Защо обезбащени момчета търсят идентичност в страха и стават “локали”, а момичета скачат от влака?

Две момичета пропуснали спирката и скочили в сивата зона между реалност и виртуалност

Ключови думи: деца без бащи, Джендър, либерализъм, локали, fatherless, болка, баща, момичета влак, скочили от влак

Две момичета - българка и полякиня - скочили в движение от влака, понеже пропуснали спирката си. Студентки, деца… Всеки е нечие дете. 
И двете са потрошени, българчето е починало от раните си, полякинчето е в критично състояние. 

Пропуснали спирката. И скочили в сивата зона между реалност и виртуалност. А реалността няма милост. Горките й близки…и нейните, и на другото дете…

Виртуалност и реалност се смесват в младите съзнания и този измамен микс ражда остра болка…понякога необратима болка. 

Момчета търсят идентичност в страха и стават “локали”, за да бъдат някои. Защото иначе се смятат за никои. За нули. За нищожества. 
Това е липса на любов. 
“Съвършената любов изпъжда страха”. 

Когато няма любов, има страх. 
Не познават любовта, познават страха. 
Страх и болка носят в душите си, 
страх и болка раздават с ръцете си. 

Когато няма бащинство, има улично менте на бащинска фигура. Злото се маскира като баща. 
И това е наистина страшно. 

Момчетата стават улични насилници, момичетата стават каквото им поискат. 

Обичам българския език и пиша книгите си на български, но има една точна дума в английския - fatherless. Без баща означава, но в една дума. 

Лишени от бащи деца. Обезбащени деца. 

Джендър-либерализмът - този социален бяс, тази духовна чума - нанесе тежки, дълбочинни щети на човечеството. 

И особено на мъжеството. 
Много мъже се отказаха да бъдат мъже. 

И особено на бащинството. 
Много мъже никога не станаха бащи на децата си. 

А някои станаха палачи на детски души. 
Биячи на жени, на синове и дъщери. 
Майстори на болката. 

Понеже “всеки сам си преценя”. 
И защото “кой си ти, да ми кажеш”. 
И защото “правата на човека” станаха права на бесовете. 

Две майки пред децата си жестоко се сбили в мола - ето това е истински феминизъм, няма само мъжете да /се/ бият. 
Къде са мъжете на тези жени, бащите на тези деца къде са? 

Мъжът е големият длъжник тук и сега. Не отсега. 
Бащата е големият отсъстващ. Не отсега. 

Ние, мъжете. Ние, бащите. 
Ние сме отговорните. 

Има едно устройство, което познава всички отговорни. 
Нарича се огледало. 

#Добриятбаща - от добри бащи има отчаяна нужда…

Заглавието е на редакцията