Стачката на властта приключи, но защо Бюджет 2026 липсва? Еврозоната май е нежелана и от БГ елита

Любомир Каримански сравни разходите на държавата със снежна топка, която нараства. Дефицитът спрямо миналата година за същия период е нараснал с 210%, алармира той

Ключови думи: Любомир Каримански, бюджет, Асен Василев, Бойко Борисов, дълг, разходи, приходи

Срокът за представяне на бюджетът за 2026 години, който е до края на октомври, най-вероятно ще бъде изтърван. Това прогнозира членът на УС на БНБ Любомир Каримански и коментира, че големият проблем е не толкова липсата на проекта за макрорамката, колкото на това, че не са ясни приоритетите, които правителството ще изпълнява догодина. „Какви са политиките, върху които ще стъпи? Каква е философията на бюджета?“, попита той и повдигна рамене.  

Липсата на представяне на бюджета за догодина скара депутатите. Властта и опозицията размениха обвинения за забавянето на финансовата рамка. По закон всяка година бюджетът трябва да е внесен в Народното събрание до 31 октомври. Преди това обаче трябва да мине през тристранен съвет, както и през Министерския съвет. 

До момента не са известни никакви параметри, а това е първата финансова рамка в евро. 
На този фон правителството вчера емитира нов дълг в размер на 300 млн. лева. Така заемите през тази година минаха 17 млрд. лева. 

Водещата Цветанка Ризова пък отбеляза, че стачката на управляващите очаквано днес приключи. „Властта намери себе си. Парламентът събра кворум и прие такса „водомер“. Бойко Борисов съобщи, че нямало кой друг и се наложило той лично да лидира процеса по саниране на властта“, добави тя и цитира шефа на БНБ Димитър Радев, който изрази тревога, че публичните финанси са под натиск, а буферите отслабват. 

Лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев поясни, че бюджетът трябва да бъде внесен до десет дни. Ако сега започват да сглобяват макрорамката и да вземат тежките политически решения, най-вероятно ще има закъснение, добави той.

Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов пък каза, че все още нямаме проектобюджет, което е прецедент за последните 35 години. 

„Самият факт, че не е внесен бюджета до този момент, означава, че управляващите не са много сигурни дали искат или не да влезем в еврозоната“, каза пък Красимира Катинчарова от „Величие“.

Според Каримански пък не е нормално, когато имаме растяща икономика, дефицитът да се увеличава.

„Към края на август дефицитът е около 2,4% от БВП или над 5,215 млрд. лева. Спрямо миналата година за същия период е нараснал с 210%“, добави той.

На въпроса откъде идват разходите банкерът отговори метафорично – от снежна топка. „Като я търкаляте, се увеличава много бързо и става голяма. Това идва от разходите, които са извън макрорамката, т.е. в отделните специализирани бюджети“, каза той и даде пример с увеличаването на всички разходи в публичната администрация за възнаграждения. 

„За една година правителственото потребление е нараснало с повече от 27% номинално и над 16,3% реално. Ръстът на харчене на пари е много по-голям от приходите, които могат да се съберат“, изтъкна членът на УС на БНБ.

„Приходите не вървят така, както бе планирано в консолидираната фискална програма. За ДДС не се изпълняват. По-малко са дори в сравнение със същия период от миналата година“, добави той.

„Инфлацията се засилва. Когато това се случва, тя има положителен ефект върху приходите в хазната от ДДС“, заяви Каримански. 

„Правителството нали имаше програма. В нея би трябвало да има приоритети, но никой не ги очертава и това е проблема на бюджета, защото не може самоцелно да изпълнява някаква техническа функция от гледна точка как да разпределим един първостепенен разпоредител или на друг определена сума. Важното е какво изпълняваме като трансформационни политики, ако ще правим реформи в определен сектор. Какво ще правим с демографската криза? Какво става с лечението на децата? Къде е детската болница? Тези неща липсват“, подчерта той.

Проблемите не са в бюджета, а в политиките които липсват, т.е. на приоритетите, които трябва да се реализират в този мандат, обясни експертът. 

„Големият проблем не е в преминаването от една валута в друга, а във възможността да растем като икономика на добавена стойност и тя да е изразена чрез продукт или услуга, която можем да реализираме и извън България“, добави той.

Ризова припомни, че общият размер на новият държавен дълг, набран на вътрешният пазар през 2025 г., възлиза на над 17 млрд. лева, а гостът й в студиото потвърди, че България все още е с най-ниско задължение, но с много по-бърз темп на нарастване година спрямо година. 

„Финансовото министерство се обосновава, че този дълг е нужен за разходната част на бюджета, но не толкова със средствата за инвестиционната среда и развитие на икономиката, а с текущите харчове, свързани с издръжката. Те са калкулирани така, че хем дефицита да е уж до 3%, хем в също време дългът, който вземаме да може да не допуска да минем над тази граница. На практика обаче се получава нещо различно. Таванът за дълга, който е гласуван, трябва да е до 18,9 млрд., но имаме и квазидълг, какъвто се явяват държавно гарантираните заеми. Те може да достигнат до 8,4 милиарда“, каза още той.