26 загинали и над 30 ранени: Най-жестоката катастрофа на Балканите се случва в България преди 60 години
Оцелели и близки на жертвите още пазят болката, а спомените им предупреждават, че днес по пътищата е дори по-опасно
Най-тежката катастрофа на Балканския полуостров се случва в България преди близо 60 години, но трагедията остава почти премълчана. Само един ежедневник тогава съобщава с две изречения за „катастрофа с много загинали и ранени“. Оцелели и близки на жертвите разказват и днес за болката, която не стихва вече шест десетилетия.
Инцидентът се случва между селата Дружево и Миланово. Автобус, пълен с хора от двете населени места, излиза от завой и пада в дере, дълбоко около 40 метра.
Славчо Георгиев от Дружево е един от оцелелите. В автобуса бил със своята годеница, с която в неделя трябвало да вдигнат сватба.
„Чух само едни трясъци, едни писъци, едни удряния по вратите, по прозорците. Рейсът се обръща и чух само първия трясък, първото обръщане, с моята жена седяхме на една седалка и вече не помня нищо. Отивахме. В неделя правехме сватба с нея. Тя загина на място“, спомня си той.
Данчето, негова любима, остава завинаги на 18 години. Вместо младоженец, Славчо прекарва девет месеца в болница със счупен таз и тежка черепно-мозъчна травма. Лекарите се борили за живота му над 100 дни.
Тежко пострадала е и 16-годишната Цветана Иванова, пътувала с майка си, която загива.
„Бях тръгнала тогава да си вадя паспорт и се озовахме тук. Когато се събудих, стоях. Имаше ламарина на крака ми. Беше счупен само кракът. 9 месеца и половина съм седяла в гипса, 2 операции, пластини. Разбрах, че майка ми е починала на 38-мия ден“, разказва тя.
Николина Ангелова също губи близки. Тя идва да почете паметта на брат си и води дъщеря си.
„Моят вуйчо е загинал на 28 години“, казва Петя Петрова.
„На работа е тръгнал. Работеше някъде с геолози далече и си не е бил идвал 6 месеца. И тогава си е дошъл, и в понеделник тръгва на работа, и става катастрофата“, добавя Николина Ангелова.
Методи Богданов от Миланово е бил едва на две години, когато губи баща си, но пази спомен от снимка и думите на майка си.
„Тъй като съм ревнал, той се върнал да ми даде млякото с бибероната и закъснял. Той бил отпуска и тръгва за първи ден на работа. Първи и последен“, разказва Методи.
Румяна от Дружево също не помни баща си.
„Тръгнал е за работа. Аз съм била много малка, на 6 години“, казва тя.
Трагедията отнема живота на 26 души, а ранените са над 30. Причините и до днес се обсъждат – от несъобразена скорост, до алкохол, преумора и заспиване на водача.
„Той вечерта бил на някакво тържество в Дружево до 12 часа през нощта. В 3 часа тръгва, прави първия курс, връща се за втори курс, ако е употребил алкохол… Тогава знаете, че много не се дават сведения“, коментира Методи Богданов.
„Аз ходих най-редовно, с патерици ходих на делото. Осъдихме го 14 години затвор и 18 хиляди лева“, допълва един от оцелелите.
Шест десетилетия по-късно пострадали и близки смятат, че обществото не си е взело поука. Само от началото на годината до края на юли загиналите в катастрофи у нас са 241 души, а ранените – 4649.
„Още по-лошо става, отколкото е било тогава. Сега е много по-лошо! По пътищата е нещо страшно“, казва Румяна Цветкова.
„Бащата купил на детето една кола. Няма книжка. Давай! Пребие друго семейство. Зад волана трябва голямо внимание, трябва да не се употребява алкохол“, заявява Славчо Георгиев.
„Да се спазват правилата за движение по пътищата. Много станаха самоуверени. Смятат, че като се качат на бързите коли, като имат книжка от един ден и пред тях всичко е цветя и рози, но не е така“, допълва Методи Богданов.
По социализма имаше множество такива инциденти, но за тях упорито се мълчеше. Да не вземе някой да се замисли, че този строй не е толкова идеален колкото денонощно се обясняваше, та чак до днес има много хора, които още вярват в тези мантри.
Даже и на границата се стреляше в гръб за да не вземе някой да избяга в гадния гнил западащ западен свят. Да си строи в социалистическия "рай" и да гради светлото бъдеще, което така и няма да дойде.