Гражданската война, която Западът не иска да повярва, че идва

Ключови думи: европа, гражданска война, опасност

Докато Европа обсъжда климатични политики и все по-абстрактни ценности, в основите на западните общества зреят процеси, които някога бяха запазена марка на далечни, нестабилни държави. Авторитетни военни анализатори вече говорят за реалната опасност от вътрешни граждански конфликти в самото сърце на Запада. Доскоро това звучеше като фантазия. Днес — като трезва прогноза.

Давид Бетц, автор на серията „Civil War Comes to the West“ в Military Strategy Magazine, обяснява простичко: обществата на Запада са изпълнили условията, които в други части на света неизменно водят до вътрешна война. Икономическа стагнация, културна фрагментация, загуба на доверие в политическите елити, усещането, че правилата вече не работят — всичко това създава експлозивна среда.

Тези фактори пораждат групи, които не искат реформи, а разрушаване на самата система. Те вече разпознават уязвимостите на съвременния град: от електропреносната мрежа до логистичните центрове. Там, където държавата издиша, идва шансът на антисистемните играчи.

Изследванията са стряскащи: в държава с такива условия има приблизително 4% годишна вероятност за гражданска война. Звучи малко, но ако десетина държави в Европа попаднат в тази категория — шансът някоя от тях да пламне в рамките на пет години скача до над 80%. Това вече не е „ако“, а „кога“.

Как изглежда една западна гражданска война? Бетц очертава три ключови проявления: „Feral Cities“ – градове, в които държавата губи контрол. Полицията се изтегля, а властта се поделя между криминални групи, частни милиции и радикални движения. Париж вече е даван като пример в зародиш: зони, населени от мигранти от Серевна Африка и Близкия Изток, където държавата просто не влиза.

Културният капитал на една държава, граден с векове от коренното население, се превръща в една от основните мишени. Защото в такива войни не се рушат само мостове, ж.п. линии и друга инфраструктура. Рушат се и символи на държавността и историята - паметници, музеи, артефакти, които държат общността заедно. Иконоборството става оръжие за разделение.

Според Берц, сред този граждански хаос и размирици, ще възникнат т.нар. "Острови на сигурността". И докато едни градове западат, други ще се превръщат в укрепени зони със строги пропусквателни режими, вода, ток и контрол върху достъпа. Те ще бъдат новите „градове-държави“ в ерата на разпада.

Ако Европа пламне в резултат на разрушителната либерална политика, останалият свят ще стои безучастен. Геополитическите врагове на Запада ще търсят начини да влошат ситуацията. И тогава темата вече няма да е само за бунтове и хаос, а за съдбата на стратегически инфраструктури, включително ядрени арсенали.

Вместо да се концентрират само върху външни заплахи, министерствата на отбраната трябва да започнат да мислят за потенциалните вътрешни конфликти. Държавите трябва да картографират културната си инфраструктура, да създадат планове за защита на критични системи, да предвидят „сигурни зони“, които могат да осигурят базисна нормалност.

Защото гражданските войни не се решават бързо. Те тлеят дълго, разяждат държавата отвътре и оставят поколения, белязани със срадания и кръв. 

Западът не иска да повярва, че гражданска война може да почука на вратата му. Но фактите, статистиката и историята са безмилостни: условията са налице. Да се преструваме, че това е невъзможно, е лукс, който скоро може да ни струва прекалено скъпо.