Валери Еличов: Всяка роля ми е като дете, което ми дава нещо, но ще имам още превъплъщения и хубави песни

Актьорът, който 40 години радва бургаската публика, споделя в интервю за Флагман.БГ, че очаква още предизвикателства. Търси хубава пиеса и подготвя нова стихосбирка

Ключови думи: Валери Еличов, театър, бард, театър Адриана Будевска

Естествено, че очаквам още предизвикателства на сцената. Така Валери Еличов отговаря на въпроса дали има усещането, че все още не е изиграл най-добрите си роли и не е изпял най-хубавите си песни. Актьорът, поет и бард, който 40 години е радвал бургаската публика, кани своите приятели и почитатели в залата на Кукления театър на 7 ноември от 19:30 часа, за да гледат спектакъла „Забравените от небето“ по текстове на Екатерина Томова.

Той има около 90 роли в бургаския Драматичен театър „Адриана Будевска“. Вече не е в творческия му състав, но е готов да се върне, ако го поканят отново. Участвал е в 10 филмови и телевизионни продукции. 

Той е най-добрият ни учител, казват за него даровитите му възпитаници от Младежка театрална трупа „Валери и приятели“. Всяка година някои от тях приемат в НАТФИЗ. Явно в Трупата идват талантливи момичета и момчета и сами си решават къде и как да се реализират, казва скромно актьорът.

Истинският актьор играе само на сцената, животът не търпи лъжи, добавя той. 

Интервюто с обичаният актьор, поет и бард бе взето в навечерието на 1 октомври – Световният ден на музиката и на поезията. 

-В седмия ден на ноември някои ще отбележат 108-годишнината от Великата октомврийска революция, а вие - своя творчески юбилей. Поетът и драматург Недялко Йорданов, който преди 40 лета ви покани в Бургаския театър „Адриана Будевска“, ще бъде ли сред почетните гости на спектакъла и кой е най-приятният ви спомен от тези години?        

-За мое съжаление Недялко Йорданов няма да присъства, но каза, че ще ми напише някакво послание. Никога няма да забравя колко сърдечно ме посрещнаха в театъра тогава. И първата ми роля в "Чайка" на Чехов винаги ще помня! След това Недялко Йорданов постави няколко пиеси, в които имах много хубави роли: Славейчето Слави, д-р Савич в "В неделя Господ си почива" , Свидетелят в "Страшният съд" и двете на Стефан Цанев, многото превъплъщения в "Артистът пее и танцува" , а в същото време и другите щатни режисьори тогава, ме разпределяха в хубави пиеси. Беше романтично и зараждащо.

-А защо избрахте спектакъла „Забравени от небето“ за тази годишнина?                            

- Този текст не престава да ме вълнува и предизвиква. Сигурно съм изиграл над 150 представления през годините, но продължавам да го обичам и ценя. От 10 години не съм го играл, а текстът си стои в главата ми, сякаш беше вчера. Вярвам, че и днешната публика няма как да не се развълнува, слушайки тези истории. Избрах го също, защото така завися само от себе си. А и годишнината си е само моя!

-Били сте на една сцена и с Тони Димитрова, и с емблематични актьори като Аглика Бояджиева, Димитрина Тенева, Стоян Памуков, които също вече не са част от театралния състав. Сънувате ли се понякога в роля с някой от тях и ако настоящият или бъдещия директор на ДТ „Адриана Будевска“ ви покани, ще се върнете ли?  

-Аз не сънувам че играя. А с тези колеги ни свързват много пиеси и хубави мигове както на сцената, така и в живота. Имали сме и общи разочарования, но аз помня само хубавото. Ако директорът ме покани да играя отново, много внимателно ще преценя в коя пиеса, с кой режисьор и с кои колеги искам да работя. Вече съм свободен и мога да избирам! Нищо не е "на всяка цена ".

-Преди да заминете за остров Бали споделихте в интервю, че тук не може да срещнете любовта, а без нея няма как да живеете. Тогава казахте, че човек е жив, защото някъде, някой го обича. Мечтаехте да срещнете своята Коломбина. По ирония на съдбата тя се оказа тук и това лято на бардфестивала „Солени ветрове“ пяхте за нея. Споделихте, че очаквате и своя Пиеро. Вълнението навярно е огромно. Искате ли той да тръгне по вашите стъпки?                

