Мили, върнах се от Швеция и ще остана с теб - ти ще живееш!
Ако родителите на Гюнел не бяха повикали екип на Бесове.бг, за да разкажат как, след като са подготвяли погребението му за 6-7 юли, днес се радват на втория му живот, никой нямаше да допуска, че утре сервитьорът в един от големите ресторанти на Слънчев бряг всъщност не е неговото провидение, нито пък, че понастоящем у нас има хирурзи, които са готови да се борят и за последната искрица живот на своя пациент - противно на нормалните лекарски разум и практика.
Ето ви една истинска човешка история, достойна за уважение:
Семейство Гюнел и Айше Мехмед живеят в затънтеното и бедно с.Пещерско, но да се каже, че са средностатистически съпрузи е трудно, защото почти нямат време да се видят. Съпругът работи като сервитьор на в.с.Дюни, а Айше като камериерка в хотел на Слънчев бряг. Тази пролет жената успяла да се уреди като берачка на ягоди в Швеция и заминала за скандинавската страна.
„Всичко си беше наред, оставих както винаги на родителите ми нашата 11-годишна вече дъщеричка и заминах това лято да сервирам в Слънчев бряг. Имам 10 години стаж и печеля добре.Там почувствах първите болки в корема, които ту се засилваха, ту отслабваха, смятах, че ще се размине, стисках зъби и хвърчах между масите с таблата – сезонът се очертаваше силен“, започва разказа си Гюнел.
На 2 юли обаче той се прибира в Айтос и търси помощ от джипито си д-р Григорова. Тя го преглежда и понеже не може да си обясни причините за болката, написва на едно листче името „Д-р Обрейков“.
„Тръгваш за МБАЛ „Дева Мария“ и търсиш консултация с този доктор, ми вика моето джипи, слушам я и не вярвам на ушите си. Докторке, викам й аз, ама нали в тази болница „Дева Мария“ раждат жени, мен ме боли корем, ама няма да раждам, само с това ми беше известна болницата, откъде да знам. Идвам тук, прегледаха ме, приеха ме за наблюдение и изследвания. Първата вечер ми поолекна, сигурно от обезболяващите, но сутринта започнах да се влошавам. Казаха към обед на 3 юли, че трябва да ме оперират.
След това не помня нищо, само гласът на Айше,
който идваше много отдалече, този глас ме крепеше и ме караше вътрешно да си казвам: Няма да умираш – на два крака си дошъл, на два крака ще излезеш оттук, няма да се даваш“.
В това време Айше прави по две норми в ягодовите градини на Швеция и пресмята с колко парички ще се върне, за да посрещнат новата учебна година на дъщеричката и да изкарат до следващата пролет.
„Обади се майка ми и каза да се връщам, защото Гюнел не е добре. Направо от летището на 5 юли през нощта дойдох в МБАЛ „Дева Мария“. Посрещнаха ме моите родители и родителите на Гюнел, бяха заедно със служител на болницата. Дадоха ми успокоителни, а след това съобщиха следното:
Съпругът ви е в кома, направихме всичко възможно,
не допускаме никого в залата, подгответе се психически, защото състоянието му е изключително тежко. Инфаркт на червата, бързо некротирали...Нищо не бе състояние да ме спре да го видя. Когато ме вкараха в стерилната зала, по него имаше толкова тръби и апаратура, че едва се виждаше тялото. Целунах го за сбогом и се разплаках върху него. Сълзите ми се стичали по лицето му без да разбера. Не посмели сестрите да ме отведат, защото ме съжалявали. Не знам колко време съм стояла в това положение. Помня, че започнах да му шептя: „Мили, върнах се и ще остана до теб завинаги, но ти сега се дръж – трябва да живееш“, почнах да му го повтарям и да държа ръката му. На ръзсъмване усетих, че Гюнел стиска леко моята ръка и започнах да крещя на лекарите: „Ето жив е, жив е, усеща ме!“, не ми обърнаха внимание, защото можело да е чисто рефлекторен жест. Но аз продължих да му говоря и да го целувам. Докато видях, че очите му леко примигват. Вече бях сигурна, че напредвам в спасението. Развидели се, започнаха да влизат още лекари и сестри, да обсъждат нещо, после казаха, че ще направят пореден опит. И така – разрешиха ми през два часа да влизам при него в следващите два дни.
Той започна да ме вижда, да осъзнава какво говоря,
да отговаря с жестове на въпросите ми. Бях сигурна вече, че съм победила Смъртта и че моят Гюнел ще оздравее. Само не знаем какво точно му има като диагноза, но оттук-нататък, след 20 дни, прекарани заедно, двамата тук, в Хирургия на МБАЛ „Дева Мария“, ние си тръгваме двамата – за мен той е здрав“, приключва този разговор Айше. През цялото време младата жена звучи оптимистично и се усмихва. Гюнел също.
Двамата си тръгнаха днес за село Пещерско. Той е тежал 97 кг при постъпването си, по негови думи, излиза не повече от 70 кг. Но се чувства като нов човек. Зареден с енергия и сигурен, че ще живее и ще работи. И двамата с Айше ще отгледат дъщеричката си.
Вижте какво се е случило от медицинска гледна точка с Гюнел в интервюто с д-р Янка Димчева – началник на отделението по Хирургия в МБАЛ „Дева Мария“
Молдова потъна в тъмнина заради срив в електромрежата на Украйна
Жените в живота на Димитър Рачков от първата голяма любов до предстоящата сватба
Българският футбол загуби още една легенда, почина Спиро Дебърски
Рибакина повали Сабаленка за титлата на Аустрелиън оупън
Еконт спира услуга
Радев с нова покана от ПП "Трети март", била създадена за него за изборите
Класическите пържени кюфтета стават сочни отвътре и хрупкави отвън с тайната на баба
Тя е бременна с 12-тото си дете, а дъщеря й с първото
Температурата в Москва падна под -20 градуса
Попфолк певицата Андреа открива нова творческа страница като художник
Тревога за инвеститорите - цената на златото спадна рязко
Гърция затяга контрола за имоти заради турски схеми през България
