Украински деца ще почиват в Сарафово – защо това предизвиква омраза

Хотелската база на МО край Бургас е далеч от лукса, но ще осигури най-важното на децата - спокойствие и сигурност

Ключови думи: украински деца, почивка, сарафово, хейт, социални мрежи

От 30 август до 9 септември България ще приеме група украински деца и техните придружители на лятна почивка в края на сезона. Те ще бъдат настанени в хотел „Сарафово“, който се стопанисва от Министерството на отбраната. Инициативата е на Министерския съвет и цели възстановяване на физическото, психическото и емоционалното им здраве и е израз на хуманно отношение към деца, преживели войната, пише в сайта на МО.

Това решение би трябвало да срещне единствено подкрепа. Но вместо това предизвика лавина от хейт в социалните мрежи. Журналистът Светлин Желев посвети емоционален коментар на темата, в който напомня кое е наистина важно.

Министерството на отбраната праща украински деца и семействата им на лятна почивка в Сарафово

„Малък жест, ограничен във време и обхват, но голям в смисъла си — защото ще даде на тези деца десетина дни, в които небето над тях ще е само синьо, а не прорязано от ракети, бомби, дронове... Но има хора, които са против?! Които намират начин да превърнат помощта за дете, преживяло война, в повод за омраза. Които питат „А за нашите деца кога?“ сякаш любовта, състраданието и добротата са ограничен ресурс, който трябва да се разпределя по паспорт“, пише той и допълва:

„Моите деца растат в мир. Те имат покрив, топла храна, училище, парк, море и планина, в които могат да играят свободно. Те не заспиват в мазе, докато навън гърмят бомби. Не пропускат рождените си дни, защото баща им е на фронта и може никога да не се върне. Не прекарват зимите си в студени убежища, без ток и без сигурност.“

Желев припомня, че в България съществуват редица програми и инициативи за българските деца – от „Отново заедно“ на МОН до лагери на фондации и институции.
„Нашите деца имат пътища, по които да получат помощ и подкрепа. Украинските деца, за които говорим, идват от свят, в който оцеляването е ежедневна задача. Свят, в който „детство“ е дума, загубила смисъл.“

„Да се противопоставиш на помощ за дете, преживяло война, е като да откажеш чаша вода на човек, който умира от жажда, защото „и аз искам да пия“. Това не е борба за справедливост. Това е липса на сърце“, пише той.

Българите обичат да се определят като гостоприемни и добри, но според Желев това трябва да се докаже на дело:

„Войната ще свърши. И съм сигурен, че украинците пак ще живеят добре, ще възстановят градовете си и, да, ще си купят още по-скъпи коли от тези, които карат сега. Но нашето оскотяване, нашето отвратително отношение към най-нормалните прояви на човечност, и пълната липса на ценности — макар да се водим „големи християни“ и „много добри хора“ — това си остава. И е трайно. И е нещо, върху което ние, като общество, трябва да работим, защото нито една война не може да разруши човешката душа така, както я руши собственото ни безсърдечие“, завършва коментара си той.