-За щастие аз наистина тук открих своята житейска и творческа  половинка - Ива Трифонова! И съм безкрайно благодарен, че сме заедно и очакваме дете. Но накъде ще тръгне той, смятаме, че е негов избор. 

-Преди десетина години ви питах дали имате усещането, че все още не сте изиграл най-добрите си роли и не сте изпял най-хубавите си песни. Сега какво бихте отговорили?                             
 
-Естествено, че очаквам още предизвикателства на сцената и мисля сериозно за 70-годишния си юбилей след две години. Търся хубава пиеса, в която да играем заедно с Ива. Вярвам, че ще имам още добри роли, независимо къде ще ги играя. А що се отнася до песните и стиховете, планувам и подготвям нова стихосбирка със 70 стихотворения, пак за 2027-ма година. Вярвам, че ще има още хубави песни!

-Вие приемате всяко от своите сценични превъплъщения като свое дете. И все пак кое бихте откроили? В коя роля се харесвате най-много?                              

-Всяка роля ми е давала по нещо. В Бургас те са над 90...Трудно ми е да преценя в коя най-много се харесвам, но има няколко, които никога няма да забравя. Да кажем, една от тях е точно в моноспектакъла "Забравените от небето ", после Биф в "Смъртта на търговския пътник", Топаз в едноименната пиеса, Людовик Мерикур в "Наздраве", Дядо Йосиф в "Районна болница ", Карандишев в "Без зестра", Джонатан Брустър в "Арсеник и стари дантели ", Месер Нича в "Мандрагора ", Осмибратов в "Лес", г-н Орлас  в "Училище за бащи", Съдията Ламка в "Накарай сърцето ми да затрепти", но ролята, която ми донесе единствената ми актьорска награда е Христо Ботев в "Жив си ти"!

-А на киноекрана ще ви видим ли отново скоро?     

-Да, очаквам скоро да излезе филмът "Жени извън употреба", където си партнирам с Владо Пенев и Силвия Лулчева, а предстои да се завърти по телевизиите една реклама, където съм главният герой.

-Били сте част от екипа и на „Капитан Петко Войвода“, и на сериала „Откраднат живот“. Получавали ли сте предложения за академична кариера и подготвяте ли талантливите си ученици от „Валери и приятели“ за НАТФИЗ?

-След "Капитан Петко Войвода" играх в "Константин Философ", после в сериала "Недадените", във филмите "Дамасцена" и  "Революция Х", в сериала "Съни бийч"... Надявам се да има още! 

Не са ме канили да преподавам, освен трите години в Музикалното училище. А и нямам такова желание. За мен работата ми с младежите в Младежка театрална трупа "Валери и приятели" ми е достатъчна. Вече започнахме 12-тия сезон и пиесата, която Ива Трифонова преведе е много, много хубава! В момента ни липсва само едно момче - 10-ти или 11-ти клас, за да попълним разпределението на ролите. Всяка година от нашата Трупа приемат студенти в НАТФИЗ, но не мога да кажа, че ги готвя специално за там. Просто явно в Трупата идват талантливи момичета и момчета и сами си решават къде и как да се реализират. 

-Какъв е Валери Еличов, когато е далече от сцената и светлините на прожекторите?                      

-Тих, ненатрапващ се, съсредоточен над задачите в момента, обичащ, грижовен, организиран, шегуващ се, понякога романтичен, отговорен, отворен за нови идеи, за нови песни, готов да възпита достоен нов човек!

-Когато затворят последната кръчма в Европа, 
когато луната изгрее със свойта обратна страна,
ще викна Володя Висоцки да слезе от трона
и дълго ще пеем за някоя руса жена....

Това е част от песен на Ивайло Диманов, а Вие какво бихте написал и изпял, ако съдбата ви отдалечи от синьото море, което ви вдъхновява?   

-Да кажем ето това:                                             
Моята пейка ме чака!        
Само на нея разказвам!
Чака ме. Идвам със мрака.
Че ме обича показва.
Друго е тука да седна.  
Ето морето пред мене!
То е надежда последна   
да си представя, че ден е!  
Толкова много въпроси... 
Отговор само те имат.      
А самотата ми боса        
пита дали идва зима.     
Някъде има спасение! 
Има и обич. И ето,  
вярвам на тяхното мнение - 
пейката ми и морето!
                                    Валерич