверим, да отстраним загиналите и да оставим виталните. Оказа се обаче, че доста голяма част от  тях продължаваха да некротират.

-Какво мислите, че ще се случи след всички тези интервенции, няма ги коло 3 метра от тънките черва на този пациент? Ще живее ли?

- Честно казано, след 2-та операция шансът беше много малък, защото реална бе опасността да се тромбозират и тези участъци,  останаха му 50-60 см общо.

- Процентът, който вие давахте той да оживее след това?

- Много нисък. Малко са такива операции с този резултат. След втората операция ние изведохме стома -от единия край на тънкото черво, близо до дванадесетопръстника, изведохме го на коремната стена, т.е. прекъснахме пасажа - за да следим дали е жизнено червото, продължихме да го наблюдаваме дали е черно и загинало или е жизнено. Предприехме трета ревизия заедно с  проф. Владов - коремен хирург от Военна болница в София. Той е наш методичен ръководител. Започнахме да възстановяваме нещичко от пасажа - ако е останало жизнено, защото тази висока чревна стома  води до страшно много загуби, т.е. няма никаква резорбция на хранителни вещества и на всякакви елементи и това ще доведе до много висока недостатъчност на всичко, което е необходимо за живота на тялото – храна, витамини и соли, това ще убие организма, защото загубите са много високи и трябва колкото се може по-бързо да се затвори такава стома. И така влязохме да ревизираме, оказа се, за щастие, че двата края са останали жизнени и можем да възстановим пасажа на храносмилателния тракт. 

-Гюнел каза, че тежал около 90 кг преди 20 дни, а сега е с 20 кг по-малко, ще продължи ли да отслабва?

- О-о, Гюнел, не е здрав, но е достатъчно добре, за да може утре (т.е. днес) да го изпишем и да се прибере у дома.

- Как ще се храни от тук нататък този човек с подобен къс пасаж?

- Ще хапва по малко, но често,  пасирана храна. Ще избягва  съставки, които могат да доведат до запушване на червата, до форсиране на перисталтиката. Ще бъде вниматален.

- И така цял живот?

- Не, но периодът от време ще е дълъг, защото червата имат компенсаторни възможности и с времето те ще станат малко по-дълги, след което ще заживее като всеки нормален човек.

- Имали ли сте друг подобен случай като този?

- Аз лично – да, при това бе възрастен човек на 73 г., на когото оставихме много късо тънко черво. Оцеля. Изписахме го. После обаче същият човек направи инсулт. Лекувахме го пак тук. Оцеля и след инсулта, чувстваше се добре. Изписахме го. Къде е сега обаче – жив ли е, здрав ли е, не знам. 

- Мислите ли, че МБАЛ „Дева Мария“ отговаря на всички съвременни изисквания като оборудване и присъствие на специалисти? Започна свирепа конкуренция между здравните заведения, предстои отваряне и на поредната частна МБАЛ в Меден рудник?

- Отговорно заявявам, че МБАЛ „Дева Мария“ разполага с оборудване на много високо ниво.

- Задълбочават се проблемите с разплащанията на НЗОК към всички болници в страната,  отразява ли се това на вашите възнаграждения?

- Разбира се, не сме си получавали заплатите този месец, но продължаваме да работим коректно, защото не можем да връщаме пациенти.