Да ви п**** на волейболния възторг

Ключови думи: волейбол, българия, спорт, мнение

Ето различен поглед върху успеха на волейболните ни национали за мъже и големия отзвук на сребърните медали от Световното във Филипините.

"Около 80% от българите гледат футбол, 10 – баскетбол, 5 – волейбол, а останалите пият водка с Евгени Минчев и после получават тежки бъбречни кризи по улиците. И безкрайно ме учудва ентусиазмът, с който нацията посрещна сребърните медали от световното в Манила, все едно наистина на някой му дреме.

Колкото и да са печени кльощавите дългучи на Джанлоренцо, дето не мога да му запомня фамилията, не бих ги гледал, ако ще да играят с представителния отбор на Алфа Кентавър за купата на междугалактическата асоциация на хуманоидите и инсектоидите. Просто не ми е интересно.

... За съжаление съм един съвсем обикновен български мъж в предпочитанията си и съм представителна извадка. Сто пъти предпочитам да гледам Асеновец срещу Саяна Хасково от "В" група, отколкото световно по волейбол, по скокове във вода, по шах или по модерен петобой. Само дето аз си го признавам.

Някаква критична маса мои сънародници обаче не мислят така. Те изведнъж започват да се гордеят с някакъв непознат им довчера спорт, да целуват трикольора и да мечтаят отново да има България на три морета, само защото сме записали няколко победи.

Аз лично нито се интересувам, пък още по-малко да се гордея. Супер за момчетата, ама те не са "Децата на България", наша "плът и кръв" и прочее... И с техните сребърни медали, и без тях пак живея в една мизерна, корумпирана, смърдяща ко*ина, разкрачена между евробюрокрацията и азиатските ор*и на Путлер. И никакво световно по волейбол няма да го промени".

---

Гласи част от коментар на Евгени Чертовенски, публикуван в lupa.bg.