Накъде след Аляска?

До украинския президент в Белия дом утре ще бъдат и европейските лидери, но дали по някакъв начин ще възпрепятстват мира

Ключови думи: украйна, доналд тръмп, сащ, володимир зеленски, владимир путин, русия, аляска, война

Така дългоочакваната среща между Доналд Тръмп и Владимир Путин, породила много надежди за по-скорошен край на войната в Украйна, отмина, но все още няма нищо конкретно – нито постигнати договорки, нито предприети действия. Разбира се, с уточнението, че Белият дом, още преди нея, заяви, че очакванията за голям напредък в договарянето на примирие трябва да бъдат снижени. Не бива да забравяме и че каквито и да е споразумения ще са трудни без съгласието на украинския президент, който не присъстваше на срещата и който нееднократно заяви, че не би направил никакви териториални отстъпки, каквито постави като условие руският президент и за каквито намекна вече няколко пъти и американският.

Ще опита ли пак Великобритания да попречи на мира между Русия и Украйна

Аляска

След проведения разговор двамата лидери направиха изявления, но и в двете пролича, че липсва категоричност относно евентуален край на войната.

Въпреки многото въпросителни, които възникнаха, дори повече отколкото преди тази среща, ето какво се знае към този момент:

- В интервю пред „Фокс Нюз“ Тръмп заяви, че сега украинският президент трябва да доведе сделката до край и Украйна трябва да се съгласи. Именно от тази медия, позовавайки се на европейски дипломат, съобщават и че Тръмп се е съгласил с предложението Москва да получи пълен контрол над Донбас, а военните действия да бъдат замразени по фронтовата линия в Запорожие и Херсон

- Путин вече е съгласен, че не само Русия, но и Украйна трябва да получи гаранции за своята сигурност, като това обаче не означава влизане в НАТО, напротив – Киев официално трябва да се откаже да се присъедини към военния алианс

- Русия настоява Украйна да изтегли войските си от Донецка и Луганска области, като за сметка на това ще й върне някои райони от Харковска и Сумска области

- Москва не отстъпва и от Крим, като едно от условията й е да бъде признат за руски, поне формално

- Путин е засегнал и санкциите срещу страната му, като очаква те да бъдат отменени

Днес (бел.авт. неделя) се появи информация, че специалният пратеник на американския президент Стивън Уиткоф е заявил, че Русия и САЩ са се договорили за гаранции за сигурността на Украйна и „сега всичко зависи от Киев“.

Украинският президент ще бъде приет в Белия дом още утре (бел.авт.понеделник).  Зеленски заяви, че приветства предложението на Тръмп за тристранна среща между САЩ, Русия и Украйна. Разбира се, подчертавайки, че Европа трябва да бъде ангажирана на всички етапи, за да се гарантират надеждни механизми за сигурност. Пиша „разбира се“, защото на Зеленски подкрепата на ЕС и тази на Великобритания, която е и най-категорична, е най-силният му (останал) коз.

Европейските лидери подготвиха и (поредната) декларация, в която потвърждават твърдата си подкрепа за Украйна и се ангажират да продължат натиска върху Москва чрез санкции, подчертавайки, че "Украйна е тази, която трябва да взема решения, касаещи нейната територия". Съвместното изявление е подписано от френския президент Еманюел Макрон, германския канцлер Фридрих Мерц, британския премиер Киър Стармър, италианския премиер Джорджия Мелони и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Същите ще бъдат и до Зеленски в Белия дом, като това освен тълкуване като ясна подкрепа, носи и друго послание – дали украинският президент не може сам да защити позициите си и дали европейските лидери не са тези, които по някакъв начин не възпрепятстват по-бързото сключване на примирие между Русия и Украйна?

Каква ще е Русия след Украйна

Тръмп

"Голям напредък по отношение на Русия. Останете на линия!", написа той с главни букви в социалната си мрежа "Трут соушъл", без отново да посочи нищо конкретно.

Още по време на предизборната си кампания настоящият американски президент се опита да играе не просто ролята на медиатор между Украйна и Русия, а като този, който ще успее да прекрати войната. Но колкото и важно да е това за САЩ – не толкова за глобалната сигурност, колкото за джоба на американския данъкоплатец, в контекста на всички събития от последните години, има два аспекта, които са бегло засегнати.

Първият аспект касае Великобритания. Тръмп отлично знае позициите им за войната в Украйна, наясно е, че именно те са и основното гориво, задвижващо и даващо увереност на Зеленски. С някои резерви и уточнения, Великобритания е от факторите, които трудно могат да бъдат прескочени. Но дали Тръмп не се опитва да направи именно това. За такава възможност говорят и действията на американската дипломация, откакто властта във Вашингтон се смени.

Често, движени от общи интереси, Великобритания и САЩ са едни от най-дългогодишните и верни съюзници през годините (въпреки някои съществени подробности, като например заемът от 4,34 млрд.долара, който САЩ дава на UK през 1945 г. и 2% лихва за 50 години, макар че англичаните са се надявали да е безвъзмездна помощ).

От стъпването на Тръмп в длъжност (и наложеното 10% универсално мито, както и 25% за някои специфични метали) ситуацията се промени. Критиките на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс спрямо Великобритания, касаещи свободата на словото, позиции на страната (например, за палестинска държава), подигравките му, че това е "първата истински ислямистка държава с ядрени способности“, имиграцията и прочее, също насочват към това, че "Няма вечни приятели, има вечни интереси".

Особено в политиката. Срещата между Тръмп и британския премиер също показа, че САЩ, в лицето на новата власт, имат малко по-различни виждания от Великобритания. Киър Стармър не успя да получи гаранции за сигурността на Украйна.

Тръмп, често определян за непредсказуем, следва стриктно предизборните си обещания, а там участието на Великобритания определено е критично намалено, на фона на близките им общи цели през годините.

Зеленски

Вторият аспект е, че в зависимост от договорката, която евентуално (да, още много пъти ще се повтаря) са постигнали Тръмп и Путин, оставането начело на Украйна на Володимир Зеленски е под въпрос.  Към неговия пост поглед са устремили Валерий Залужни, бивш главнокомандващ на украинските въоръжени сили и настоящ посланик в Обединеното кралство, бившият президент Петро Порошенко, който обаче  освен милиони долари, натрупа през годините и отрицателен рейтинг. Първият, поради близостта си с европейските политици, не е най-приемливият вариант за САЩ, а Порошенко, ръководител на опозиционната партия "Европейска солидарност", е сочен за олигарх и името му се озова в списък със санкционирани от Киев, като част от "подкопалите националната сигурност на Украйна".

Битката за ценностите на Европа се оказа грандоманска фраза, тя вече е обект, а не партньор

Най-сериозният конкурент за поста е кметът на Киев Виталий Кличко, който през годините многократно е критикувал Зеленски, през месец май каза пред в. "Таймс", че в Украйна миришеше на авторитаризъм, директно обвинявайки президента, а преди броени дни заяви, че макар и твърде рано да се говори за искания за териториални отстъпки, трябва да се намери дипломатическо решение.

Зеленски, въпреки че е активно подкрепен от водещите европейски политици, най-категорично - тези от Великобритания, все повече губи позиции, а на бойното поле ситуацията е крайно усложнена за украинските отбранителни сили. Позициите на Вашингтон, в частност тези на Тръмп, също са видни - украинският президент (вече) не е фаворитът на САЩ. А това, както всички знаем, е ключово. Срещата в Аляска, както и предстоящата във Вашингтон, може да означават и начало на края на управлението му.